Евгений Дайнов: Златките

А други идиоти да ги гледат и да им се радват на сеира.

Не гледам такива неща, но се впечатлих от изтеклата новина, че някаква си Златка, станала известна с това, че се показала пред камера гола далеч преди „ВИП бръдъра”, не знаела столиците на Великобритания, Австрия, Сърбия и Румъния. Мислила си, че Белгия е столица на Сърбия, а Англия – на Великобритания.
 

Ако беше само тази простотия, щях да спра да следя случая. Голяма работа, че някаква провинциална фльорца излезнала тъпа като галош. Но простотиите продължиха и това вече ме вкара в една по-цялостна рамка на размисъл.

Сума народ се впрегна в медиите да обяснява, че няма нищо лошо Златка да не се ориентира в столиците. Намирам това за напълно безобразно. Защото хората, склонни да пишат такива неща, ще са склонни да обясняват и на децата си, че няма нужда от учене. Че по-важно е да имаш цици или мускули.
 

Типично в това отношение бе огромно писание в часовия вестник, в което една леля питаше, за какво й е на Златка да знае столиците? Часовата леля се обоснова с това, че самата тя, знаейки името на австрийската столица, никога не е била там. А пък Златка, не знаейки, най-вероятно е била, „заведена от някой приятел”; и е хапвала тортички на пъпа на Виена.
 

Във вестника пише, че няма нищо лошо в невежеството. Премиерът се гордее, че е прост. Неговият културен министър натяква на децата, че е бил двойкаджия. По телевизора дават Златки. Средният данъкоплатец гледа, върти глава и лека-полека започва да вярва, че да си прост и невеж е най-добрата програма за успех в живота. Утре някой „ВИП” ще обясни, че да си прост е хубаво, а да си напълно неграмотен – още по-хубаво.

В своето академично слово пред Нов български университет професор Георги Фотев неотдавна наблегна на отговорността на духовния елит за привеждането на България в европейски вид. Елитът обаче отдавна проповядва невежество и простотия и резултатите са налице.

Лежейки си това лято на плажа покрай устието на река Велека се наслушах на мъдрости, ръсени от продуктите на официализираната простотия. Един младеж се оплакваше на приятелката си, че реката била пълна с… медузи. Млад баща бе изумен от откритието на петгодишния си син, че водата в реката не е солена. А група нормални на вид младежи усърдно търсеше изворите на реката там, където тя се влива в морето.

Това е не само невежество. Това е липса на онова, което е в основата на европейската цивилизация – любопитството към окръжаващия свят и съсредоточаването на мисълта върху изследването му. С цел, разбира се, човек да разбере, къде се намира и да постига успех в така разбраната среда.
 

Ако, например, страхуващият се от медузи младеж не знае, че те няма как да виреят в реки – няма го планктона, с който се хранят – той може да се ориентира в обстановката просто, ако наблюдава реката. Рано или късно ще забележи, че в нея медузи няма. Ако младият баща, убеден, че реката е солена, си бе направил труда да я опита на вкус, щеше да разбере, че реките са сладководни. Ако младежите, търсещи изворите в устието не знаят, че водата тече надолу, а не – нагоре, можеха да установят този факт, като клекнат на брега и гледат, накъде тече реката.

Това е то, ужасът на невежеството. Проблемът не е толкова в това, че невежеството те прави прост, неприятен и миризлив; а че те лишава от нагласата да научаваш каквото и да е. Невежият човек гледа единствено вътрешната си празнота и няма никакви нагласи – да не говорим за умения – да се ориентира в света около себе си. От автор на живота си човекът се превръща в инструмент, подчинен на чужда воля. А това, според Аристотел, е дефиницията на роб: „говорещо сечиво”.
 

Превръщането на човешкото същество, посредством невежеството, в безпомощна жертва е, между другото, идеологията на защитниците на Златката. Часовата леля, за която стана дума, точно така отстояваше правото на невежество: че ако си прост и имаш приятел, да те заведе до Виена, няма нужда да знаеш името на града, в който набиваш тортички. А ако си начетен и нямаш приятел да те заведе – няма да стигнеш до Виена.

На това, между другото, му се казва „заучена безпомощност”. Часовата леля, никога не ходила до Виена, може да направи това във всеки даден момент. С една-десета от заплатата си може да се метне на нискотарифен превозвач, да дръпне една-две тортички в австрийската столица – вече не трябва нито виза, нито доказване на доходи или адрес на местопребиваване – и да се върне за нощното дежурство във вестника.

Може, но не го прави. Защо? Защото друго си е някой да те уреди. Важното е ти да не правиш нищо, а после да завиждаш на простаците, правещи пари с цици или мускули. И да виеш пред публиката: „Ето, аз съм начетена и клета, а простаците са щастливи и богати…”

Кой е виновен? Елитът, разбира се, е виновен – онази група хора, от които, както казва проф. Фотев, зависи бъдещето ни. Точно елитът в последните 20 години отказваше да оправи образованието, да изгради правов ред, нормална политика, работещи институции и цивилизована медийна среда.
 

Ако елитът си вършеше работата, Златка нямаше да има „вишу” – просто защото никой университет не би поел риска да го разнасят, че дава дипломи на такива екземпляри. Щеше да знае столиците, защото майка й е преподавател по география – т.е. член на „духовния елит” по Фотев. Медийните лели нямаше да застават в защита на Златкината простотия.

И телевизиите нямаше да лансират Златките като „ВИП”, защото това съкращение означава „вери импортант пърсън” – „много важна персона”. Като някой известен писател, например, изобретател или поне поп звезда.

Но точно елитът, в лицето на сегашните управляващи, проповядва простотия, невежество и безпомощност. Чакаме момента, в който от най-високо място ще защитят Златка с аргумента – абе за к’во му е на някой да знае столиците, важното е да си има могъщи приятели (в наше лице, разбира се, за да ви оправим – затова гласувайте за нас).

А може би сериозно надценявам капацитета на Златка – и драматично подценявам настъпилата в България катастрофа? Може би не е въпросът в това, че ВИП-ката не знае столиците на някакви държави. Може би тя просто не знае, що е то „столица”?
(offnews.bg)