Живите ни мъртъвци живи ни оплакват – властта забрави Царица Елеонора

Имало е и признанието на ранените и пленените от армията ни, към които тя се отнасяла не като врагове, а като към синове, чиито майки ги очакват да ги видят живи...

100 години след кончината на Царицата-воин – 12 септември 2017 г. нито един войник не дойде вчера на гроба й. Главнокомандващият ген. Радев в този паметен ден предпочете да омайва пенсионерите от запаса и резерва.

След 100 години никой няма да го помни, но спасената от Царицата черква в Бояна ще остане вечен духовен паметник на единствената жена у нас, носителка на военен орден за храброст. Бог да я помилва!

Господин Радев, господин Каракачанов, четете житието на Царицата: Защото нейната почтеност, скромност и жертвоготовност граничат със святост. Тя не е познала любовта на плътта (според специалисти бракът й с цар Фердинанд не е бил консумиран), но е имала любовта на човечеството. За да не отежнява с излишни разходи своята част от цивилната листа, Елеонора се отказва от услугите на учител по български – изучава езика сама чрез руски и чрез разговори; при посещенията си в болници, санаториуми, заседания на Българския червен кръст или благотворителни организации тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й Двайсет и четвърти пехотен Черноморски полк – когато присъства на негови празници и маневри. А в същото времещедро дарява значителни суми от личния си фонд на Дружеството за борба с туберкулозата, на Съюза за благотворителност по време на война, на дружеството „Самарянка”.

По волята и с финансовата помощ на Нейно Величество се основава благотворителен фонд „Елеонора”, откриват се болници, сестрински училища, сиропиталища и ясли, безплатни ученически и детски трапезарии, както и Интернат за слепи и глухонеми деца, за чието основаване тя дарява 30 000 лева.

И тъй до битката за Чаталджа. Тогава за пръв път Елеонора усеща, че силите й отпадат, но забранява на тези край нея да коментират състоянието й. А ракът вече е пълзял из отпадналото й тяло. Никой, дори личният й лекар, не знае диагнозата. А когато истината вече личи, той препоръчва лечение в немска клиника, но вместо в Германия, Главната милосърдна сестра заминава на фронта край Кюстендил. И когато гърците настъпват в Кресненското дефиле и положението изглежда неудържимо, в българския щаб пристига височайша заповед за отстъпление. Болницата на царицата със 170 души ранени трябвало да бъде изоставена на милостта на врага.

И тогава – за пръв път в живота си на коронована съпруга – царица Елеонора си позволява да използва правата на своя ранг: тя заповядва на артилериста полковник Атанасов да й осигури преграден огън, докато ранените бъдат измъкнати от болницата и спасени. И после лично поема последствията от гнева на Фердинанд, а също и кръста за храброст IV степен. Както и името, дадено и от народа – „Майка на фронтоваците” и от европейската преса – „Коронования ангел на България”, забравен днес от властта.

Румен Леонидов