Четвърт век по-късно този албум остава безпрецедентен феномен: комерсиално чудовище, дебютирало под №3 в Billboard 200 в САЩ и оглавило класациите в Обединеното кралство и Канада, без да направи нито един компромис със своята бруталност.
Записите в Sound City Studios в Лос Анджелис с продуцента Рос Робинсън протичат на ръба на пълния нервен и физически срив. Членовете на групата са пропити от тежки зависимости, депресия и откровена параноя. Отношенията между деветимата са толкова отровени, че те едва се понасят в една стая.
Историята около заснемането и записването на вокалите е легендарна. По време на записа на заглавното 15-минутно парче “Iowa”, Кори Тейлър се съблича чисто гол в студиото, чупи бутилки и се реже с парчета стъкло, докато крещи пред микрофона. Физическата болка и кървенето не са театрален декор – те са инструмент за изкарване на първичната психоза, запечатана на лентата.
Продуцентът Рос Робинсън също не остава по-назад. По време на записите той претърпява тежък инцидент с мотокрос и чупи гръбнака си. Вместо да влезе в болница, Робинсън се връща в студиото на следващия ден, натъпкан с обезболяващи, крещи на групата и хвърля предмети по тях, за да изстиска възможно най-много агресия от инструментите им.
Музикално “Iowa” се отличава с невероятно тежки ниски настройки на китарите (Drop B), светкавични бласт-бийтове от Джоуи Джордисън и перкусионен хаос от Шон Крейън и Крис Фен. “People = Shit” се превръща в нихилистичен химн на едно цяло поколение. Скоростен, първичен удар в лицето, който не оставя никакви съмнения за отношението на бандата към човечеството. “Disasterpiece” със своята тежест и мрак е абсолютно разрушителна сила на живо. “Left Behind” е един от малкото сигнали за структура, близка до традиционна песен, но напоена с тежка меланхолия и смилащ ритъм. Написана е като равносметка за периода, в който Тейлър е бил бездомен и е живял под мост в Де Мойн. А “The Heretic Anthem” е дивашкият отговор на Slipknot към звукозаписната индустрия – среден пръст и тотален отказ от компромиси.
Освен психическото напрежение и физическите изпитания, съпътстващи записите на “Iowa” бруталното му и непогрешимо звучене идва и от музикалните влияния на членовете на групата. Джоуи Джордисън и Пол Грей са абсолютни маниаци на тема Флоридски дет метъл. В албума скоростта и перкусионната прецизност стъпват изцяло върху бруталния дет метъл от началото на 90-те. Но смазващото, горещо и кално звучене идва от луизианския слъдж и влиянието на Acid Bath. Потните рифове, в които бавни и тежки китари се сменят с дет метъл темпо, а върху тях се леят психопатните вокални смени от болезнено рецитиране и пеене към чиста ярост, са запазена марка на Дакс Ригс и компания.
За разлика от много други метъл банди, атмосферата в “Iowa” не идва само от китарите, барабаните и крясъците, но и от специфичния саунд-дизайн на Сид Уилсън (DJ) и Крейг Джонс (електроника). Влиянието на Godflesh се усеща в индустриалния, студен и бездушен ритъм в конкретни пасажи. Странните ефекти, изкривените гласове, звуците от рязане на месо и епилептичните семпли между песните са директно взети от арсенала на пионерите в индъстриъл жанра Skinny Puppy и Ministry.
25 години по-късно “Iowa” продължава да звучи като аудио кланица – безпардонен и физически болезнен паметник на омразата, какъвто едва ли скоро ще чуем от комерсиална метъл банда.
