Денят на Богоносеца Свети Игнатий- Игнажден

Ето и най-разпространените от тях:

Първото и най-популярно поверие е свързано с това, кой първи ще влезе в дома ни на 20 декември, ако е добър човек - чака ни добра и успешна година. Интересен обичай има в някои части на страната – полазникът, или първият влязъл в дома, сяда и „мъти” пред огнището върху слама и съчки, които сам е донесъл.

Идеята на този обред е двойна – да мътят квачките през годината и да дойдат момци, които да вземат момите. Ако първият влязъл в дома е домашно животно, например, го посрещат с признателност и присъствието му се смята за добра предзнаменование.

Ако в дома ви влезе бременна жена или с малки деца, животът ви ще е повече от хубав.

Вярва се, че ако на Игнажден срещнем циганин, цяла година ще сме щастливи.

Добре е също така, ако пътят ви пресече лисица. В Родопите И гнажден се нарича и “хайвански празник”. „Хайванчета” наричат домашните впрегатни животни. Поради това на този ден добитъкът не се впряга, за да е здрав и силен през идната година.

Както на повечето подобни дни, традицията повелява на Игнажден да не се работи, като това се отнася най-вече за младите жени, които не са раждали. Ако днес си почиват, раждането им ще е по-леко. Не изнасяме нищо от вкъщи днес – най-вече сол и огън, за да не излязат от дома сполуката, късметът и берекетът. Не даваме и не взимаме нищо назаем. Не се пере, за да не се настани в дома ни болест. Не се вари боб, за да не бие градушка. Не се местят кошери, за да не избягат пчелите. Погледнете през прозореца – ако времето е ясно, през април ще има суша.

Ако е облачно, чака ни успешна и обилна година. Трапезата на Игнажден е разнообразна, като за празник. Менюто, разбира се, е постно.