Богоявление е!

 Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. „мръсни дни". Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.

Според библейския разказ на Богоявление, или Йордановден, при Йоан Кръстител на реката Йордан, дошъл Исус. Има предание, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, когото кръщавал и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове.Според библейския разказ на Богоявление, или Йордановден, при Йоан Кръстител на реката Йордан дошъл Исус. Има предание, че свети Йоан Кръстител потапял до шията всеки човек, когото кръщавал и го държал така, докато не изповядал всичките си грехове.

Когато видял Исус, Йоан Кръстител веднага се поклонил и казал, че той трябва да се кръсти при него. Но Исус влязъл във водите на река Йордан и тогава над него се отворили небесата, отгоре блеснала светлина, подобно на мълния, и духът божий във вид на гълъб слязъл върху кръщаващия се Господ. Чул се глас, който казал: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото йорданското събитие просвещава като показва Бога, изявен в непостижимата тайна на неразделна Троица. Всеки чрез светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух. За честването на този празник съществуват свидетелства още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово.

Общият празник за двете събития се наричал Богоявление, защото при кръщението си в Йорданските води Иисус Христос се явил на света за обществено служение. По-късно църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари Богоявление.

Има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична църковна служба свещеникът хвърля светия кръст във водата.

Млади мъже се хвърлят, въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата - който го хване, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът наръсва хората за здраве. След изваждането му от водата, се чете тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Светената вода в православните храмове се обновява и всеки отнася от нея вкъщи, тъй като пречиства душата и предпазва от болести. Светената вода се съхранява през цялата година и се използва в трудни за семейството моменти.