Ден на любовта и виното

Асоциацията между средата на февруари с любовта и плодородието датира от древни времена. В календара на Древна Атина периодът между средата на януари и средата на февруари е бил известен като месец Гамелион. Той бил посветен на свещения брак между Зевс и Хера.

Според Католическата енциклопедия от 1908 г. има поне трима светци, наречени Валентин. Всички те били мъченици и са записани под датата 14 февруари: единият е римски свещеник, понесъл мъченичество през втората половина на трети век и погребан на пътя Виа Фламиния. Другият е епископът на Интермамна (днешен Терни) и също понесъл мъченичество през втората половина на трети век и погребан на пътя Виа Фламиния, но не на същото място като свещеника мъченик в Африка, за когото не се знае почти нищо друго.

Връзката между Свети Валентин и романтичната любов не е спомената в нито един ранен исторически документ и се смята, че това е чисто и просто легенда. Свети Валентин е обявен за честване за 14 февруари от папа Геласий I около 494 г.

През 19 век мощите на Свети Валентин били дарени от папа Григорий XVI на дъблинската църква Whitefriar Street Carmelite в Ирландия, която после била често посещавана на 14 февруари.

В народния календар 14 февруари е свързан с историята на св.Трифон – лечител и пазач на лозите. За първи път той се чества официално като Ден на виното през 1962 г. , когато е обявен и за професионален празник на лозаря.

С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.