Егати държавата, щом ...

Лъчезар Лисицов  

Народното събрание не работи добре. Храмът на демокрацията става арена на срамни събития и полемики, превърнал се е в място за задоволяване на интересите на  немалка част неизвестно как добрали се до него самозабравили се човечета. Дебатите за промяна на изборното законодателство са типичен пример за това. На първо място прави впечатление кога най-сетне се захванаха да оправят законите за изборите - има-няма месец преди края на мандата на 40-тото НС. А сега оправданията, че е късно за някои от предложенията, просто звучат нагло и безотговорно.

Според социалиста Любен Корнезов нямало време за промяна на конституцията за избори „2 в 1”. Ами няма, но какво чакаха НДСВ  толкова месеци, за да представят предложението за разглеждане. Затова с право царистите са обвинявани в предизборен пиар. Десните открай време се опитват да въведат електронното гласуване - обичайна практика в цивилизования свят. Сега от НДСВ контрират, че няма време. Ами няма, но какво чакахте толкова години? Законопроектите стоят блокирани в комисиите на Народното събрание не заради опозицията, а заради управляващите. Да не говорим за БСП и ДПС, които се плашат от всякакви технологии и преференции. При тях всичко трябва да е постарому – с чаршафите за параван на вота и с твърдите листи дори.

Сега от БСП решили да снижат преференциалния праг за евроизборите от 15 % на 10 %. Голяма промяна, няма що! Явно бившите комунисти много се страхуват от избора на хората. Постарому червените велможи искат сами да си наредят всичко. Ако можеха, щяха да върнат и оная славна „система”, при която 99,997 % гласуваха за тях. Щеше да е справедливо, нали. Пък и Румен Овчаров наскоро каза, че отговорно управление на България без БСП е невъзможно. Други варианти не съществували.

СДС и НДСВ искат премахване на тъмните стаички – мярка срещу купуването на гласове, за да не се снима с телефони начина на гласуване и за да спрат да лъжат хората, че с камери се следяло дали пускаш „правилната” бюлетина. За Мая Манолова обаче това е „най-малко безотговорно”. А най-много какво е, госпожо Манолова? Кое е безотговорно? Наистина ли смятате, че няма начин вотът да остане скрит без тъмната стаичка? Впрочем щом Манолова се е захванала да представя БСП по отношение на изборното законодателство, нека вземе да се позаинтересува как стават тия неща в нормалните държави.

От СДС предлагат да се въведе задължителна преференция; с други думи - избирателите следва задължително да отбележат подкрепата си за някой от предложените в листите кандидати. Това означава осъзнат вот, елемент на мажоритарност, стимул да се запознаеш с предложените лица. Така се процедира например във Финландия, една страна, която може да е достоен пример в доста отношения. Според Лютви Местан обаче това било своего рода въвеждане на образователен ценз за гласуване. Известният още и с агентурното име Павел, депутат твърди, че „има смущаващо висок процент неграмотни български граждани, а въвеждането на задължителната преференция означава да се направи невъзможно участието им в изборите, тъй като за да се отбележи преференция, означава да се прочете името на кандидата”.

Е, извинявайте, ама ако не можеш да прочетеш едно име, то какъв осъзнат избор можеш да направиш. Пък и колкото и да си неграмотен, все ще се намери някой да ти обясни, че, за да ти е валидна бюлетината, трябва да сложиш „ченгел” пред първия в листата, който в крайна сметка е пръв избор, предложен от любимата партия. Ако и това не можеш да направиш, тогава наистина по-добре да не гласуваш. Това означава, че си толкова неадекватен, че вероятността да те изманипулират, е твърде голяма, а вотът ти е вреден. Да не говорим, че средното образование у нас е задължително. И все пак тук изобщо не става въпрос за образователен ценз. Не е нужно да си образован, за да вденеш, че трябва да сложиш един „ченгел”.

Като капак на всичко, в петък се оказа, че в Народното събрание нямат кворум и не могат да гласуват предложените промени. Имало само 102 депутати. После – нямало време за туй, нямало време за онуй. Едно време един министър беше казал: Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер. Ако перифразираме, в нашия случай се получава: Егати народа, щом туй са му представителите.

Да разбираме, че наистина си заслужаваме тези ли? Аз го не вярвам.