Днес черпят Владимир, Владимира, Влади и Господин

Владимир (956-1015) е третият син на руския княз Светослав I и нямал право на титла и наследяване. По това най-силен бил култът към бог Перун, свързан с много жертвоприношения. Владимир бил необуздан младеж, свикнал да получава всички преимущества на произхода си, без да натоварен с отговорността към трона. Когато княз Светослав починал, големите му синове Ярополк и Олег започват междуособни войни, от които се възползва Владимир. Той заграбва годеницата на Ярополк, Рогонда, след няклко ключови сражения взима властта и става Велик княз на Киевска Рус. Царуването на Владимир било типично езическо, макар да бил отгледан от баба си - св. Олга. Той бил жесток и безогледен владетел, който правел много езически жертвоприношения.

През 988 г, 8 години след възкачването си на власт, той разширява държавата си до Крим, където получава достъп до Черно море и се намесва така в търговските интереси на Византия. Империята действа по стар свой обичай - чрез християнството да неутрализира силните езически владетели и император Василий II покръства Владимир същата година, като му дава и за жена дъщеря си Анна и християнското име Василий. Своята пламенност Владимир обръща към широка покръстителска дейност, строеж на храмове и манастири. Той е първият духовен обединител на руския народ и получава духовната титла Равноапостол, т.е равен на апостолите, заради просветителската си дейност. На княз Владимир са кръстени Киевския университет и орден за държавни заслуги и е много разпространено име в Русия днес.

На 15 юли Православната църква чества паметта и на светите мъченици Кирик и Юлита. Тогава е храмовият празник на едноименния храм в Банкя край София и празник на града. Света Юлита била млада жена с благороден произход, от рода на някогашните римски императори, която рано овдовяла и останала с малко дете, което при кръщението нарекла Кирик. Била вярваща християнка, която възпитала и детето си в християнската вяра. Загинала мъченически заедно с невръстния си син по време на гоненията срещу християните при Римския император Диоклетиан. Това станало през 304 година. Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но две слугини през нощта ги взели и погребали. Едната от тях доживяла възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от тия мощи се намира в Охрид в църквата „Св. Богородица”.