Сбърканата демокрация и нейните истински бащи

Лъчезар Антонов

От евродоклад на евродоклад нещата в България отиват все по-на зле. Не че ние не си го знаем, но българското правителство, използвайки методите на софистиката, успява да ни внушава, че все пак батакът не е пълен и не само че не е пълен, ами дори имаме и известен напредък. И това, докато не дойде поредният „убийствен" доклад. Не че тогава софистиката не се разиграва енергично. Докладът бил обективен, балансиран, подчертаващ напредъка и огромните усилия на институциите като, разбира се, не бивало да пропускаме и някои известни критики. Да разбираме, че, видите ли, докладът не е лош, да не вземе електоратът да се обърка на изборите. А че електоратът вече никога няма да се „обърка" стана ясно още на вота през 2001 г., потвърди се и на последвалата серия избори през годините след това. Щом след Лукановата зима и след Виденовия „подвиг" на БСП народът не се „обърка", то кога да го стори, сега ли? При една сравнително добре работеща пазарна икономика, след приемането ни в Европейския съюз? Не, не, сега софистиката има широко поле за действие. А тоя народ имплицитно /by default/ е обречен да гласува с мнозинство за своите душмани. Ако вземе случайно да се „обърка" на някои избори, то неминуемо следващите оправят „грешката".

Че народът е неориентиран и заблуден си е направо за яд, но най-възмутителното е нещо друго - опорочаването на изборите, за всеки случай, да не би електоратът да не се е побъркал тотално и да не осигури желаното мнозинство. То не бяха европейски „явления" с купуване на гласове, изборни екскурзии с автобуси, подправени протоколи. А как да не те е яд за петстотинте хиляди фантома от 1990 г.? То само те да бяха, ами кой знае още какви мистификации и метаморфози са се получавали с изборни протоколи или при превръщането на хартиените данни в електронни файлове... Всяка брънка по веригата е дала своя принос. За да победи този, който трябва. Или както е казал Сталин: не е важно кой как гласува, а кой брои бюлетините! Какъв гений на мисълта!

Представете си, че през 1990 г. СДС бяха спечелили и то с реалното си мнозинство (а не както през 1991 г.), при едни обективни данни. Щеше да се състави синьо правителство, нямаше да има червена конституция, реформите щяха да започнат още тогава, може би досиетата щяха да бъдат отворени още тогава, може би конституцията (с която Костов се оправдава) щеше да позволи да се извърши така необходимата лустрация на държавните институции от червените агентурчици, нямаше да се потулят безброй досиета на ДС и да се вадят избирателно като компромати. А сега щяхме да сме напреднали като, да речем, Унгария. Разбира се, това е доста хипотетично, но една част само да се беше случила, сега щяхме да сме далеч по-добре.

Ключовите избори от 1990 г. дадоха широк мегдан за действие на бившите комунисти, които продължиха да държат окупирана държавната машина и заложиха погрома над българската демокрация за десетилетия напред. Бомбите, заложени тогава, продължават да гърмят с пълна сила и до ден днешен, дори и когато сме в ЕС. Една от последните избухна съвсем наскоро - министърът на земеделието бил и агент „Сендов"; други двама зам.- министри - и те били агенти на ДС. А единият от тях го уволниха преди малко повече от месец, за да си го прибере агент Гоце. С други думи, стана секретар по външната политика на президента. Не може една нормална европейска държава да се управлява от подобни хора, не е логично, не е допустимо, не можем да си го позволим, въпреки че го правим. Дори и да приемем, че не са лоши хора, то със сигурност системата ги е деформирала достатъчно, за да не бъдат ефективни управленци. В крайна сметка практиката го доказа. Много от тях са минавали курс на обучение в КГБ за по осем месеца. Работили са в една среда на имитация на дейност, на лъжа, на манипулация и демагогия. Възприели са принципите на работа на една порочна система. Оформили са контактите си в живота почти изцяло с хора от тия враждебни за народа структури. Това са изградени личности с оформени принципи и мироглед по един некоректен начин. Дори и да осъзнават за какво става въпрос, докато работят с европейските си колеги, те не могат тепърва да пренастройват мисловната си система. Единственото, което им остава е да се „шашкат" как така може да се работи по цял ден, при това коректно, с поглед във всеки детайл, търпеливо, без излишни приказки, без задни мисли, изцяло в полза на тия, които са ги избрали. Невъзможно е да възприемат реално този стил на работа, късно е. А Станишев ще ни обяснява, че се учили. Докога бе, братче? Писна ни! Нямате научаване!

Какъв човек трябва да си, за да се решиш да сътрудничиш на тогавашния Комитет за държавна сигурност? Или трябва да си безпринципен и неморален, за да „наковаваш" ближните си (за това че говорят против партията и разказват вицове за вождовете й) в името на своето „светло бъдеще". Или трябва да си достатъчно неинтелигентен, за да си мислиш, че помагаш на държавата по този начин. Или трябва силово да са те принудили да им сътрудничиш. Ако се позамисли човек, хора от втората и третата група не биха могли да пробият в днешни времена. Остава първата група - на безпринципните и неморалните хора.

Шпионите на ДС са свикнали да работят в приятелска среда, което не означава задължително сред приятели, а по-скоро сред себеподобни. По този начин те намират подкрепа и опора в безумните си дела. Тоталитарната система е родила общоармейския принцип „началникът винаги е прав" и го е превърнала в общодържавен. Това обяснява и защо агент Гоце например се обгражда с такива себеподобни. За него не е от значение, че зам.-министърът на МВР е изгонен, макар и да се опитват да ни го представят като оставка. Кои си отиват от МВР сега? Това са хората на Румен Петков, които са били дърпани от него нагоре в йерархията. А кой е Румен Петков и защо бе отстранен, всички добре знаем. Какви хора би толерирал такъв човек пак е ясно. Но за агент Гоце това очевидно не е от значение. Важно е, че зам.-министърът е бил агент на ДС - гаранция за безпринципно послушание. Така президентът се обгражда със себеподобни послушковци, хора без мнение. Така се постига приятелската среда. Явно изискването за личностни качества на президентските човечета е изтикано на заден план и в един момент се оказва, че президентската институция си става самодостатъчна и започва да ражда безумия, като например на въпроса „Бил ли сте агент на ДС?", да се отговаря „Вие направо ме убихте с този въпрос!". На какво ли се е надявал държавният глава? Че неговите коварни себеподобни са му бастисали агентурните писания? Не че това не се е случило, но май работата не е била свършена докрай.

А какво да кажем за другите президентски безумия, като да отидеш на лов за вълци при национална трагедия и след това да лъжеш, че не си бил там. Прави впечатление, че президентът често си позволява да използва похвата на лъжата, което от една страна, говори за гузна съвест, а от друга, за липса на честност. Има и безброй други безобразия, които може и никога да не разберем, поради конспиративния начин на действие на Гоце, но някои не могат да бъдат скрити - като да не свикаш Консултативния съвет за национална сигурност цяла година и половина, приятелството му с всякакви знайни и незнайни съмнителни бизнесмени на прехода, договарянето на нерентабилни за страната ни проекти, като например петролопровода „Бургас-Александруполис" или изграждането на АЕЦ „Белене", както и обезценяването на държавните ордени, които Първанов раздаде на кого ли не. Наблюдава се и странната индиферентност на президента по отношение на калпавото здравеопазване, изоставащото образование, сбърканото правораздаване... Само от време на време, като стане по-напечено, може да изскочи отнякъде да каже, че това и това трябва да се направи, както и да потупа по рамото правителството, че имало воля да се справи. А защо не става - няма обяснение. Важно е ала-балата да върви. На червения електорат колко му трябва.

И до ден днешен президентът продължава да подкрепя тройната коалиция, която той създаде, въпреки че всички извън нея, а и част от нея (лявото крило на БСП, бившите НДСВ-ари от БНД), плюс цяла Европа са се хванали за главата и се чудят как да я прогонят. А какво да кажем за подпирания до последно Румен Петков или за президентските съветници - едните, застрелвани като пилци, а другите, управляващи блокираните и обвързани с организираната престъпност, прокуратура и съд?

Задълбочих се във фигурата на президента, но какъв по-очевиден пример за несъстоятелността на хората от бившата Държавна сигурност. Системата бе такава и продължава да е такава, че всеки селски хитрец с малко повече акъл в главата си, може да достигне до всякакви ръководни постове, на всякакво ниво в тая съсипана държава, без оглед на морални, професионални и лидерски качества.

А всъщност, исках да разсъждавам върху проблемите на опозицията и невъзможността за обединение на истинските десни партии. Трябваше да разсъждавам за Иван Костов и за това дали не е редно да се оттегли от лидерството на ДСБ или може би е по-удачно да остане на тази позиция. Но не се получи, защото пак ме затегли към основния проблем на България - поверяването на българската демокрация на най-тъмните сили на комунизма - агентите на ДС.