Сърцето и мозъкът на Венко Марковски ще останат на земята, а не под нея

Наследниците на трима известни българи, чиито органи понастоящем се намират в Националния исторически музей, да ги приберат и погребат, поиска преди време директорът на музея проф. Божидар Димитров. В действителност във формалин в хранилището на музея се пазят окото на Гео Милев, сърцето на Найчо Цанов и сърцето и мозъкът на Венко Марковски. Трябва да се напомни обаче фактът, че те не се показват публично, а редом с десетки други стъкленици с органи на видни българи просто се съхраняват в музея. Македонският вестник „Дневник” пък определи тази „новина” като потресаваща и скандална информация, която досега била напълно неизвестна на македонската общественост. По темата се развихри дебат, вече няколко дни не стихват репликите и мненията, свързани с тази идея.

Frognews.bg потърси съпругата на поета Венко Марковски, Филимена Марковска. Представяме ви нейното изявление специално за читателите на Frognews.bg:

„Животът на Венко Марковски е преминал в големи изпитания и тревоги, в болести, затвори, концлагери, не само в Кралска Югославия, Царска България, но и в социалистическа Титова Югославия. Дългите затворнически години се отразиха на неговото здраве, но болестите не го плашеха, защото десницата му не се отделяше от молива и хартията. В концлагера Еникьой, Ксантийско той написа книгата, а не стихотворение „Орлицата”, а на Голи Оток в Адриатическо море, където излежа присъда от 5 години строг тъмничен затвор и 2 години лишаване от граждански права, създаде „Кормилото на историята”. Венко Марковски започва да пише на литературен български език в родния си град Скопие. Когато през 1938 г. идва в София, печата сонетния венец „Данте Алигери”, а също така на майчин език „Народни бигори” и редица книги като „Илинден”, „Чудна е Македония”, „Люлкина песен” и др. Едновременно пише на сърбохърватски и руски език. Венко е в първите редци в борбата за свобода на Македония и като голям патриот със съпругата и с малкия си четиригодишен син заминава да се бори с оръжие за нея. Навярно такъв случай няма никъде – да води по чукарите и планините и малкия син. Свободата за Венко беше всичко. Последствията за него не бяха важни, а преди всичко освобождението на Македония от сръбско робство. Тези негови надежди отлетяха като вихър, но той остана да се бори до последния си дъх от живота. Отново се върнахме в България, където макар и болен, с изгубено зрение на едното око, той не вдигна глава от белия лист и създаде епохалното произведение „Предания заветни” – цялата история на България, възпята в стихове с различна ритмика и специална форма на всяко предание. Създаде още сонетни венци, посветени на големите световни творци в изкуството. Книгата „Кръвта вода не става” е отговор на фалшификаторите на българската история... Венко Марковски е оставил повече от 55 книги на български майчин език, сърбохърватски и руски.

Помъчих се с няколко щрихи от творчеството на В. Марковски да ви осведомя за него и сега искам да отговоря на изказването на г–н Б. Димитров във вестник „24 часа”:

В НИМ вече 21 години се намират на съхранение мозъкът и сърцето на Венко Марковски. Още приживе Венко не само пред мене, но и пред свидетели поиска да се съхранят неговите сърце и мозък за българските поколения. Оставянето на мозъка и сърцето му в музея не са приумица на Венко, така се съхраняват още сърцето на Теодор Траянов, негов учител, на Марин Дринов и др. Академик Венко Марковски така поиска и така е направено. Г–н Б. Димитров не е този, който ще определя дали сърцето и мозъкът на Венко Марковски ще бъдат под земята или на земята. Никой няма право да се меси във Венковото желание. Редно беше г–н Димитров да говори с мен, да събере данни за живота, творчеството и желанието на Венко и тогава да изказва свое становище. Иначе всичко е изкуствено, преднамерено, непроверено мнение на човек, който не познава живота на един поет и творец, който е бил в служба на своя народ. Казвам на г–н Божидар Димитров – сърцето и мозъкът на Венко са завещани на поколенията и те ще останат на земята, а не под земята. Венко Марковски бе герой на Р България и такъв ще си остане и след смъртта със своето огромно творчество.” Филимена Марковска, съпруга на Венко Марковски. Frognews.bg