Защо Омир изчукал репортерката Артемида в Троян?

В новата творба на класика Иво Сиромахов “Дневници и нощници” Омир е репортер, който отразява Троянската война в Троян и похарчва 40 обола, за да изчука младата репортерка Артемида, Шекспир е автор на рекламни клипове, срамуващ се от "Хамлет", Клеопатра е манекенка, Моцарт дъни чалга, а Леонардо измисля вибратора, за да накара Мона Лиза да се усмихне. Иначе тя е рядък темерут. Нютон е градинар, който отглежда ябълки, дюли и праскови и вари плодова ракия. Майка му иска да прави компоти и го обявява за алкохолик. Кой ученик не би искал да учи по такъв учебник. Може да си го купи. Тези мъдри уроци по литература и история са в новата книга на сценариста от „Шоуто на Слави” .

Забравихме да споменем, че засега Сиромахов е класик, защото е завършил класическата гимназия, но току виж станал истински класик. Успяхме да го хванем преди да гостува на шефа си Трифонов в качеството си на автор. И малко преди да напише посвещението си за него: “На Слави, защото писателите трябва да се подкрепяме." Ето какво ни каза Иво Сиромахов.

- Иво, откъде се започва да се чете тази книга?

- Може да се започне отвсякъде. Това са отделни текстове, които са независими един от друг. Подредени са по хронологичен ред. Може да се започне отпред-назад, отзад-напред, а и от средата нанякъде. Това са биографии, така както аз съм ги видял, на най-значимите хора в човешката история.

- Как ги подбра тези шемети? На сърце ли ти е да се изгавриш и с някои родни персони?

- Подбрах ги по това, наистина да са най-значимите, но и да имат все пак някаква известна биография. Всички знаем на Нютон ябълката как му паднала на главата. Никой не знае дали тази история е истинска. Може да е легенда, защото човек ако е наистина достатъчно умен, не е нужно ябълка да му падне на главата, за да се сеща такива работи. Това беше повод за мен да построя една такава мистерия, мистификация по-скоро, в която той е един градинар, а не учен, човек, който няма нищо общо с физиката. Така обработвайки дърветата, карайки се с майка си, пийвайки ракия, от тези ежедневни случки той прави едни изводи, които се превръщат в законите на Нютон. Това е принципът всъщност и на всички останали текстове.

- Интересен поглед...

- Винаги съм смятал, че отношението към историята трябва да е много по-иронично, но ми се струва, че в България това няма да бъде прието добре и ще ме замерват с камъни. Просто , защото нашите герои са нещо като икони, като някакви светци. Разбира се и аз не бих си позволил да се майтапя с Левски или с Ботев, но примерно около българските писатели могат да се направят интересни сюжети. Около хан Аспарух, защото е по-далеч в миналото.

-Става много готин сериал от тези истории?

-Честно да ти кажа не съм мислил по този въпрос... Има хубави случки, има хубав диалог ...

- Готвиш ли нови книги?

- За да готвя трябва да ми хрумне идея.Още не е дошла нова. Тя хрумне ли ми, сядам и я написвам. Засега нямам. То е не е нужно човек много нови книги да издава. Важното е да са готини, самата идея да ме запалва. От книгата предполагам, че се усеща, писал съм я с много голям кеф. За мен е важно да пиша и други неща извън работата ми в “Шоуто на Слави”, защото по този начин се развивам в различни жанрове. Така е по-малък шансът да зацикля.

- Този тип писане а ла Уди Алън в България не знам някой друг да го практикува. Защо така?

 - Ами и аз не знам. По принцип ако си забелязъл в България се пишат много малко смешни книги. Почти ги няма. Може би, защото няма кой да ги пише. Все убийства, самоубийства, погребения, много е мрачна и тежка нашата съвременна литература. Аз съм си мислел също, защо е така. Викам си:"Може би, защото животът тук е по-тежък". Ами не е така. То зависи от гледната точка на пишещия.

Интервю на Кашчей Безсмъртни, VIP BG Info