Така е звучал Симеон Сакскобургготски по времето, когато не е смятал, че някога ще се върне в България. Може и да е мечтал, но едва ли е вярвал и че ще бъде премиер с пълен мандат. Сбъдна се дори мечта, която рядко е допускал в съзнанието си - че несметни богатства ще се изсипят под формата на реституция. "Как тъй, в собствената си страна, не!"  Колко много се променя човек. Помогнаха му и верни люде. Кой знае след време какво пак ще стане. Българската история съхранява памет и за по-странни неща. Добре е все пак, че не се появиха наследници от Първото и Второто Български царства. Все щеше да се намери услужлива партия, която да им уреди връщането на Плиска, Преслав и пр. срещу надписи на каменни колони... Странно е защо си траят гърците, които са били у нас по-дълго от Кобургите. Турците взеха да носят някакви тескерета, подписвани от везири и валии. 


Както се казва - раздаването продължава. 


{YouTubeVideo id=G9GkN0-MieI}


Васил Василев