Театрали гневни, обвиняват МК в некомпетентност

"Обявените намерения и реални действия са крайно обезпокоителни, не са подчинени на ясна и единна визия за развитие на сектора и касаят само и единствено пряко бюджетираните от държавата институции, без да включват позиция как тези промени ще се отразят на независимия сектор. Обещанията за свикване на работна група по въпросите на театралната реформа в началото на месец септември, в която да се включат и представители и на независимия сектор, до днес не са довели до конкретни действия. Не намираме никакво становище по финансирането на проектен принцип, нито стратегически посоки за осигуряване стабилността и развитието на свободната сцена. До момента на нашите настоявания за достъп на реално-практикуващи професионалисти от частния и независимия сектор до работните групи, ангажирани с изработването на законов модел и инструменти за държавно финансиране, се отговаря само устно и неформално, с общи обещания, чието изпълнение непрестанно бива отлагано във времето. Обществен дебат, за който самото министерство говори на своя сайт, не е проведен под никаква форма.

Тези факти ни карат да мислим, че така започналата реформа се планира и провежда без реалното участие на професионалистите, които засяга. Това я превръща в сериозна заплаха както за възможностите за реално развитие на сектора на изпълнителските изкуства в бъдеще, така и за неговото практическо оцеляване изобщо. За несъстоятелността на предприетата реформа ясно говори надигащата се вълна от протести от страна на различни актьорски състави и представители на всички сектори на изкуството в страната. Методично налаганите промени, крайно несъобразени с конкретните нужди на театралните практици, анулират претенциите на Министерството на културата за демократично управление на сектора и публичен дебат.

Провежданата по този начин реформа заплашва с бързи темпове да централизира театралното производство изключително и само в държавните и общински структури в столицата. Действие, което е в пряк разрез с общоевропейските ценности на културното многообразие, децентрализацията и свободния достъп до културна продукция на всеки гражданин. Силно сме обезпокоени от факта, че вместо да почерпи опит от ефективните организационни модели на реално-практикуващите театрали за изграждането на адекватно функционираща нова система в областта на изпълнителските изкуства, Министерството на културата провежда политика на прибързани и неефективни решения в условия на пълна непрозрачност и очевидна некомпетентност. Това превръща призивите за ефективно реформиране на сектора и "културата да излезе на пазара" в явно популистки ходове, които целят да прикрият една политика на изземане на всички възможности за свободна инициатива от държавата и нейните структури.

Тъй като в публичното пространство се твърди, че реформата е нужна на българския данъкоплатец и държавата, то ние продължаваме да настояваме за отговор на нашите въпроси:

1.Защо решенията водещи до фундаментални промени във функционирането на сектора се взимат на тъмно без знанието на и без допитване до реално-практикуващите и обществеността?
2.От една недомислена и насилствено провеждана реформа повече губят или повече получават данъкоплатците, част от които е всеки един представител на независимия сектор?
3.Такава ли трябва да бъде политиката на правителството, след като самото то е обявило образованието и културата за приоритети на своето управление?
4.Каква е визията на Министерството на културата за областта на изпълнителските изкуства в рамките на мандата на това правителство?
5.Защо на българския данъкоплатец му се вменява идеята, че българската култура се създава само в държавния сектор и кого обслужва тази манипулация?
6.Защо Министерство на културата избягва всякакъв диалог и обществен дебат за провежданата реформа като същевременно съзнателно подава неясна или често напълно невярна информация за нея, след като тя се финансира именно със средствата на българския данъкоплатец?
Тъй като така създалата се ситуация за нас е напълно неприемлива, категорично настояваме за:
Първо: Незабавно свикване на работни групи по изработването на стратегията, новия закон за сценичните изкуства и други действия, касаещи сектора изпълнителски изкуства. Публично обявяване на състава на работните групи, както и на резултатите от дейността им.
Второ: Участие на независимия сектор във всички работни групи по изработване на стратегията, новия закон за сценичните изкуства и други действия, касаещи сектора изпълнителски изкуства.
Трето: В бъдещия закон за сценични изкуства, да залегне категоризацията на различните видове участие в полето на изпълнителските изкуства, като се създаде отделна категория за независимия сектор с право на 10% от общия структурен бюджет за музика, танц и изпълнителски изкуства и регламентиран отделен достъп до проектните сесии. Това следва да бъде ясно заложено и в предлагания за 2011 бюджет на Министерство на културата.
Четвърто: Преосмисляне статута на твореца на свободна практика в социалната и здравната системи и съобразяване неговите социално, здравно и пенсионно осигуряване със спецификата на неговата дейност и заетост.
Пето: Създаване на ефективен финансов календар, който да осигури и регулира проектните субсидии в рамките на календарната година. По този начин, чрез редовна проектна, дългосрочна и структурна финансова подкрепа за независими продукции и артистични групи, ще се създадат реални условия за планиране и развитие на сектора, както и за подобряване качеството на неговата продукция
Шесто: Политика за разработване на пространства за свободен театър, танцово изкуство и алтернативни форми в столицата и страната – репетиционни зали и сцени за представяне на продукцията, както и възможност за наем на базова техника и съоръжения на преференциални цени.
Седмо: Ясна стратегия и ефективна програма в областта на децентрализацията и активирането на културния диалог в областта на театъра и сценичните изкуства на регионално, национално и международно ниво чрез създаване на програми за разпространение на театрална продукция в страната и чужбина, както и програми за стимулиране създаването на международни проекти и обмен на театрални продукции.
Осмо: Създаване на програма за структурно финансиране на доказали професионализма и качеството на артистичната си продукция неправителствени организации, активни в сферата на изпълнителските изкуства в страната.
Девето: Осигуряване работещи алтернативни източници за финансиране на независимата сцена, както е в цяла Европа. Намаляването на публичните разходи за култура – израз на рестриктивната финансова политика на държавата в момента, категорично налага това. Затова искаме действащ Закон за меценатството. В този смисъл, на основание решението на МК от септември 2009г. за създаване на работна група за арт-лотарията, спешно настояваме да започне нейната работа.
Десето: Запазване на чл. 26 от Закона за авторското право и сродните му права като пряк алтернативен източник за финансиране на Фонд Култура и да се потърси поименна отговорност за неспазването му през годините.
Единадесето: Подкрепа на българската независима сцена като стратегическа инвестиция в българското общество и образование, в европейския имидж на България и адекватно средство за развитието на съвременния културен туризъм на територията на България и Европейския съюз", пише в декларацията.

"Настояваме незабавно да бъде преустановена порочната централизирана политика на непрозрачност и безотговорно държавно отношение към неправителствения сектор, който е безспорно най-иновативния, гъвкав и инициативен сегмент на българската култура и изкуство. Оставянето на тази поредна декларация без отговор и реални действия ще ни принуди да поискаме оставката на министърa на културата Вежди Рашидов и на зам.-министър Митко Тодоров, както и да предприемем действия по посока сезиране на европейските институции във връзка с провеждането на политика, противоречаща на всички европейски принципи, определящи значимостта и ключовата роля на културата в страните-членки на ЕС", заявяват още независимите творци. Декларацията е подписана от Ида Даниел, председател на УС на Асоциация за свободен театър; Симона Попова, председател на Асоциация на свободната театрална инициатива; Диана Андреева, директор на Обсерватория по икономика на културата и Бойко Илиев, председател на Сдружението на продуцентите на частните театри.