Доц. Светослав Живков за ФрогНюз: Трети март днес е пропутинска пропаганда, докато в миналото не е било така

Това каза пред ФрогНюз доц. д-р Светослав Живков, историк и преподавател в Историческия факултет на Софийския университет.

"Стойността на 3 март е като символ на идеята за национално обединение. Във времената, за които говорим – преди повече от сто години, национална идея е за присъединяване към България на земите, извън българската държава, които са населени с българи. В нашето време идеята за национално обединение би могла да има съвсем друг смисъл. В рамките на Европейския съюз и като част от свободния свят това, което е представлявало кауза за българите преди Първата и Втората световна война, днес вече звучи по съвсем друг начин. 

Иначе самото събитие на 3 март е изключително дискусионно от историческа гледна точка. Договорът, който е подписан в Сан Стефано, е предварителен договор, на практика обречен още преди подписването, той е мъртвороден. Руската дипломация е била наясно с това още преди граф Игнатиев да сложи подписи си в Сан Стефано. Истината е, че не само Санстефанският договор учредява българската държава. Това е един постепенен процес, в който най-важен е Берлинският договор".

"Временното руско управление след 1878 г. на практика е нужно. Друг е въпросът, че руската администрация се възползва от случая да затвърждава своето влияние в българската държава. Това изначално руско влияние в българската държава ще има доста противоречиви ефекти и резултати. Конкретен пример – силното руско влияние в българската армия ще доведе до там, че една част от първите български офицери ще бъдат повече предани на руската кауза, не толкова на българската. Само няколко години по-късно – през 1886 г., именно тези офицери, по руска поръчка, ще детронират българския княз. Трябва да отчетем, че в края на краищата Русия инициира създаването на модерната българска държава, но като средство за налагане на своята доминация в Източните Балкани. Проектът е за една държава, която да бъде подчинена на Русия – не във формално международноправен план, а по-скоро в чисто фактически план: да бъде държава сателит".

"Онази Русия, която освобождава България, няма нищо общо със СССР, няма нищо общо и със съвременната Русия, която политически се доминира от фигури, чиито кариери се базират на подчинение и послушание на съветските служби. Нека да не забравяме още, че Съветска Русия е тази, която ликвидира Русия, освободила България. Онази Русия също не е била идеална, имала е своите интереси, с нея сме били противници в Първата световна война. Нека да кажем също, че Русия, която създава Санстефанския проект, е и първата, която се е отказана от него. В годините след Съединението Русия не подкрепя освобождението на Македония и присъединяването ѝ към България. Това са детайли, които малко хора знаят, но е хубаво да се подчертават, включително и на дата като днешната – празникът ще отмине, политиката ще остане".

Ето и цялото интервю:

Трети март е националният празник на България – дата, от която всеки българин би следвало да черпи национална гордост. Възможно ли е обаче това днес, символ на какво е датата на националния ни празник днес?

Трети март е национален празник от 1990 година по решение на Седмото Великото народно събрание. През 90-те години имаше обществен консенсус около неговата ценност като празник, имаше сплотяващ ефект върху българската нация. За съжаление в последните 15-20 години това вече не е точно така.

Виждаме, че днес тази дата разединява обществото, тъй като определени политически групи експлоатират датата, за да разпространяват откровено проруска, пропутинска пропаганда. Включват в своя арсенал различните опорки – дори още от комунистическо време, например за двойното освобождение, визирайки Деветосептемврийския преврат и навлизането на Съветската армия. Включват различни пропагандни клишета как България без Русия не може, как България трябва да бъде вечно признателна и ориентирана към Русия, да изостави своя европейски път.

Самата дата и случилото се на нея нямат нищо общо със съвременните злоупотреби с празника, но те са безспорен факт. За съжаление, виждаме, че около 3 март тези дискусии “за” и “против” Русия се разрастват.

Чисто исторически, каква е стойността на датата трети март?

На 3 март или както е по стар стил – 19 февруари, е подписан един договор. Да твърдя, че случилото се няма никакво влияние и значение за българската история, ще е нелепо, тъй като 3 март, макар и да не национален празник, е един от официалните празници на България до 1944 г. и Деветосептемврийския преврат.

Плоскостта е много тънка, защото в миналото сме чествали 3 март не толкова като ден на свободата и на освобождението, а по-скоро като символ на идеята за целокупна България, за българска държава, обхващаща всички територии, населени с българи. 3 март се е приемал като символ на т. нар. национален въпрос. Факт е, че Санстефанският проект задава една обширна българска държава, включвайки към нея и Македония, и голяма част от Тракия. Доколко това е било реалистично, е съвсем отделна тема, но факт е, че Санстефанският договор в някаква степен задава нашия национален идеал в годините след 1878 г. 

Под национален идеал разбираме стремежа за инкорпориране, за включване на българите, останали под чужда власт, към майката отечество, освобождаването на техните територии. За съжаление, не реализираме този национален идеал или поне не в желаната от нас степен заради пораженията в Междусъюзническата война, впоследствие в Първата световна война. Така или иначе обаче идеалът е идеал, но между двете световни войни продължава да съществува в много по-различни условия. 

Стойността на 3 март е като символ на идеята за национално обединение. Във времената, за които говорим – преди повече от сто години, национална идея е за присъединяване към България на земите, извън българската държава, които са населени с българи. В нашето време идеята за национално обединение би могла да има съвсем друг смисъл. В рамките на Европейския съюз и като част от свободния свят това, което е представлявало кауза за българите преди Първата и Втората световна война, днес вече звучи по съвсем друг начин. 

Иначе самото събитие на 3 март е изключително дискусионно от историческа гледна точка. Договорът, който е подписан в Сан Стефано, е предварителен договор, на практика обречен още преди подписването, той е мъртвороден. Руската дипломация е била наясно с това още преди граф Игнатиев да сложи подписи си в Сан Стефано. 

Защо изобщо се стига до този договор – това е много дълга история. Дали защото Русия иска да засили пробългарските настроения, чрез създаване на подобен мит – Санстефанският идеал е в голяма степен мит, дали поради други дипломатически причини – темата е отворена. От историко-юридическа гледна точка трябва да кажем една истина, която е доста болезнена за българското общество, историците сме атакувани от много българи, които не са напълно наясно с фактологията от тогава, което е нормално. Истината е, че не само Санстефанският договор учредява българската държава. Това е един постепенен процес, в който най-важен е Берлинският договор, който обаче задава граници, които не задоволяват българското общество в онези години.

Относно договора от Сан Стефано, той включва текстове, които са свързани с установяване на двегодишна руска окупация. Независимо от фактическата стойност на документа, тази руска окупация осъществява ли се под някаква форма в първите управления на Третата българска държава?

Да, договорът включва такива текстове и да, това се осъществява. Самият договор, ако се абстрахираме от териториалните му клаузи, има и други чисто политически клаузи. До голяма степен тези политически клаузи се повтарят и в Берлинския договор. Пример – българската държава се възстановява като васално княжество, не като независима държава. Това го има и в Санстефанския, има го и в Берлинския договор – следващите 30 години България ще бъде васална на Османската империя.

По въпроса за това, което споменахте – тези две години на руско управление в България, то се реализира. Това руско управление стартира още с хода на руската война и военновременното управление. В Берлинския договор се намалява срокът на това руско управление – по Санстефанския договор то е две години, Берлинският договор го редуцира на девет месеца, считано от деня на ратификациите – деветте месеца броим от средата на август 1878 г., не от първи юли, когато е подписан Берлинският договор. 

По своята природа, независимо дали става дума за две години, или за девет месеца, временното руско управление е факт и в единия договор, и в другия. Не трябва да спекулираме с това управление. Създаването на държава не е въпрос просто на успешни военни действия, каквито са победите и при Шипка, и при Плевен в хода на Руско-турската война, нито е въпрос само на успешна дипломация. Има действия, които са необходими по изграждането на държава. Първо, още в хода на войната, за да бъде тя успешна, трябва да има сигурен тил – тоест администрация, която да поддържа спокойствието, реда, да обезпечи безпроблемния трафик на оръжие, на хора, на боеприпаси по фронта. Военното време е не до подписването на Санстефанския договор, а на Одринското примирие – на практика военните действия свършват с Одринското примирие, подписано на 19 януари 1878 г. по стар стил. 

Щом се отнася до времето след Одринското примирие и след договора от Сан Стефано, това руско управление е необходимо, защото именно то започва да изгражда държавните институции на българската държава. Държавата не е просто продукт на договор или на успешна война. Трябва да има още временна администрация, която да помогне да се създадат първите държавни институции. Началото на българския Министерски съвет може да търсим още в пролетта на 1878 г., когато се създава съвет, който буквално се казва Съвет на управлението на императорския комисар. Това е прототипът на днешния Министерски съвет на България. Народната ни банка, армията също – те се създават именно от това временно руско управление. Може би най-важното е, че временното руско управление инициира и ръководи действията около изработването на проект за нашата конституция, самото свикване на Учредително събрание, което на 16 април 1879 г. приема Българската конституция. Това управление на практика е нужно. Друг е въпросът, че руската администрация се възползва от случая да затвърждава своето влияние в българската държава. 

Това изначално руско влияние в българската държава ще има доста противоречиви ефекти и резултати. Давам конкретен пример – силното руско влияние в българската армия ще доведе до там, че една част от първите български офицери ще бъдат повече предани на руската кауза, не толкова на българската. Само няколко години по-късно – през 1886 г., именно тези офицери, по руска поръчка, ще детронират българския княз. Това е по отношение на армията, но подобно влияние може да търсим и в много други институции и сфери.

От друга страна, трябва да отчетем, че в края на краищата Русия инициира създаването на модерната българска държава, но като средство за налагане на своята доминация в Източните Балкани. Проектът е за една държава, която да бъде подчинена на Русия – не във формално международноправен план, а по-скоро в чисто фактически план: да бъде държава сателит.

Активен е и дебатът дали Трети март трябва да е национален празник. От едната страна е мнението, че трябва да бъде избрана друга дата, от друга страна, е мнението, че не трябва една дата, един исторически период да се предава с лека ръка за употреба на пропаганда – тоест, че не трябва да се отказваме от 3 март, а да го наситим с българска същност, вместо с почит към Русия. Има я и русофилската позиция по въпроса. Вие как смятате – трябва ли да има промяна на датата на националния празник? 

Трети март има своята голяма стойност. Тази стойност е била свързана не толкова със самото Освобождение, колкото с идеята, с националния идеал, с проекта за Санстефанска България. Не е обаче особено състоятелно да смятаме този проект за актуален в наше време.

Трети март трябва да остане празник, в никакъв случай не отричам това, но националният празник трябва да служи основно за обединение на нацията. Смисълът на националния празник е не толкова да си спомним за някакво събитие , да почетем жертвата на нашите герои, на руските войници, на финландските, украинските, румънските войници, които дават живота си или се сражават в тази война. Основната функция на националния празник е да бъде спойка за нацията.

Трети март не изпълнява тази функция в нашето съвремение, в последните 20 години. Варианти за друг национален празник има – може би най-българският празник е 24 май, не мисля, че някой би имал възражения. Въпросът е отворен. 

Не мисля, че въпросът за националния празник трябва да бъде толкова ожесточено обсъждан и да води до чак такава конфронтация. Ако ние сме една културна европейска нация в 21-и век, мисля, че трябва да действаме по-хладнокръвно по тези въпроси.

Трети март сам по себе си не е виновен – като дата, като събитие, за това, че в последните години буквално се злоупотребява с него за лансиране на откровено проруската пропаганда в наше време. Тези думи веднага ще срещнат реакция и несъгласие, че не признаваме ролята на Русия за нашето Освобождение. Трябва едно да е ясно – онази Русия, която освобождава България, няма нищо общо със съвременната Русия. Няма нищо общо и със СССР, няма нищо общо и със съвременната Русия, която политически се доминира от фигури, чиито кариери се базират на подчинение и послушание на съветските служби. Нека да не забравяме още, че Съветска Русия е тази, която ликвидира Русия, освободила България. Онази Русия също не е била идеална, имала е своите интереси, с нея сме били противници в Първата световна война. Нека да кажем също, че Русия, която създава Санстефанския проект, е и първата, която се е отказана от него. В годините след Съединението Русия не подкрепя освобождението на Македония и присъединяването ѝ към България. Това са детайли, които малко хора знаят, но е хубаво да се подчертават, включително и на дата като днешната – празникът ще отмине, политиката ще остане.

Интервю на Илияна Маринкова