Да пребъде делото на ВАЦ в България и по света

Първото е, че да се инвестират милиони в медии е далновидно. Второ - че германците много умуват преди да направят нещо, което ги отличава от българите тотално. Не е тайна обаче, че почти всички, които работят за Вестникарска група България, както се именува тук ВАЦ (Вестдойче алгемайне цайтунг) смятат, че собствениците и техните пратеници у нас са мнителни към българската действителност, с бавни рефлекси и доста надменни. Верни са и трите неща. Познавайки нас си, смятам, че имат пълно основание да са такива. Доказват го печалбите на ВАЦ в България. Най-ценното качество на собствениците обаче е, че не се бъркат много-много в редакционната политика на изданията си. Водещи са рекламата и разпространението като чист бизнес, а доброто списване е лостът от първи род да се постигнат първите две. Собствениците не обичат също техни издания да бъдат съдени за каквото и да било. Какъв да е журналистическият продукт, те са оставили на главните редактори да преценяват. И те го правят. Поне част от тях. Преценяват, преценяват, преценяват, па почнат да пресмятат... Liberta, както дръзновено пее Ал Бано.

Използвам повода да поздравя всички колеги от изданията на ВАЦ, с които рамо до рамо сме „орали" (като Белчо и Сивушка може би) в полето на журналистиката. Можех да предам пожеланията си и лично, но не бях сред поканените на тържеството. Знам, знам, там са били само достойните за тази чест. Всъщност 10 години работа в групировката сигурно не са кой знае какво: за мен част от живота, но за ВАЦ аз съм някакво винтче, което в един момент се е търколило нанякъде си и на негово място е завинтено друго - по-лъскаво и вероятно по-талантливо и полезно. Така че едно огорчено винтче не е болка за умиране... Вярно, обади ми се още едно огорчено винтче, което сега е главен редактор на един всекидневник, но преди това 12 години е било в издания на ВГБ, но дори и две разтревожени винтчета са бял кахър. Важното е групировката да просперира. Президентът Първанов по този повод казал: „Вярвам, че независимостта на журналистиката ще е водеща за ВГБ". Не знам кой му е писал посланието, но не се е постарал много. Защото звучи пожелателно оттук нататък, сякаш досега не е било така. Бойко Борисов пък, пак по същия повод, забелязал, че сградата на Полиграфическия комбинат е уникална. Хиляди пъти минавал край нея, но чак сега си отворил очите за красотите й. Излиза, че когато там беше настанен органът на ЦК на БКП  „Работническо дело", същата сграда е изглеждала някак си по-кофти. Нищо, по-добре късно, отколкото никога. Затова е хубаво да има празници, защото иначе можеше още години да минат, докато забележи...
Най-прав обаче, както и подобава, е Главният управител на ВАЦ Медийна група Бодо Хомбах, който казва: „Качествената журналистика е шансът ни културните конфликти да се превърнат в любопитство". Жестоко е прав, дявол да го вземе, защото ако не е много качествена, може да не станем любопитни. Даже ми казаха кой „културен конфликт" е имал предвид и на кои началници е „набил канчето", но сега е празник и няма да си разваляме настроението. Хер Хомбах обаче не спира дотук, а прави на салата в празничното си интервю и прогнозата на Бил Гейтс, че вестниците щели да умрат през 2000 година. „Прогнозите на Бил Гейтс бяха опровергани още преди 7 години. Същото ще е и след 50 години", отсича хер Хомбах. И тук е жестоко прав, защото Гейтс явно закъсва с продажбите на компютърни технологии и му се иска печатните издания да умрат, за да се кефи той из интернета. Все пак по-добре е Бил да не попада на въпросното интервю, когато преглежда българския печат, защото, ако се засегне, може да реши да купи ВАЦ, барабар с българските му разклонения. Но дори и такова фантастично нещо да се случи, вярвам че пак независимостта на журналистиката ще е водеща, както казва президентът Първанов. Пък и тогава той ще поръчва музиката, т.е. ще дава интервюта...
Честито и наздраве на всички колеги, които усещат 10-та годишнина на ВГБ като свой празник.

Огнян Стефанов,
работил 9 години във в. „24 часа",
две от които във ВГБ