Честваме деня на Света Екатерина

Според преданието Екатерина била една от най-образованите жени на своето време. Тя е дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени.

Тогава заявява на родителите си, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката й, но никой не бил одобрен.

По-късно майката на Екатерина, която тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя опитала да го убеди, че допуска грешка като преследва християните.

Екатерина успява да привлече към вярата жената на императора и много мъдреци, изпратени от него с цел да я върнат към езичеството. Всички те впоследствие са убити и обявени за мъченици.

Императорът заповядва да вкарат Екатерина в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. То обаче се разпада, когато мъченицата го докосва. Тогава палачите я обезглавяват.

В преданието се разказва как ангели отнасят тялото й в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.

Главен символ на Света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина".

В традиционната българска народна култура 24 ноември се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопската област светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне, намомня НТВ.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието в деня на светицата се празнувал против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат очите" на мишките.