С пърцуца срещу кризата

Мартин Карбовски

Има такава сцена в една отдалечена от центъра софийска кръчма, от типа "тенекиите" - седят нашите пиянки, облечени с жилетки и коментират кризата, замезвайки с черни като въглен свински уши: "Криза ли?! Тия нищо не знаят! За нас тяхната криза е като нашия празник! Ние кризите ги празнуваме, така да се каже... И други!..." Кръчмата е на един от тях, ракията е на друг, прасето на трети, четвърти донесъл един голям чвор и въпреки че си говорят за цените на парното, всъщност се топлят на едно кюмбе, направено от доста пил предишната вечер електроженист. Коментират, че българите какви робства сме преживели, та с една криза няма да се оправим... ние кризите ги ядем на закуска във вид на първа бира за деня.

Като се занаредиха едни празници - та цяла неделя! И сняг падна, и студ скова пътищата, а българите както си знаят - завряха се по роднински дупки и не излизат навън, сякаш по землянките ще чакат да пукне пролетта. При другите народи кризата се усеща като Радичкова муха - бръмчи в главите им и няма излизане. Намаляват консумация, пак се бутат по магазините, обаче купуват по-малко.

При нас обаче не е така - винаги има един резерв от компоти и суджуци, който се нарича бойна готовност. Бойна готовност са едни консерви, които раздаваха в казармата, и понеже българинът много се учи в казармата, той знае, че и в живота трябва да има бойна готовност Бойната готовност е резерв, това е излишъкът на народа в добри години, а в лоши години като тая, дето на Коледа ти увеличават парното, това си е обикновено раздаване на излишъка. Българинът има две икономики - едната официална, от заплатата, другата неофициална - от компотите. Официалната икономика като закъса, българите вадят неофициалната икономика. И това за някой може да е криза, за други е домашен празник и комфорт. Седят и пият - празнуват кризата.

Демокрацията и капитализмът не можаха да ги отучат да правят луканки, да гледат три прасета (едно за сина, едно за дъщерята, едно за нас всичките!) да затварят доматен сок в буркани и да правят ракия (два бидона по двеста литра - да има!). Това е подкожната тлъстина на българите - те имат сланинка и ракийка за всеки случай - с тези две неща плюс кисело зеле и компот покрай нас падаха империи и железни стени, ние седяхме и гледахме. И тая тлъстинка няма свършване - защото и на празник и при криза ние ядеме това, дето другите народи го хвърлят. Това е много важно, ако някой разгледа българите под микроскоп, ще види, че тия ядат това, дето другите го хвърлят - я шкембе, я сланина, а зелева чорба (с праз!), я пърцуца, с която в края на ХIХ век Пастьор стерилизираше инструменти, преди да открие топлата вода. Иначе никой не отрича, че има криза вече - щом и бакшишите се скриха и почнаха да пият и няма кой да закара една родилка до болницата - значи кризата е в своя празничен апогей. Героите на Марио Пузо минават на "дюшеци", когато ги подгони конкуренцията, а българите, като ги подгони кризата, минават на суджуци. Кьорав човек няма по улиците - всички избягали от кризата и се заливат със спиртни напитки, сякаш искат да стерилизират като един Пастьор целия свят наоколо и най-вече да стерилизират себе си отвътре навън. Който каквито мерки взима срещу стагнацията и дефлацията, ние взимаме стерилизацията на въоръжение - това е процес на кипване на буркани и компоти, също така стеризилизираме стомасите си с 50-градусови алхоколни дестилати, които у нас са на почит като алхимията по време на инквизиция. Това кипване е много важно като обществен отдушник, защото ако не кипнат компотите и не се стерилизира туршията, ще има "бомбаж". Бомбаж викат българите на това да ти изгърмят бурканите, защото не си ги кипнал както трябва или не си им сложил аспирин - това е като да те прокълнат на Балканите. Това кипване, което предпазва от бомбаж на бурканите, всъщност предпазва и от социален бомбаж - ако не кипне казанът с компота, ще кипне народът.

Щото народ без компот може да бъде изправен пред всякаква криза и ще бъде беззащитен и тогава жална им майка на политиците и на системата, била тя икономическа или политическа. Затова политиците своевременно осигуряват големи казани на населението, няма къща без такъв казан, осигуряват напролет малки прасенца за разплод и всяка година осигуряват тонове захар, за да могат после българите да се хвалят - пийни, баджо, грам ракия няма в тая захар, да знаеш...

Криза е, обаче всички празнуват кризата, защото ние така си живеем - от криза на криза, от век на век и от компот на компот. (Стандарт)