Възрастта обаче е последното нещо, което може да го забави. С десетки албуми зад гърба си, разпродадени световни турнета и глас, който все още кара милиони гърла да пеят, Роб Халфорд продължава да бъде една от най-уважаваните и непоклатими фигури в рок музиката.

 

Роден в Бирмингам през 1951 г., Родерик Дейвид Халфорд израства в сърцето на индустриална Англия – среда, която естествено ражда суровия звук на ранния хеви метъл. Присъединява се към Judas Priest през 1973 г. и бързо превръща групата в лидер в жанр, за чието създаване допринася най-много. Албуми като “British Steel” (1980), “Defenders of the Faith” (1984) и “Painkiller” (1990) дефинират какво е хеви метъл.

 

 

Но творческото му гориво никога не се е изчерпвало само с една група. През 90-те години Халфорд, воден от нужда от промяна и експерименти, излиза извън познатите води на Priest. С бандата Fight той прегръща модерния тогава (1992-3)  груув метъл, а с индустриалния си проект 2wo (1998 г., съвместно с Трент Резнър от Nine Inch Nails) потъва в хладния синтетичен звук на индъстриъл рока. В крайна сметка соловата му група Halford обръща певеца към неговите истински метъл корени, преди неизбежното завръщане в Judas Priest през 2003 г.

 

В историята на поп културата има моменти, които тихо, но завинаги променят правилата. За хеви метъла това се случва на 4 февруари 1998 г., когато по време на интервю за MTV Роб Халфорд публично споделя, че е хомосексуалист. В жанр, традиционно възприеман като алфа-мъжествен и доминиран от мачо естетика, това е истински тектоничен трус.

 

 

Любопитният парадокс е, че запазената марка във визията на хеви метъла – черните кожи, веригите, бичовете, шиповете и фуражките – всъщност е пренесена от Халфорд директно от ъндърграунд садо-мазо и гей културата на 70-те години. Музикантът буквално облича целия жанр в своите лични естетически предпочитания, а феновете прегръщат този стил без дори да подозират за неговия произход.

 

„Очаквах реакция, бях подготвен за най-лошото“, споделя по-късно той. Реалността обаче се оказва съвсем различна. Вместо да срещне отхвърляне, Халфорд получава силна подкрепа, която продължава и до днес. В своите интервюта и в автобиографичната си книга „Confess“ той не спира да изтъква колко погрешно е схващането за метъл аудиторията като груба или тесногръда. Според Роб Халфорд, метъл феновете образуват една от най-приемащите и солидарни общности в света. Тъй като самата музика често е била аутсайдер в популярната култура, хората, които я слушат, разбират отлично какво е да си различен. За него метъл концертите са безопасна територия, където социалният статус, расата, сексуалната ориентация или произходът губят значение.

 

Днес, на 75, Роб Халфорд е все така тук, истински и себе си. Певец, любител на котките, рок легенда, гей, метъл бог. А тази събота го гледаме с Judas Priest на Vidas Art Arena.