Скопие и Атина пак се ръфат за името Македония

Атина и Скопие започват днес в централата на ООН в Ню Йорк нов кръг преговори за името на Македония. Те ще се водят на равнище посланици, като посредник е Матю Нимиц, специален представител на генералния секретар на световната организация. Американският дипломат отправие покана и към двете страни за подновяване на преговорите с надеждата, че те ще бъдат последни и че ще разрешат дългогодишния спор за наименованието на Македония. Спорът между Гърция и Македония по този повод се развихри след разпадането на бивша Югославия, т.е. от обявяването на независимостта й дипломатическият проблем с името е факт. Името „Република Македония“среща безпрецедентна съпротива от страна на Гърция -според гръцките политици то е обидно за гърците и предизвиква объркване и морална вреда за Гърция, която смята себе си за единствен наследник на античната държава на Александър Македонски. Чрез правото си на вето Гърция не допуска признаването на независимата държава под това име. През 1991 г. Гърция блокира международното признаване на Македония под това име, в резултат на което тя бе приета в ООН през 1993 г.под названието Бивша югославска република Македония (БЮРМ). Атина на свой ред предупреждава, че ще наложи вето за приемането на Македония в НАТО и Европейския съюз, ако Скопие не направи компромис за официалното название на бившата югославска република. Македония пък се надява да получи покана за членство в НАТО още през април догодина. Очакванията са за тежки преговори със Скопие. Според някои гръцки вестници Матю Нимиц имал идея да предложи названието "Република Нова Македония". Властите в Скопие обаче държат да запазят конституционното име Република Македония и са склонни да приемат съставно название, според волята на Атина, което обаче да важи само взаимоотношения и договори с Гърция. Македония отказва спора да се обвързва с членството й в НАТО и ЕС. Междувременно Гърция реши да спре финансовата помощ за Македония в рамките на своя национален план за икономическо възстановяване на Балканите. Одобрената гръцка помощ за Македония за периода 2002-2006 г. е около 75 млн. евро. Проектът е на стойност 550 млн. евро.

Frognews.bg напомня, че България призна името Република Македония при президента д-р Желю Желев, но не и понятието македонски език, като аргумент за това беше, че не е дипломатическа практика да се признава самостоятелното съществуване на отделен език. Според Българската академия на науките и водещи филолози така нареченият "македонски език" е писмено регионална форма на българския език, създадена въз основа на български говори.