Телевизия на унижението

Хората в България трудно дават интервюта. За тях е срамно да те показват по телевизията, независимо дали имат мнение, или наоколо съществува проблем.

За разлика от други нации, които говорят смело и красиво, българите пред камера и микрофон включват на режим "официозно говорене", познато им от политиката и медиите. И не казват нищо. Ето защо напоследък са така успешни циганските интервюта - ромите не знаят официозен език и ползват нормалния.

Затова е много интересна тенденцията хора да разказват ужасяващите си биографии в някакво шоу и срещу това да получават само едно - надежда, че ще спечелят от новия вид тото - със съдбите им (често измислени - за да са по интересни) и с мнението на околните. Получи се парадокс - на хората, които най-много държат на това, "какво ще кажат хората", сиреч на българите, спря да им пука и вадят всичките си кирливи ризи срещу награда от 2000 лева.

Кризата в жанра се опитва да убие истината.

Всичко започна някак на шега със Сашка Васева, която публично бе унизена от Нешка Робева. С особена доза мазохизъм Сашка отиде на крака (няколко пъти) при Робева и се опита да спори с нея. От позицията си на странстващ телевизионен съдник (напоследък) Робева даде мнението си за Сашка - а това са хора, които никога няма да седнат на една маса. Състезанието се превърна в особен спорт - плуване в слюнка. Това при някои публични личности минава за реклама. Нямало лоша реклама. Обаче има, когато става дума за безсмислени обиди между хора, мълчащи си в различни стаи.
Всичко можеше да свърши дотук. Но се очерта тенденция. Все повече хора отиват в телевизията, за да се унижават. Правят го с кеф. Примерно един от братята Юзеирови отиде в "Челюсти", за да не може да каже нищо. Не успя да си отвори устата. Това също е шоу. Малко е шизофренично, но в двете роли на гост и на водещ гледаме само водещия. Чуваме мнението му непрекъснато вместо това на госта. Което е прекрасно, журналистиката се персонифицира. Но ако се направи сметка като във футболен мач колко време е държал топката водещият и колко гостът, се оказва, че през цялото време топката е държал водещият, и то с ръце. Диана, остави хората да се излагат сами по телевизията, често усилия от страна на водещия не са нужни. Ако са нужни пък, трябва да са незабележими.

Все по-често се случва извън шоупрограмата в публицистично предаване политикът да бъде мачкан като стара баница
С новите баници обаче се отнасяме нежно. И затова има недоумение - как политици и публични фигури тичат с мазохистично настървение и се татуират завинаги при журналистите. Тенденцията беше добра - преди време в публицистичните предавания не се казваше нищо. Сега обаче се говори само за "кюфтаци". Ставаше дума журналистите да превеждат на обикновените хора на ясен език живота. А те почнаха да псуват живота. Езикът е особено нещо у нас - или е в състояние на запек (констипация), или в положение на сюргюн (разстройство, диария). Средно твърдо положение няма. Унижението се превърна във фабрика. И в това нямаше да има нищо лошо, но унижението по телевизиите е винаги за хората в слаба позиция. Да обидиш Сашка Васева - по-лесно е да ритнеш кокершпаньол. Да накараш обикновен българин да признае как са му пикали в устата като дете - това щеше да е проблем, ако не беше признание за пари. Днес е само шоу.
В никакъв случай гадостта не трябва да се ограничава. Нито пък да сме мили с политиците. Но прави впечатление, че напоследък ни се сервира измислена, фабрикувана гадост.

Милостта към политиците в "Панорама" се превърна в бой с черпака по п..ката в Шоуто на Азис. И политиците ходят ли, ходят. Политиците винаги са били най-големите звезди у нас, което е голяма грешка. Днес просто е време за порно на живо с тях. Ако може да са от опозицията, моля ви.

В такива моменти нормалният въпрос би бил - кой има полза от телевизията на унижението? Рейтингите на точно тези предавания не са от най-високите. Полза обаче имат продуценти и водещи, които пионерстват в новия жанр. А новият жанр не е да отидеш и да видиш как биват унижавани хората, и защо, и от кого, а да ги сложиш в аквариума си и те там да си признаят за някой лев колко са скапани. Никога не става дума за библейски ясен сюжет, за титанична битка на ценности или позиция "трябва - не трябва". Става дума за ситуация, използвана във филма "Бруно" - седи един гей и казва, че е осиновил дете, разменено за един айпод. Публиката в шоуто го наби. У нас става обратното, поне в малко останалата истинска журналистика - публиката е съставена от бруновци, които не могат да бъдат набити от единствения водещ
Но явно на него му се иска да я унижи и го прави добре.

За какво е всичко това? То е като онова, което пълни и чалга клиповете - за какво са им циците на жените в чалга клиповете? От тях не тече мляко, не се ползват за турски акробатики, нито за съзерцание. Циците на жените в чалга клиповете са символ на мечтата на нацията, те са парите, които можеш да имаш, ако те содомизират често. Историите, които ни се разказват, са същият материал - силикон подкожно. Пари срещу сфинктер. Хем да станеш известен (със сфинктера си), хем да вземеш някой лев. Мислехме, че оттук по-надолу няма.

Телевизията все по-често подменя живота, така както подменя фаворитите си. Реално по-добър сценарист от живота не съществува, но мързелът на телевизията винаги у нас се е изразявал именно в това - да не слизаме долу при живота, ние живеем добре в аквариума. Но ние напоследък включихме аквариума към канализацията. И то без цел - примерно да пoчистим наоколо. Това е проблемът.

Мартин Карбовски
(текстът е публикуван във вестник Стандарт)