Въпиюща политическа некомпетентност

Обектът (уж) на българската политика, а именно вездесъщият нашенски електорат, е категоричен, че всички политици са маскари. До това гениално прозрение е достигнал преди повече от 100 години Алеко Константинов чрез своя знаменит литературен герой, а именно бай ви Ганя.

Безусловно, без значение от коя страна на политическата сцена са, всички партии на прехода могат да бъдат уличени в безброй антинародни дела и схеми: кражби, лъжи, убийства дори, протекция над престъпни схеми и различни канали за трафик на дрога, изобщо корупция отвсякъде – няма ляво, няма център, няма дясно. Всички са в л...йната.

Все пак, прави впечатление едно. Част от политическия спектър, а именно дясната, остана незасегната само от едно обвинение - некомпетентност. В началото на прехода т. нар. левица предявяваше претенции, че единствено тя е компетентна да извърши безболезнено реформите за демократизация на държавата. Тази „истина” беше развенчана бързо от правителството на Андрей Луканов, а хората, които си мислеха, че неговият провал се дължеше единствено и само на корупция, но не и на некомпетентност, бяха напълно опровергани шест години по-късно, когато „единственият некорумпиран министър-председател на България” докара страната до чутовен финансов колапс.

Днешният кабинет на тройната коалиция, доминиран от социалистическата партия, не пада по-долу от предните червени правителства. Трудно бихме приели, че финият ни министър-председател е способен на корупционни дела, но пък обвиненията в некомпетентност добре му прилягат – и нему, и на околните му министри. Не е лесно да се прецени кое надделява у повечето му подчинени – корупцията или некомпетентността. Министър Димитров стана пословичен с акробатичните си словоблудства, Гагаузов така и не успя да усмири корупцията в подчинените му структури, Мутафчиев не може да укроти огъня във влаковете на БДЖ, Миков се чуди как да обуздае хаоса, оставен от предшественика му, Масларова се мае как да напълни с пенсионери приятелски хотели покрай морето през есента, Данаилов сигурно още се колебае „сбогом” със „з” ли се пише или със „с”…

Финансовият министър, слава Богу, държи още фронта. Той май единствен попада в графата „Компетентни”. Браво на Станишев, че направи такъв реверанс спрямо синия Орешарски. Все пак, ако и финансовият министър беше некадърник, сигурно новата 1996-та отдавна щеше да е нахлула. Ако не за друго, за това на Станишев цял живот трябва да му целуваме ръка. Защото червеното управление беше както винаги неизбежно, но държавният колапс можеше да бъде избегнат само благодарение на извънредно проникновение в иначе дървените червени кратуни. Изборът на Орешарски за финансов министър трудно може да се сравни и с най-значимите постижения на комунизма, защото ако той не беше направен, днес може би щяхме да гледаме ЕС през крив макарон поради сринал се валутен борд и поредна зверска финансова криза. Затова десните партии не бива да се сърдят за предателското поведение на днешния ни финансов министър, въпреки че от тясно-партийна гледна точка те загубиха от това, защото сега можеше пак да са на власт. Погледнато държавнически обаче, партийният ренегат Орешарски е направил верния избор. 

Това, което искам да кажа в крайна сметка е, че се появява ново явление на политическата сцена. Както вече споменах, досега всички обвинения на българския електорат се отнасяха и за леви, и за центристи, и за десни. С изключение на едно – некомпетентността. Десните, за разлика от левите, много рядко, да не кажа никога, не са обвинявани в некомпетентност, дори и от страна на политическите си опоненти. Виж, корупция, кражби, далавери – да. Но некомпетентност – никога. Синият електорат беше разочарован от разни далавери на своите, обаче знаеше едно – ако искат, могат. Доказаха го поне по време на Костовото управление. За съжаление обаче, и това изключение е на път да бъде развенчано. Сега нахлува с яростна непримиримост явлението „Бойко Борисов”, лепнало си безцеремонно етикета „Десен”. По този начин чалгата и безпардонната, всепоглъщаща, непознаваща граници некомпетентност нахлува безмилостно и в дясното политическо пространство. Човекът обаче си печели избори и никой и копче не може да му каже. Независимо от спорните му качества, народът си го иска.

А старата синя идея ще бъде съсипвана от всепроникващата чалгаризация, докато автентичната, може и в известна степен корумпирана, но все пак единствено компетентна, десница в крайна сметка не се осъзнае, не се консолидира, не отстъпи пред новото и не създаде нов обединен десен субект, освободен в ръководството си от старите отблъскващи лица на прехода. Костов, Бакърджиев, Софиянски и сие имат своето място в съвременната политика с опита и съветите си, защото, ако не друго, то поне знаят и могат, но водещата им роля, в първите редици на техните партии, както и ролята им на отцепници докара до властта невижданата досега дясна некомпетентност и синя чалга, носеща с изпъчени гърди инициалите ББ.

Лъчезар Лисицов