Добро утро, хора! Загубихме се между Денят на Европа и на Победата. Висоцки

Няма да има парад в Москва. Имат ли нужда мъртвите от маршируващи редици, танкове и ракети? Едва ли. Една свещичка стига. И една сълза.

Не бива да забравяме кафявата чума. Нейната „жътва“ отнесе десетки милиони.

Днес войната се води в киберпространството, лабораториите и болници с вируси. Отново умират хора и мечти.

Ще спре ли някога това? Защо братоубийството е толкова заразително? Нали хората се отличават от животните по това, че обичат? Да се обичаме, да не се нараняваме. Толкова ли е трудно?

А ние избрахме Висоцки на 9 май.

Владимир Висоцки

САМО ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА ОТ БОЯ

Всичко някак е друго… А както преди

пак просторът е тих и спокоен,

и гората е същата с тези води…

Само той не се върна от боя…

Аз не знам кой беше прав — често спореше с мен

и държеше на правдата своя.

Аз разбрах, че ми липсва от онзи момент,

в който той не се върна от боя.

Неуместно мълчеше, не пееше в такт,

нещо друго все бъбреше, свое,

всяка сутрин ме будеше още по мрак,

а от вчера го няма. От боя.

И не само това, че е пусто сега:

изведнъж осъзнах — бяхме двама…

И раздухваше вятърът мойта тъга,

щом след боя разбрах, че го няма.

Пролетта се отскубна днес като от плен

и гласът ми увисна в покоя:

„Ще запалим ли, брат!“ — но е тихо край мен.

Вчера той не се върна от боя.

С нас отново са мъртвите, щом сме в беда.

Те са даже в смъртта часови…

Отразен в тоя лес като в синя вода,

небосводът притихва спокоен.

И в землянката имаше място за нас,

беше общо и времето в строя.

Всичко вече е мое, но мисля, че аз,

сякаш аз не се върнах от боя.

СРЕЩА

В ресторанта висят, накачени

тук-там,

мечки три, богатири, велможи…

Сам на маса е седнал

един капитан.

— Тука може ли? — питам го.

— Може.

— На, пуши!

— Извинете, не пуша „Казбек“.

— Дай си чаша. Ще пиеш тогава.

Докато донесат, пий това

бе, човек…

Ха наздраве!

Наздраве ли? Става.

— Е, добре! — рече той, вече

доста пиян, —

както виждам, за водка си годен.

А видял ли си някога дот или танк?

А в атака — така — да си ходил?

Помня боя при Курск, старшина бях тогаз…

Що беля през главата ми мина!

Много нещо видял и препатил съм аз,

за да бъде животът ти мирен!

За баща ми попита. Разпсува се, че

съм негодник. Развика се диво:

— Ей, за твоя живот се съсипах, момче,

а пък ти, гад такъв, го пропиваш!

Пушка, пушка за тебе, и в боя сега!

А ти къркаш тук с мене безсрамно!

… Аз седях, сякаш стиснат от Курска дъга —

там е бил старшина капитанът.

Той съвсем се оля. Стихна нашият спор.

Но си спомням, преди да престанем,

аз обидих го. Казах му: — Няма майор

да си никога ти, капитане!

Превод: Румен Леонидов

Няма какво да допълним. 75 години след 9 май 1945 година светът все още не е спокоен. Както винаги е било...

Фрог нюз