България: абсурдът като закономерност

Ясен Бояджиев

Делото срещу емблематичния някогашен шеф на пътната агенция, разпределял поръчки на фирмите на братята си, за пореден път бе върнато заради стандартните пропуски на прокуратурата. Така 3 години след началото си тази есен то ще започне пак отначало - за трети път. Абсурдната история на това дело не е изключение, а закономерно състояние за почти всички, така наречени, знакови дела, наблюдавани от Брюксел.

Вместо наказание - повишение

Съдията, не забелязал - кой знае защо, в продължение на месеци въпросните пропуски на прокуратурата, вече е председател на Върховния административен съд. Съдийката, забавила в продължение на година във фрапиращо нарушение на закона едно от делата за прословутата фирма „Софийски имоти”, беше избрана за председател на най-важния наказателен съд в страната.

Прокурорът, който вече две години не успява да внесе в съда обвинението срещу прословутия „Октопод”, въпреки че работи само по него, бе издигнат за ръководител на бъдещата специализирана прокуратура. Тези назначения също не са изключение, а част от безкрайната поредица абсурди, сътворени от Висшия съдебен съвет. Неговата дейност отдавна е на мушката на Европейската комисия.

Въпреки това обаче особено чувствителният по темата вътрешен министър напоследък вече не критикува, а защитава съвета. Може би, защото сега той гласува „правилно” - като при избора на споменатата председателка на Софийския градски съд, която няма опит и качества, но пък е близка семейна приятелка на министъра.

Конфликтът на интереси - правило, а не изключение

Този избор разтваря друга гъсто изписана с безобразия страница от българската действителност, която вероятно Европейската комисия внимателно чете - конфликтът на интереси. В какъвто несъмнено е въпросната съдийка, докато е „гледала” и потулила делото срещу лица, от които преди това е купувала на занижени цени апетитни софийски имоти. Депутат от управляващата партия взел стотици хиляди левове, за да „консултира” фирми, чиято дейност очевидно е свързана „с вземаните в кръга на правомощията или задълженията му по служба решения”. Подобни „консултации” не са изключение, а масово явление.

Както се оказа обаче, въпреки изобилието от антикорупционни органи няма кой да провери дали става дума за „честен труд” или за търговия с власт. Защото съответната парламентарна комисия от месеци е блокирана. А сформираната с голямо закъснение преди месец национална комисия за конфликта на интереси все още няма правила и също не работи. В доклада си Европейската комисия няма как да не отбележи още, че обещаният нов закон за обществените поръчки още не е приет, а стартът на прехваления специализиран съд пак бе отложен - за догодина.

Законово узаконяване на беззаконието

Всичко, казано дотук, обаче е дреболия на фона на намерението на правителството „в интерес на обществото” чрез поправка в закона да узакони престъпното заграбване на част от Националния парк „Пирин”. Ако то се изпълни, с един удар ще бъде унищожена самата сърцевина на правовата държава. Ако има такава - и сърцевина, и държава. При това положение предстоящият доклад на Европейската комисия може и да се окаже „добър” за правителството. За гражданите обаче вече няма да има никакво значение какво пише в него. (Deutsche Welle|