Реклама / Ads

 

5| 15260 |18.01.2011 АРТ ДЖУНГЛА

Забравените възрожденци – Григор Пърличев

.
Григор Пърличев
Днес се навършват 180 години рождението на Григор Пърличев, а може и да са 181 години, тъй като не е сигурна годината му на раждане – 1830 или 1831.

 Това, обаче, не променя нищо. Свикнали сме да отдаваме почит на видните си предци по повод на кръгли годишнини, свързани с тях, а всъщност споменът за тях трябва да присъства в ежедневието ни непрекъснато. Те, големите българи, трябва да са коректив на нашето мислене и поведение, техните постижения трябва да са цел, към която и ние да се стремим и ако успеем поне малко да се доближим до тях, да се чувстваме удовлетворени от себе си.

И така, големият просветен и културен деец, поет, писател и преводач Григор Ставрев Пърличев е роден на 18.01.1930/1931 година в Охрид в бедно занаятчийско семейство. Той рано остава без баща и е отгледан от майка си и дядо си. Учи първоначално в килийно гръцко училище в родния си град, а по-късно при Димитър Миладинов – друг бележит български възрожденец от Македония. През 1850–1851 следва медицина в Атина, но прекъсва поради финансови затруднения. Учител е в с. Белица, Охридско, в Прилеп и в Охрид. От 1858 г. продължава следването си в Медицинския факултет в Атина, а през 1860 се прехвърля във Филологическия факултет.

Подобно на немалка част от дейците на Възражзането, през първите десетилетия от живота си Григор Пърличев изпитва силното културно влияние на елинизма. През 1860 г. той участва в ежегодния поетичен кункурс в Атина с поемата си „Арматолос” (Войводата, Сердарят), посветена на Кузман капитан, спечелва първа награда и почетния лавров венец. Комисията и литературната общественост наричат лауреата като „втори Омир”. Още по-голяма е изненадата на професор Рангавис когато запитва „втория Омир”, какъв е по народност и получава отговора „българин”. На победителя предлагат стипендия за университетите в Оксфорд или Берлин да работи за гръцката култура, след като е написал толкова хубави стихове на гръцки език. Григор Пърличев заявява: „Обичам народността си повече от живота си…Ако спечелих лавров венец, спечелих го геройски, без да тропам по ничия врата … Българин съм... Не се отказвам от своята народност!”
На следващата година отново се готви да участва в поетичния конкурс с поемата „Скендер бей”, също написана на гръцки (преведена на български в проза чак през 1967 г., а в стихове през 1970 г.), но се отказва след арестуването на братя Миладинови, предизвикало обрат в творческите и обществените му възгледи.

Напуска Атина след вестта за смъртта на братя Миладинови, които стават жертва на интригите на гръцкото духовенство. Тогава Пърличев окончателно се дистанцира от елинизма и продължава борбата им за въвеждане на български език в училището и в черквата. От 1862 г. е учител в Охрид и той е водачът на българското население срещу гърцизма и негова е основната роля за въвеждането на българския език в училищата и църквите в Охрид. Първото му слово на български език е „Чувай ся себе си”, произнесено на годишните изпити през 1866 г.

По донос на гръцкия митрополит в града през 1868 г. е арестуван и хвърлен в охридската тъмница, по-късно е откаран в дебърския затвор. Освободен благодарение на застъпничеството на охридчани, Григор Пърличев продължава педагогическата и обществената си дейност. По негова инициатива през 1869 г. в Охрид е създадено първото читалище, наречено „Св. Климент“.

През следващите години Григор Пърличев продължава да се занимава с просветна и обществена дейност. Написва своята „Автобиография”, която разкрива нови страни от самобитния му талант на повествовател, народопсихолог, филолог и историк. Учителства в различни градове на Македония или освободена България – Струга, Габрово, Битоля, Охрид. Известно време е учител и в новооткритата Солунска българска мъжка гимназия.

След пенсионирането си живее в родния Охрид, заобиколен от семейството си и признателните си съграждани.
Като общественик Пърличев постига висок връх на българско и лично удовлетворение, като спасява Охридско от гърцизма и от фанариотската власт и като изгражда новобългарската просвета.

Иска ми се да вярвам, че много от нас, във всеки един момент могат да кажат и казват, така, както Пърличев е казал: "Българин съм... Не се отказвам от своята народност!''
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 0| 6431 |17.01.2011 Номинациите за Икар 2011 . 2| 5838 |14.01.2011 ЕП стартира конкурса за журналистика . 54| 13959 |11.01.2011 Заменете орден „Стара планина” със същите кренвирши –ЯДАТ СЕ . 9| 36566 |25.01.2013 Владимир Висоцки и любовите му

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ