За Уорлик, инвестициите, визите и грешките в знанието на езика

Симеон Гаспаров, Чикаго

„Мога да говоря на български, но имам, много, много грешки“, заяви американския посланик Джеймс Уорлик пред близо стотината българи, които се събраха в Чикаго, за да се запознаят с него. И като че ли тази спонтанна, непринудена откровенност, идваща от фразата – „говоря български, но с много, много грешки“, сякаш е на път да се превърне в метафората на неговото пребиваване у нас.

От срещата с българската общност в Чикаго, ясно се видя, че Уорлик е един сърдечен, човек. Нямаше българин, независимо дали бе легален или нелегален имигрант в страната, който да не се обърна към него с наболял проблем и той да не даде личния си имейл, за да му се пратят данните на човека, да провери лично случая и как той да бъде разрешен. Нещо повече, жена, на която предстоеше депортация от САЩ в България, поради извършено нарушение от нейна страна, се обърна с въпрос към него, може ли да й се прехвърлят социалните осигуровки, които е плащала в САЩ у нас. Въпреки че все още нямаме подписана подобна спогодба между двете страни, Уорлик лично се ангажира, заедно разбира се с придружаващата го наша посланичка в щатите, Елена Поптодорова, да съдейства, на жената да си прибере осигуровките в България.

В Чикаго, Уорлик, (който, може би ще остане като един от най-коментираните, поне засега посланици на САЩ у нас), се представи като открит, непринуден, добронамерен човек. И може би заради това, българите тук го изпратиха с овации. Но не с овации, ще го посрещнат, обратно у нас, в България, където „Джими“ (както се обръщаха българите в Чикаго към него) Уорлик е олицетворение на едва ли не на злото на земята.

„Всички дипломати дошли у нас си прокарват политиката и интересите“, сподели неотдана моя колежка от медиите, когато я помолих да ми обясни откъде извира неприязънта към дипломат № 1 на САЩ у нас. „Но за разлика от другите, Уорлик го прави открито“ обобщи тя.

Явно в желанието си да спечели душите и сърцата на хората в България, Джими го раздава по-свойски у нас. Нещо от сорта на, „хей, вижте ме и аз съм като вас, обикновен човек от народа“. Ефектът от това, разбира се не закъсня. Но с негативен резултат.

Факт е, че Уорлик разбира и е понаучил малко българските работи, от престоя си у нас, но както и с езика ни, ги върши с грешки. А най-голямата от тях, е че е открит и прям – каквото му е на сърцето, това му е и на устата – нещо нечувано, поне за дипломат дошъл в България.

Вярно, малцина българи знаят например, името на китайския посланик в България. А Китай, да не кажем голяма дума, не отстъпва по мощ, че даже май и надминава вече САЩ. Китайския посланик не ходи и не се изказва по конференции като Уорлик. Не се кара с български депутати, не дава мнения за корупцията и съдебната система. Не се е снимал и в „Стъклен Дом“. Но със сигурност, посланникът на Китай, нито пие по цял ден чай на завет, нито медитира под звуците на птиците в двора на амбасадата им в София. Какви ги върши под носа ни, ние не знаем. И не го мразим! (Между другото казва се Гуо Йеджоу).

Но пък виждаме черно на бяло, какви ги свършиха в България, янките по времето на Уорлик за 2010-та година. Според данните на Американската Търговска Палата – от България, произведени от българи, в български заводи продукти, в посока САЩ са заминали – компютри и електроника на стойност 28 255 647 млн $, селскостопански материали за 29 718 012 млн. $, текстилни изделия за 28 788 655 млн. $, химически изделия за 38 304 019 млн. $, плюс всякакъв вид други продукти за 134 582 982 млн. $.

Или общо в САЩ за 2010 сме изнесли продукти за 259 649 315 млн. $. Истина е, че от САЩ у нас също са влизали стоки, предимно машини и транспортни съоръжения на обща стойност 169 887 262 млн. $. Въпреки всичко, ние сме изнесли продукти за близо 90 млн. $ повече в САЩ, отколкото те са внесли у нас. Също така, полезно е да се знае, че най-голямата инвестиция у нас от 1 милиард и 500 милиона евро, (забележете, евро, не $), е на щатската компания АЕС, инвестирала в 600 мегаватовата централа „Гълъбово“ (бившата Марица – Изток) и 165 мегаватовата централа за екологична енергия от вятъра – Св. Никола.

Нещо повече, преди около седмица стана ясно, че Кока Кола мести централния си регионален офис в България, което означава отваряне на още нови работни места у нас, не някъде другаде. От Кока Кола можеше да го направят това в Румъния, Сърбия, Албания, Хърватия, Черна Гора. Но не го направиха. Защо? Ами Уорлик го каза, за в. „Труд“ с думи прости- „високото ниво на образованието, което младите хора получават у нас, широкото познаване на английски език в страната, разумната данъчна и фиксална политика и не на последно място, доброто качество на живота в България“.

Ако за някои, тези думи звучат като клишета, то значи, че те никога не са виждали на живо зловещите пейзажи на гетатата в Детройт, Ню Йорк или Чикаго, защото в Америка, все още има места, където наистина, може косата да ти се изправи, ако разбира се излезнеш жив от там.

Но Уорлик ги знае тези неща и не ги крие. Категорично, не може, да се каже, че гледа и през пръсти на мисията си в София, щом се вдигна от България, да обикаля из щатите с Елена Поптодорова и екип бизнесмени, за да тропат по вратите на компаниите в САЩ и да търсят инвеститори за нас, във време, в което Америка едва-едва, започва да се възстановява, след бавно отминаващата тежка и опустошителна криза.

На срещата в Чикаго не бе подминат и въпросът с отпадането на визите за българи за САЩ. Пред всички, Уорлик отново изрази необходимостта от тяхното премахване. Оказа се обаче, за да имаме все още визи за Америка, вината не е нито в него, нито в държавата му. През 2007-ма и 08-ма година, ние сме били одобрени да пътуваме за САЩ без визи и е трябвало, само да започнем процедурата по издаването на биометричните паспорти, това го обясни пък посланичката ни във Вашингтон, г-жа Поптодорова. След като от наша страна сме се забавили с печатането им, в САЩ приемат нов закон и ние, заедно с Полша, Румъния и Кипър, оставаме единствените страни от ЕС, които пътуват все още с виза. От този списък единствено Полша може да бъде извадена скоро, напомни Поптодорова.

„Аз не съм посланикът изпратен от правителството на САЩ, да работи с правителството на България“, каза Уорлик, пред колонията ни в Чикаго. „Аз съм изпратен от хората на Америка, да работя с хората на България“ добави той. Българите в Чикаго го разбраха. Но дали ще го разберат в България?

Това че Уорлик ще си отиде, не е проблем. Който и да дойде на негово място, колкото и добре да разбира езика ни и нрава ни, рано или късно ще почне и той да го говори и разбира с грешки.Защото голяма част от хората у нас, не изпитват особено топли чувства към Америка. Дълго е да се обяснява откъде идва всичко това. Но ако ние, българите искаме наистина да няма щатски военни у нас, да не се занимаваме с Америка и да не ни казват чужди дипломати какво и как да правим и да живеем има два много лесни начина за тяхното решение. Първият е да не им даваме повод така да говорят за нас и да си вземем поука от думите им. И вторият е да прекъснем връзките си с тях. Поне сега имаме свободен избор какво да правим и да говорим, докато по времето на предишния „голям брат“ го нямахме.

Друг е въпросът дали ни се иска да го направим, защото не знаем какво ще дойде след това? Кой ще бъде удобният „гаден американски, еврейски“ и незнам си още какъв чуждестранен агент и злодей, върху който да изкарваме гнева си?

“Нашaта инвестиция в България е в размер от около 12 милиона и 360 хил. $. Това е голям размер!” заявява в интервю по БНТ от 27 септември 2010 г., китайския посланик у нас Гуо Йеджоу, който не се снима в “Стъклен дом”, не дава мнения за съдебната ни система и мълчи. Непредсказуемо мълчи! Докато “американският боклук” Уорлик открито говори. И търси американци, които да инвестират у нас. И да отварят работни места! (eurochicago.com|