The Beatles спират да концертират през 1966 г. и се затварят зад вратите на студио Abbey Road с една цел – да експериментират със звуци, техники и инструменти. Заедно с продуцента Джордж Мартин и 20-годишния тогава звукоинженер Джеф Емерик, те превръщат студийния пулт в музикален инструмент.
"Tomorrow Never Knows" е първата записана песен за албума и най-радикалната. Джон Ленън иска гласът му да звучи сякаш говори „Далай Лама от върха на планина“. Постигат го, като прекарват вокалите през въртящ се говорител Leslie. Парчето включва и десетки tape loops, звуци, просвирени наобратно и хипнотичен индийски фон. В "Eleanor Rigby" няма нито един традиционен рок инструмент – звучи единствено струнен октет, аранжиран от Джордж Мартин и вдъхновен от филмовата музика на Бърнард Хърман. "Taxman" е парче на Джордж Харисън, в което емблематичното китарно соло се изпълнява не от него, а от Пол Маккартни. А в “I'm Only Sleeping” Джордж Харисън записва китарно соло, което е пуснато наобратно – една от най-ранните употреби на такава техника в рока.
Черно-бялата обложка е дело на художника Клаус Форман – близък приятел на The Beatles от дните им в Хамбург. Вместо стандартна цветна снимка, той създава рисунки с туш, преплетени с косите на музикантите, и добавя колаж от техни лични фотографии. За работата си Форман получава едва 50 паунда, но през 1967 г. печели награда „Грами“ за най-добра визия на албум. Това е и първото такова отличие за рок албум.
“Revolver” дефинира зараждащия се в онази епоха психеделичен рок. Смесването на източни индийски мотиви (ситарът на Харисън), звукови ефекти и философски текстове отваря вратата за жанрове като прогресив рок, инди и дори електронна музика.
Без смелостта на “Revolver” едва ли щяхме да имаме албуми като “Sgt. Pepper's”, нито пионерството на групи като Pink Floyd, Radiohead, Kula Shaker, Oasis или Chemical Brothers. 60 години по-късно той продължава да звучи готов да вземе слушателя на пътешествие отвъд време и пространство.
