Майката на доц. Кристиан Таков: Той бе едно знаме, водеше битка за справедливост

Искам да ви кажа, че като малък, като се събуждаше, първо се усмихваше и тогава отваряше очи. Това отношение към живота му остана докрая. Искам да го опознаят хората не само като общественик, а и като личност която води, убеждава, иска да направи промени в живота, започна разказа си майката пред bTV.

Той стана едно знаме, но знамето също е направена от материя. Като ученик той беше отличник, суперлативите бяха много и останалите родители ме гледаха почти накриво. Като ученик в немската гимназия бе казал, че е несправедливо да ги водят на спектакли, в които няма публика. Но завърши със златен медал. В университета направи изказване в защита на професори, които бяха уволнени. Те не искаха НДК да носи името на Людмила Живкова. Размина му се уволнението, спомни си тя.

Кристиан носи не толкова бунтарския дух, колкото желанието за справедливост. Той просто не можеше да премълчава, заяви Йончева.

Имахме много сила връзка. Аз съм го отгледала от пет годишен сама. И разбрах, че ако не стана приятелка с него, няма да мога да го насочвам по правия път. Стана приятел и с детето си.Тяхната връзка бе силна, емоционална. Тяхната обич сякаш можех да я пипна, каза още тя.

В живота моят Кристи обичаше музиката, свиреше на пиано. Голямата ми роля в живота беше той. И стана един прекрасен човек. Интересуваше се от театър, кино, Бах му беше любимият композитор. Хобито му беше снимането. Има хиляди снимки, които просто са шедьоври. Естет бе в храненето, обличането, стойката. Тази естетика се събра в едно ядро и се изля в тези снимки.

Има около десетина приятели, заради които влизаше в огъня и те за него. В тези тежки дни са непрекъснато около мен. Имаше хора, които го нараниха жестоко. Казваше, че не е релиозен, но вярващ и прощаваш. Това бе негово кредо, разказа още майката. Открих сина си два пъти в живота. Първият - когато разбрах страшната диагноза. И вторият - когато се прощавах с него, допълни тя.

"Имам вяра и този път. Затова ударите върху тази вяра са толкова жестоки. Но ще преодолея и тази път, само умората на тялото ме съсипва" -. това са последните изречения, които е написал.

Неговите приятели искат да направят фондация. Името му не трябва да се забравя. Това е!, завърши разказът си майката.