Борко Ненков: С-walker‒ите сме върло против чалгата

Борис Ненков е на 17 години от град Поморие. Учи в елитна езикова гимназия в Бургас, а от няколко години се занимава със c-walk: танц, който представлява по-скоро специфично ходене. То е атрактивно; в него има сложни движения. Псевдонимът, с който Борко е известен в общността, е Da' Sneaker. Освен това той се занимава с баскетбол и поезия.

интервю на Ju_18

‒ Откога започна да се занимаваш със c‒walk и как разбра въобще за него? Какво точно представлява той и как се научи да го танцуваш?

‒ Ами всичко започна през далечния и студен 27 ноември 2007 г. Спомням си, че се ровех из нета и съвсем случайно попаднах на едно клипче. Бях изумен... Фен съм на хип-хоп музиката от много малък и това наистина ме грабна. Гледах клипчето поне още 20 пъти и си казах, че ще го науча „това”! Crip walk или C-walk не е, както мнозина считат, танц, а е по-скоро ходене. Създаден е през 70‒те и 80‒те в LA като символ на бандата „The Crips”. Стиловете в C-walk-a са три: Crip, Clown и Crown. Crip-ът се счита за по-бавния стил с по-малко атрактивни и сложни движения. При него акцентът е повече върху чистото и плавно изпълнение. Clown walk-ът еволюира от Crip-a, взимайки основите, разширявайки ги в по-лъскави и по-сложни комбинации. Crown walk‒ът е смесица между гореизброените стилове. Как се научих? Когато започнах, нямаше други c-walker‒и в моя град и трябваше да се уча сам с tutorials (уроци) от интернет. Хахаха, спомням си, че исках да науча всичко за един ден, което всъщност е напълно невъзможно. Просто бях търпелив, упорит и вярвах, че с времето и благодарение на честите тренировки всичко ще си дойде на мястото.

‒ Колко време ти е било нужно да се усвършенстваш, за да стигнеш това, което си в момента?

‒ Ако трябва да съм точен, 2 години и 8 месеца. Естествено имаше периоди, в които се предавах и се отказвах, но c-walk-ът заема много важна част от живота ми и затова продължавам да го танцувам и до днес.

– Ако c‒walk не е само танц, а и цяло движение, какво е характерно за хората, които се занимават с него? Начин на обличане, начин на поведение, музикални предпочитания?

‒ Няма кой знае колко характерни неща за нас. Всичките сме „смъкнати”. Baggy стилът е характерен и най-вече хип-хоп музиката. Някои предпочитат комерсиален, други underground hip-hop. Аз лично съм от вторите поради простата причина, че съм израснал с такава музика и се гордея с това.

– Разбрах, че преди е имало форум на c‒walk‒арите в България и ти си бил един от първите там. С какво се занимавате там? Имали го още?

‒Да, до преди няколко месеца имаше форум „www.cwalkbg.com”. Даже по това време течеше третият форумен турнир в България. Това беше интернет пространството, което ни обединяваше. Започнах да тренирам два‒три месеца по-късно от другите, но, да, може да се каже, че и аз съм от „старите кучета”. Във форума давахме и получавахме критики, коментирахме грешките върху walk-овете си. Борехме се за титли, обсъждахме, дискусирахме всякакви теми. Абе, общо взето бяхме доста сплотени и задружни, но до едно време... Поради проблеми форумът вече не е активен. Силно се надявам да го пуснат скоро!

– Много ли сте тези, които сериозно се занимавате със c‒walk? Какво ви обединява?

‒ В началото бяхме наистина малко, но с времето успяхме да популяризираме форума чрез mixtapes (клип с няколко c‒walk‒ари) и форумни турнири. Броят на потребителите скочи неимоверно. Това, което ни крепеше, беше страстта и любовта към танца и самата хип-хоп музика.

– Разкажи ни за себе си ‒ участвал ли си в други турнири извън форума? А печелил ли си награди?

‒ Участвал съм във всички форумни турнири и успях да стигна напред в кръговете, като се има предвид нивото на walk-a ми. Миналата година направихме първия открит c-walk турнир, който се състоя в София в клуб „Домино”. Беше просто прекрасно да гледаш как c-walker‒и от цяла България се събират, за да покажат на зрителите какво могат и как го правят. Чувството беше неописуемо ... чувството да си наистина сред „свои”. Награди не съм получавал никога. В интерес на истината дори не съм се и борел за тях. Най-голямата награда за мен са приятелите, които успях да спечеля за тези 2 години и 8 месеца. Някои от тях продължават да са най-добрите ми приятели, а именно варненците. Винаги са до мен, винаги ме подкрепят и ми помагат, когато се чувствам слаб. Искрено им благодаря за това. :)

– Имаш ли заучени хореографии? Ти ли си ги измисляш?

‒ Хореографиите в c-walk-a за мен са голяма грешка. Мисля, че процесът на развитие е много по-бавен. Истината е във freestyle-a. Тогава си истински. Тогава си ти. Просто пускаш камерата, пускаш музиката, чувстваш песента и започваш да танцуваш.

‒ А какво ти е отношението към чалгата и има ли някои c‒walk‒ари, които я приемат?

‒ Как може да ме питаш такова нещо?! :) Изобщо не съм фен на този стил музика…никак даже. Мнението на другите c-walkers за чалгата не го знам, а и не искам.

‒ Като се има предвид, че c-walker‒ите слушат предимно черна музика, а в САЩ и Европа това е музиката на ъндърграунда, има ли сред вас хора, които си имат проблеми със закона?

‒ Е чак пък проблеми със закона ‒ не. Та това е просто танц. Оставаше и да ни прибират, само защото танцуваме.

‒ Имаш ли си постоянно хоби извън c‒walk‒a?

‒ Хобита имам да, но c-walk-ът е на първо място. Когато чуя музика, изразявам щастието си точно чрез танца. Просто, когато танцувам, се пренасям на друго, по-красиво място. Място без проблеми и негативни мнения. Обичам и да играя баскетбол. Направо съм влюбен в този спорт. Игрището е второто място, където ходя, за да се разделя с проблемите... дори за малко. Другото ми хоби е да пиша лирика. Има неща, които искам да кажа, но не мога. Тогава единствено мога да ги споделя с обикновения лист хартия, който винаги е готов да ме изслуша...