Традиции: Нова Година не винаги е идвала на 1 януари

Посрещането на новата година  е един от най-старите празници, отбелязван от човека. Преди 4 000 години за първи път е празнуван в древен Вавилон. Около 2000 г.пр.н.е. вавилонците започват да честват първата Нова Луна след първия ден на пролетта. Това бил сезонът на засяване на реколтата. Първи януари нямал нито астрономическо, нито земеделско значение. Вавилонската Нова Година се отбелязвала единадесет дни като всеки ден се празнувал по различен начин.

Около 600 г.пр.н.е. древните гърци чествали бога на виното Дионисий навръх Нова Година.

Римляните продължили традицията и леко я видоизменили като започнали да посрещат Новата година в края на месец март. Техният календар постоянно бил променян от различни императори и скоро изгубил връзката със фазите на слънцето. За да поправи грешката, през 153 г.  римският сенат обявявил първи януари за начало на новата година. Но промените на календара продължили до идването на власт на Юлий Цезар, който въвежда Юлианския календар. Но вместо да синхронизира календара със слънцето, Цезар 'разтеглил' годината на 454 дни.

Прототипът на съвременните празненства идва от древния Рим, където тържествено са отбелязвали зимното слънцестоене през декември, наречено Сатурналия. До времето на Юлий Цезар новата година се посрещала на 1 март и тогава се отбелязвало началото на месеца на бога на войната Марс. Датата 1 януари се свързвала с назначаването на нови управници по места, което се съпровождало с тържества и състезателни игри. При Юлий Цезар 1 януари става начало на новата година в чест на бога на всички начала Янус.

Двуликото божество символизирало едновременно поглед назад към миналото и напред към бъдещето. В негова чест римляните си правели подаръци и си обещавали да бъдат по-добри един към друг през новата година. С приемането на християнството при император Константин датата се запазва, но се превръща в празник на вярата. Интересно е, че Великобритания и колониите й посрещат новата година на 1 март до 1752 г., когато приемат грегорианския календар.

Традиция по света е вземането на важно решение с настъпването на новата година,. Например отказване от цигарите. При древните вавилонци най-важно било да върнат взетото на заем. Смята се, че човек може да повлияе на късмета си през идващата година според това какво прави или яде през първия ден на годината. Затова много хора прекарват първите минути на празника с най-близките си приятели и семейството си. Датчаните вярват, че като ядат понички на празника, това ще им донесе късмет. Американците смятат, че белият боб с черни петна е символ на просперитет и затова той неизменно присъства на празничната трапеза. Друг 'щастлив' зеленчук е зелето, чиито листа са символ на книжните пари.

Шумът е важна част от тържествата. Бурните аплодисменти, викове и звънки наздравици не са само начин "да изпуснеш парата", а от древни времена са средство да се прогонят злите духове. Днес в някои части на света тази традиция продължава да се спазва. В Дания посрещат първите часове на новата година, чукайки с всичка сила по вратите на съседите си и хвърляйки парчета от глинени съдове по стените на собствените си домове. В Япония за шумотевицата отговарят тамошните "кукери" - ошогацу. Танцьорите обикалят домовете, като в такт с движенията си бият с бамбукови пръчки по специални новогодишни барабани и размахват кречетала в ръцете си.

Нощта на 1 януари има и свои символи. Старият белобрад старец, който се изобразява на коледните и новогодишните картички и когото наричат с различни имена по целия свят, всъщност символизира Бащата на времето. Косата му е бяла, позакръглен е, за да напомни, че изтичащата година е била пълна, донесла е мъдрост, но вече е "стара". Обикновено в компанията на Дядо Коледа, Дядо Мраз, Санта Клаус, Пер Ноел ... се рисуват и деца, които символизират настъпването на младата, неопитна, но носеща надежди и очаквания нова година.

В наши днис Нова година се посреща с много блясък и настроение по площадите в световните столици. Хората излизат на площадите в Ню Йорк, в Лондон,  в Париж, на брега край операта в Сидни на плажа Копа Кабана в Бразилия. Там се забавляват под звуците на долитащата от всички страни музика и под светлините на хиляди прожектори. Мнозина са маскирани, а повечето носят бутилка шампанско в едната ръка и пищяща играчка в другата.

В Ню Йорк събитието е магично шоу, а кулминацията е пускането над множеството на кристалната Голяма ябълка, както наричат нюйоркчани града си, пълна с конфети. Специално проектираната кристалната сфера се спуска от 1907 г. и се е превърнала в символ на празничната нощ.

Тя е направена от 504 триъгълни кристала, електрическите й двигатели и макари се управляват от компютър, тежи половин тон и е с диаметър около 2 метра. Организаторите на тържеството в Ню в празничната нощ преобразяват сградите на площада в гигантски водопад от светлини.

Нека Новата година Ви донесе много здраве, успех, щастие, любов, топлина и сбъднати мечти.