МАЙ

1 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ЙЕРЕМИЯ

Пророк Йеремия бил най-тъжния пророк, който трябвало да известява хората за бедите които го очаквали. Живял 600 години преди Христа, когато управлявал юдейският цар идолопоклоник Иосия. Още на петнадесет години бил избран за божий наместник. Йеремия суров съдел евреите заради вярата им в лъжепророци, предупреждавал ги за наказанията, които Бог ще им прати. Но хората не му вярвали и продължавали да живеят в грях.

Много скоро пророчествате на Йеремия се сбъднали. Първо египтяните завладели юдейското царство. Фараон Нехао превърнал владетеля Йоаким в свой васал, а народът му – в свои роби. По-късно вавилонският цар Навуходоносор превзел Йерусалим, разграбил храмовете и отвел в плен много юдеи.

Когато Седекия станал цар на евреите, решил да върне свободата им. Извикал при себе си пророк Йеремия и поискал от него съвет. Мъдрецът горещо го молел, ако иска да спаси народа си, да изпълни дълга си към Навуходоносор. Но царят повярвал на лъжепророците, че скоро градът ще бъде отново свободен. Случило се това, което предсказал светеца - величието на Йерусалим било напълно сринато, синовете на Седекия били избити пред очите му, а юдеите - откарали в робство.

В града останали само бедни овчари и земеделци. С тях бил и пророк Йеремия, който излял дълбоката си скърб в песента „Плач Йеремиев”. След време всички избягали в Египет. Там светецът пророкувал още дълги години, а хората вярвали в неговите пророчества.
На този ден църквата почита още паметта на св.Панарет, архиепископ Пафски и преподобни мъченик Акакий Сярски.

В българския народен календар денят е известен като
ИРМИНДЕН,
Ирима, Ирминьото или Зъмски ден и бележи началото на Ирминската неделя.

Ирминден се почитал като празник на змиите. Старо е поверието, че който не почита св.Йеремия, ще бъде ухапан от змия и то смъртоносно. Затова най-често мъжете палели огньове, а жените - правели се магии и изричали заклинания, за да пропъдят опасните животинки. В някои селища змиите гонели, като дрънкали по железни предмети и изричали магическите слова: „Бягайте змии и гущери, че е заран Йеремия, ще ви връзва с въжета, ще ви стяга с ремъци”.

На други места празникът се чествал за предпазване от градушка.

Широко разпространен бил обичаят, свързан с обредното правене на подници, глинени съдове за печене на хлям. Всички жени от махалата или селото се събирали и организирано отивали за глина. Те били празнично облечени и винаги носели специална трева, лепка . Калта смесвали с тревата, малко кълчища и козина, газели с боси крака и пеели обредни песни. От тази смес най-възрастната жена правела нечетен брой подници, които раздавала на другарките си. Обичаят завършвал с нареждането на празнична женска трапеза. Пазели подниците до другата година, защото вярвали че имат магическа сила.

През Ирминската неделя празнували бременните жени и девойките. В традиционните представи много от тях страдали от болестта ерменясване, която била причина за спонтанен аборт или бездетство. За да се излекуват от нея, ходели преди изгрев слънце на полето и се търкаляли голи в росната трева. Много често, за да си проимат дете, жените оставяли в росата червен конец или парченце от орех, над което извършвали заклинания. Берели ерменска лепка, с която правели магии на лихуси и любовна магия. Приготвяла малки колачки, които изпичали в новите подници и пазели през годината против всякакви женски болести. Събирали утринна роса, която пиели на гладно сърце, за да заченат или слагали в млякото, за да се плоди добитъка.

2 МАЙ
ДЕН НА БЛАГОВЕРНИ БОРИС МИХАИЛ, цар български

Подвигът на цар Борис I – покръстил българския народ, църквата определя като равен на дейността на най-светлите свои апостоли. За това хуманно дело Борис бил подготвен още в годините на своето детство.
Голямо влияние за оформянето на неговия светоглед и държавническо мислене оказали сестра му, приела християнството по време на престоя си в Цариград, и на византийския държавник Теодор Куфара.

Застанал начело на държавата във време, когато се решавали сложни вътрешни проблеми и международни дела, цар БорисI прозрял, че покръстването на българския народ и създаването на Българска църква не само духовно ще обедини славяни и прабългари, но и ще превърне България в могъща и независима държава. Оценил по достойнство светото дело на братята Кирил и Методи, постигнал независимостта на Българската църква през 870 г., по време на Цариградския църковен събор, като утвърдил окончателно славянския език в богословието и богослужението.

Преживял драматични събития, цар Борис I се отказал от престола и се оттеглил от светския живот. Станал монах в един манастир близо до столицата Преслав. На престола се възкачил сина му Владимир, който се изправил срещу християните. Преди да си отиде от света, Борис отново взел нещата в свои ръце. Заповядал да ослепят бунтаря и провъзгласил за свой наследник сина си Симеон. Окончателно се заселил в своя манастир, където и умрял.

Това се случило на 2 май 907 г. Мощите били нетленни, а на гроба му ставали чудеса, пред които се покланяли всички християни.

3 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТИМОТЕЙ И СВЕТА МЪЧЕНИЦА МАВРА

Тимотей живял през 3 в. Бил четец в една църква и хората го познавали като добродетел християнин. Един ден езичниците поискали от смирения човек да им даде църковните книги, за да ги изгорят. Светецът не можел да се раздели с най-скъпото, което имал. Разгневени от проявената дързост, юдеите го хванали и заплашили с жестоки мъчения. Тимотей останал непоколебим.

Тогава довели жена му Мавра, с която били женени само от няколко дни. Мъченикът трудно можел да овладее порива, кото тя събудила в него. Но вярата му в Бог била по-силна от чувствата към съпругата му. В гореща изповед пред нея, Тимотей й вдъхнал сила и тя приело неговото мъченичество. Двамата преживели много унижения и страдания. Накрая бил разпънати на кръст. Останали разпнати девет денонощия, на десетия ден те умряли.

Оттогава на тази дата църквата почита паметта на светите мъченици Тимотей и Мавра.

4 МАЙ
ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ПЕЛАГИЯ

Пелагия се родила в град Тарс, в знатно семейство, в което на почит били езическите идоли. Когато пораснала, един момък от царски род бил пленен от красотата й и я поискал за своя жена. Родителите й с радост приели тази вест.
По това време девойка вече се била посветена в учението на Иисус и мислела единствено как да получи светото кръщение.

Един ден Пелагия склонила родителите си да я изпратят при кръстницата й на село преди да приеме предложението за женитба. По пътя девицата срещнал един старец, който слизал от планината. От селяните разбрала, че това е епископ Клинон, за когото много била слушала. Тя се приближила към него и му открила душата си. Като чул трогателната й изповед, епископът се зарадвал , вдигнал ръцете си към небето и я благословил девойката. В този миг бликнали два извора, над които ангели държали бяла плащеница. Клинон осветил водата, кръстил Пелагия и й дал свето причастие.

Младата християнка се отрекла от светската суета, раздала скъпите си украшения на бедните и се скрила в една пещера. След време се върнала у дома, но там срещнала омразата на своите родители. Те лично я предали на император Диоклетиан, за да отговаря за делата си. Впечатлен от необикновената и хубост, императорът решил да я направи своя жена. Светицата била непреклонна и отхвърлила предложението му. Обезумял Деоклетиан заповядал да приготвят най-странния уред за мъчения - нагорещеният до червено меден бик. Пред очите на хиляди хора смелата християнка сама влязла в него и там намерила мъченическата си смърт.

Костите на св. Пелагия били хвърлени извън града. Епископ Клинон ги събрал и погребал в планината Ливан. По-късно на това място император Константин Велики издигнал голям храм в нейна памет.

5 МАЙ
ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ИРИНА

Управителят на град Магедон, Ликиний, имал дъщеря, на име Пенелопа. За нея той построил разкошен дворец извън града. Възпитанието й поверил на добродетелния Апелиан. Девойката обичала да слуша мъдрите слова на своя наставник християнин, който я посветил в учението на Иисус.

Скоро родителите на Пенелопа решили да я задомят, но девицата била неподготвена за това и поискала да размисли. През това време благочестивият Тимотей, ученик на ап.Павел, кръстил Пенелопа и й дал името Ирина..

Скоро родителите й разбрали какво е преживяло скъпото им дете. Но Ликиний обаче не можел да се примири, че Пенелопа се е отрекла от езическите богове. Разочаровала го и неговата съпруга, която подкрепяла дъщеря си с цялото си сърце. Объркан и жестоко наранен, Ликиний се отрекъл от тях. Прогонил жена си от града, а любимата си дъщеря обрекъл на големи страдания. Вързали Пенелопа с дебели въжета и я хвърлят в краката на буйни коне. В своята ярост Ликиниай сам намерил смъртта си, прегазен от неукротимите животни. Бог дарил Ирина с чудодейна сила да изцели раните на баща си, който повярвал в нейния Господ заедно с много други езичници.

Св.Ирина понесла още много страдания. Много страни обходила и много езичници повярвали в чудесата й. Своя живот мъченицита завършила в една пещера близо до Ефес, която станала и нейна гробница.

6 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ ПРАВЕДНИ И МНОГОСТРАДАЛНИ ЙОВ

Йов бил потомък на библейския Авраам. Живеел в Арабия, където помагал на болните и защитавал бедните. Заради добродетели си се радвал на много земни блага, седем сина и три дъщери.

Но дяволът не вярвал в неговата праведност и помолил Бог да изпита вярата на Йов. Един ден разбойници нападнали воловете и ослите му, небесен огън изгорил овцете и пастирите му и страшен ураган причинил смъртта на децата му. Въпреки голямата скръб, която го измъчвала, светият човек не проронил и дума против Господ. После Бог му изпратил страшна болест –проказа, която разкапвала тялото му. Погубил жена му и най-добрите му приятели. Но светецът приемал страданията като изпитание на вярато му и продължавал да се оповава на Божията милост.

След всичко, което видял, дяволът останал засрамен и се разкаял за стореното. А Бог отново надарил Йов с всички земни блага. Възвърнал силите му и му дал още дълги години щастлив живот със синове, дъщери и внуци.

В народния календар 6 май е свързан с един от най-големите и тържествени празници през годината
ГЕРГЬОВДЕН
Почитат го както българите християни и мохамедани, така и турци суните и шиити, българските роми, сред които е известен като Едрелез, Ерделез, Хъдэрлиз, Ъдърлез.

Християнската традиция свързва празника с благочестивия и пълен с чудеса живот на св.Георги. В българската митология светецът е представен като юнак, който има девет сърца, язди на бял хвъркат кон, дели мегдана със самовили, хали и змейове, слиза в долната земя и лети високо в небето, свети като ясно слънце, брани хората от ламята, с която води люта битка и винаги е победител.

В изключително богатата обредност на Гергьовден се открояват няколко основни момента, свързани с магии и благословии, гадания и предсказания, чиято специфична семантична натовареност придава особен колорит на празника.

Традиционно Гергьовден се осмисля като начало на лятото и на новата селскостопанска година. Това е времето, когато природата възкръсва за нов живот, а заедно с него - човек се пречиства, за да преживее отново своето възраждане. Затова и първият обреден цикъл на Гергьовден има изключително пречистващ и здравоносен смисъл.

Още в ранно утро жените и децата отивали на ливадите. По три пъти се търкаляли в росата, която имала лековита сила. Берели млад здравец, гергьовче, коприва, детелина, за да закичат с тях вратите на къщите, праговете на кошарите и оборите. Вярвало се, че това ще им донесе здрави и жизненост, ще се плодят добитъка и ще има берекет в нивите и градините. Педи да се приберат по домовете си, се люлеели по три пъти на люлки, вързани на дрян или шипка, за да са пъргави и жизнерадостни през годината. Гегьовденските цветя свивали китки, които пазели на скрито място като лек срещу болести, магии и лоши очи. Връзвали си върбови или дрянови клонки, за да нямат болки в кръста и краката. Провирали се под зелени плодни дръвчета – за да се лекуват от бездетство. Събирали роса и с нея пръскали къщите и хамбарите, за да ги прочистят от бълхи и други вредни животинки.

В народната традиция св.Георги бил покровител на домашните животни. Затова този ден на особена почит били овчарите и стадата. В чест на светеца всички колели курбан – мъжко агне, за здраве и благополучие на цялото семейство. Ритуалът се изпълнявал от най-възрастната жена в семейството или от стопанина. Най-първо агнето се захранвало със зелена храна, сол хляб и трици. После на рогцата му се запалвала свещ, на врата му слагала венец от горски цветя, увити с бял и червен конец. Стопанката го прекадявала три пъти и му четяла молитва преди да бъде заколено, като правела кръстен знак на челото му. Кръвта на обредното животно оставяли да изтече в малка яма под плодно дръвче, за да не се тъпче от човешки крак берекета в семейството. С кръвта на гергьовденското агне мажели челцата на дечицата за здраве. По плешката и хрущяла на обредното животно гадаели за здравето на стопанина. Кокалчето от предния десен крак – свирка и челюстите на агнето домакинята пазела и с тях баела против уроки. Костите му заравяли под дръвче, което не дава плод, за да роди или под мравуняк, за да се плодят овцете като мравки. В някои селища ги хвърляли в реката, за да върви млякото на овцете, така както тече водата. А кожата дарявали на църквата.

Обредното агне задължително се носело в храма, за да бъде опят от попа. А жените винаги приготвяли и обредни хрябове. Облечена в празнични дрехи, закичена със зеленина, стопанката на дома отивала за прясна вода. В нея слагала клонче от плодно дръвче, измито камъче и малко от кръвта на обредното агне. С нея замесвала обредните погачи с приготвения от вечерта квас. В някои краища украсявали хлябовете с овчарска гега или с малки топчици, символизиращи овцете и агнетата, които ограждали с несключен кръг, символ на кошарата. Неизпечените хлябове покривали с женска дреха, за да се родят повече женски агънца, или пък с мъжки дисаги – за да се близнят овцете. Стара традиция било да се приготвят и малки хлебчета – кравайчета, подавки., които раздавали на овчарите и малките мамченца. Останалата обредна вода изливали на плодно дръвче, под хамбар или на прага на обора, за да има берекет през годината.

Празникът завършвал с общоселска трапеза. Тя се нареждала на зелено, най-често в двора на църквата или пред черковища на св.Георги. На нея се слагали приготвени за Гергьовден курбани и обредни погачи. След като бъдат опети и благословени от попа, се раздавало по малко от обредната храна на всеки, с пожелание за здраве, благополучие и щастие. Целият ден преминавал в веселби, песни, хора и борби –пехливанлък. Младите се люлеели на люлки, вързани на стар орех или дъбово дърво, а родителите теглели децата си на кантар – за здраве. Празненството завършвало с ляво хоро, което играели най-възрастните мъже в махалата или селото.

Ключов момент в гергьовденската обредност имали магиите и благословиите. С тях са свързани поверията за жените –вещици, магьосници, джадии, които обирали плодородието по нивите и градините, крадели млякото на кравите и овцете. С магическата символика на 6 май е свързван и обичаят наричане на китки. В навечерието на празника всички моми ходели да берат цветя и билки, от които свивали китки, белязани с различни конци и дребни накити. Отивали мълчешком при три или седем извора и наливали мълчана вода в бяло менче. В него пускали китките заедно с други миризливи треви и ги оставяли да пренощува под плодно дръвче или червен трендафил. На самия Гергьовден девойките се събирали на кръстопът или в двора на черквата и започвали да наричат. За всяка китка – момите пеели по един стих от песен и така предричали за какъв ергенин ще се омъжи всяка една от тях. След припяването на момините китки, те се измивали с мълчаната вода – за да са здрави и жизнерадостни и ръсели косите си с нея – по-бързо да им пораснат.

Гергьоведен има свой специфичен натюрел в традициите на българите мохамедани. Гергьовденската обредност при тях се отличавала със строга система от забрани за домашна и полска работа, които съблюдавали както жените, така и мъжете. В някои селища стопанките прибягвали до някои магически действия, за да се предпазят от болести и страдания. Откъсвали стрък коприва, здравец и бъз и още толкова стръка лук, колкото са членовете в семейството. Слагали ги на скрито място, а на другата сутрин гадаели по тях кой ще бъде здрави и кой ще боледува през годината. Стара традиция било да се изваждат всички вълнени дрехи, за да ги напече слънцето и пречисти от пасулки и бубулечки. Мъжете пък обикаляли нивите, за да ги предпазят от маьосници, които обирали житото. Други заплашвали дърветата, които не давали плод, докато жените им месели обредни питки, за да родят фиданките през годината.

Особена е семантиката на Гергьовден при турците. Наричат го Хъдърлез и е един от най-тачените мюсюлмански празници. Той е посветен на двама мюсюлмански светци – Хъдър и Илияз. Някога посветените мъже тръгнали в две противоположни посоки на света с една велика мисия – да помагат на хората. Останали невидими за простосмъртните, те не били нито на земята, нито на небето. Само понякога се появявали в образа на бедни и болни хора или на животни, за да изпитат праведните мюсюлмани в тяхната вяра. Срещали се само един път в годината – между 1 и 5 май, в ден петък, когато споделяли какви добрини са направил. Мигът на тяхната среща винаги оставал неизвестен, затова на Хъдърлез вярващите не подхващали никаква работа.

Белязал начало на лятото, мюсюлманите също свързват Хъдърлез с идеята за възраждащата се природа. Те вярвали, че с помощта на определени градиращи се обреди човек може да достигне до едно ново състояние на тялото и духа. Затова на този ден берели зелени клонки, с които кичели къщите и хамбарите, за да е плодовита годината.

Провирали се под корените на орехови дървета и люлеели децата на люлки, за да са здрави. Отколешна традиция била всички, без разлика на пол и възраст, да ходят по ливадите и да мият лицата си в росата, вярвайки в божествения произход и пречистваща сила на водата.

Свидетелство за чудодейна, лечебна сила на водата на 6 май са ритуалите, които се изпълняват и до днес при капещата вода на масива Дамбалъ над Момчилград. По стар обичай в навечерието на Хъдърлез тук идват много хора, без разлика на етническа принадлежност и вяра, за да потърсят спасение за своето страдание. Превърнало се в свято място и за мюсюлмани, и за християни, тук те се надяват да се излекуват от заекване, глухота, ревматизъм, безплодие, епилепсии, стресови неврози и др. Болните задължително изпълняват специален оздравителен обряд, в който най-важно е да се потопят в студената вода, да направят аптез (измиване) и да отпият три пъти от лековития извор. Дрехите, с които са облечени по време на ритуала, оставят по клоните на близките дървета да пренощуват, с надеждата така да прогонят болестите от себе си. Преди да си тръгнат, вярващите хвърлят дребни пари в здравоносната води, като дар на извора.

За българските роми Гергьовден (християни) или Хъдърлез (мюсюлмани) е най-големия празник. Отбелязвали го като колят задължително курбан от агне, по един или по няколко, според броя на мъжките деца в семейството. По стар обичай жертвеното животно украсявали с венец от върбови клони. С кръвта на агнето мажели челата на децата за здраве, а костите – хвърляли в течаща вода, за да има берекет в семейството. Традиционно се приготвяло печено агне, пълнено с ориз и обредни пити. На трапезата се палела свещ и обредната храна се прикаждала от стопанката, като част от нея се раздавала на роднини и съседи. Плешката от курбана се пазела и с нея лекували или гадаели за успеха през годината.

Празникът траел обикновено три дни. В първия ден по стара традиция излизали преди изгрев слънце и ходели на река или друг водоем. Там се къпели или миели лицата и косите си с гергьовденска вода, която имала магическа сила да пречиства и предпазва хората от болести. Другаде пускали по водата обредните пити, със запалена на тях свещ, или гергьовденски венци от лековити билки. На втория ден момите в някои селища изпълнявали обичая пеене на пръстени, който изцяло дублира българския обичай наричане на китки. А на третият ден се правели традиционните задушници, когато всички жени ходели на гробищата, раздавали сварено жито и палели свещи за „Бог да прости” починалите им роднини.

Днес именден имат Георги, Георгиа и техните производни; Джордж, Джоро, Джуро, Джорджета, Джорджия, Жоро, Жореса, Йорго, Юра, Юрия, Юрка.

7 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК АКАКИЙ

Акакий бил стотник в един от полковете на римския император Максимиан. Твърде млад станал християнин и нищо и никой не можел да го принуди да се покланя на езическите богове. Затова войводата, макар да изпитвал големи симпатии към младежа, го подложил на нечовешки мъки. Аркадий стоически понасял всички унижения и страдания.

Непокорният стотник откарали в град Византион, за да бъде съден заедно с престъпниците. Там бил затворен сам в тъмница, окован във вериги, без храна и вода, жестоко измъчван цели три дни. Но всяка нощ килията му била озарявана от чудна светлина и ангел небесен лекувал раните на мъченика.

Когато Акакий застанал невредим през съда, войводата не повярвал на очите си. Разгневен от безсилието си, изпратил светеца на тракийския управител Флакин, който осъдили мъченика на смърт.

На 8 май 303 г. св. Акакий бил публично посечен близо до Византион. Добродетелни християни погребали тялото му и всяка година отдавали почит на свети мъченик Акакий.

8 МАЙ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АРСЕНИЙ ВЕЛИКИ

Арсений бил родом от Рим, където станал известен със своята добродетелност и мъдрост. Бил вече ръкоположен за дякон, когато император Теодосий Велики го назначил за учител на деца си. Арсений бил на голяма почит в двореца. По-късно бил избран и за сенатор.

Скоро светия човек се отегчил от светския живот. Тайно напуснал двореца. Преселил се в Скитската пустиня, в манастира на преподобни Йоан Колов. Забравил своето предишно величие, след време Арсений отишъл в пустинята и заживял в пълно усамотение.

Един ден мълвата за праведния му живот стигнала и до Аркадий, синът на Теодосий, който вече бил император на източната част на империята. В знак на признателност към своя учител, изпратил писмо и дарове на преподобни Арсений. В замяна светецът му върнал даровете заедно с извинението, че сега той желае единствено пълно единение с Бог.

Свети Арсений прекар в пустинята цели 55 години. Починал на 100-годишна възраст близо до Мемфис.

9 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ХРИСТОФОР

Христофор живял във времето на император Дакий. Бил добродетелен християнин, който не криел вярата си към Бог. Затова му изпратили големи изпитания, по време на които езичниците станали свидетели на много чудеса, сторения от него. Веднаж 12 часа тялото му било мишена за лъковете на императорските войници. Но една стрела се върнала и пронизала окото на един от тях. Мъченикът смесил останките от окото със земна пръст и войникът прогледнал. Сложили на главата на светеца горещ шлем, който в продължение на часове обгарял лицето му, но той останал невредим.

За да бъде сложен край на неговите чудотворства, светият страдалец бил публично обезглавен в Ликия около 249 г. Тленните му останки пренесли в Толедо, а по-късно погребали в манастира „Сен Дени”, Франция. Част от светите мощи се намират в катедралата „Св.Петър” в Рим.

Днес целият християнски свят дълбоко почита св.мъченик Христофор, считан за закрилник на внезапната смърт, за покровител на моряците, носачите и шофьорите.

Днес църквата почита още св.пророк Исаия и пренасянето на мощите на св.Николай Мирликийски.

Християните отбелязват на тази дата празника
ЛЕТЕН НИКУЛДЕН
Той ни препраща към времето, когато били пренесени мощите на св.Николай Чудотворец от Балканския полуостров в италианския град Берн през 9 в. Но българите го тачат против суша и градушки.

В народните представи летният св.Никола бил господар на дъжда. Затова при голяма суша в този ден задължително се изпълнявал обичая покръсти. Девойки, облечени в стари черни дрехи, се събирали в двора на черквата, обикаляли го три пъти, като постоянно пеели обредни песни, целящи да омилостивят злите сили и природни стихии, за да има благодатен дъжд. Докато момите пеели, попът ръсел вода навсякъде, освещавал дърветата, чешмите, изворите и кладенците.

Традиционно празникът завършвал с коленето на курбан и общоселска трапеза. Тя се нареждала на поляна със стари тополи или дъбове, до която има извор или чешма – все места, които се почитали като свещени.

10 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ СИМОН ЗИЛОТ

Симон се родил в Кана Галилейска. Наричали го Зилот защото много ревностно защитавал Божиите закони и всеотдайно проповядвал словото на Христос. На неговата сватба присъствал Иисус, майка му Мария и учениците му. Тогава Спасителят направил и първото си чудо – превърнал петте делви с вода във вино.

По-късно, заедно с другите апостоли и св.Симон получил на Петдесетница Светия Дух. Тръгнал по широкия свят да проповядва учението Христово. Стигнал чак до Британия, където след жестоки страдания приел мъченическата си смърт. Св.апостол Симон бил разпънат на кръста по заповед на император Траян.

11 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИ

Църквата празнува днес паметта на светите братя Кирил и Методи – създателите на славянската азбука и писменост. А българите ги почитат и с един любим свой национален празник – 24 май, ден на българската писменост и култура.

Двамата братя се родили в Солун, в семейството на Лъв и Мария. Като знатни и заможни славяни, те осигурили на децата си отлично образование. По-малкият Кирил, който проявявал необикновени дарби, имал щастието да попадне в прочутата Магнаурска школа. Заради своя изключителен талант, той получил прозвището Философ. Пред него се откривали възможности за блестяща кариера. Но липсата на всякаква суета у Кирил го накарала да напусне Цариград и да отиде в при своя брат Методи в манастира на Олимп. Там двамата братя се събрали, за да сътворят в пост и бдения, в самотничество над книгите азбука за езика на славянските народи, да преведат свещените книги на християнството на разбираем за нас език, да издигнат духовно и културно нашия народ.

Труден и пълен с изпитания бил пътят на светите братя. Много били враговете, пред които трябвало да доказват правотата на своето дело. Най-голямото предизвикателство било пътуването им до Рим, за да го защитят лично пред папата. Но там Кирил Философ тежко заболял. Постригал се за монах и само след 50 дни починал. Отишъл си от този свят на 14 февруари 869 г., преди да е видял плодовете на своето гениално творение.

След смъртта на Кирил, брат му Методий не се върнал в Моравия. Останал за известно време в Панония, където бил избран за неин епископ. През цялото време той водел жестока битка с многобройните си врагове, които постоянно го клеветели, а делото им – хулели и порицавали. До края на живота си свети Методи денем проповядвал за истинността и смисъла но това, което са създали с Кирил, а нощем - превеждал свещените книги от гръцки на славянски език. Въпреки огорченията, неговите усилия не останали напразни. Той оставил ценно наследство – превода на всички канонически книги на Свещеното писание и на църквоно-правния сборник Номоканон. И една огромна почит, която му отдават от деня на неговата смърт – 6 април 886 г.

На този дата църквата отбелязва и паметта на свещеномъченик Мокий.

12 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ ЕПИФАНИЙ, епископ Кипърски

Епифиний бил от бедно еврейско семейство. Останал полусирак, още от малък той проявявал изключително находчивост и остър ум. Впечатлен от това, един богат еврейски зоконучител взел Епифаний при себе си. Той много го обикнал, дал му до добро образование и го направил свой наследник.

Веднъж младежът срещнал един инок, на име Лукиан. Той пишел книги и с парите, които изкарвал, хранел бедните просяци. Учуден от милосърдието на непознатия, Ефипаний получил чудно видение, как светла, бяла дреха слиза над Лукиан. Тогава разбрал, че инокът е благословен с висше.

Този миг преобърнал живота на Епифаний. Научил истината за Иисус и неговото учение, бил кръстен и станал християнин. Скоро Бог го дарил с чудотворни способности. А когато станал на 60 години, св.Епифаний бил избран за епископ на остров Кипър.

След години светият отец напуснал паството си. Качил се на един кораб и съдбата го отвела в Саламин. По това време жителите на града си търсели нов епископ. По божията воля, те избрали св.Епифаний. Със своите добродетели и мъдрост той спечелил уважението и обичта на своите съграждани. А на църквата оставил няколко духовни книги.

Епископ Епифаний умрял на 115 години.

Църквата отбелязва и деня на
Свети Герман, патриарх Цариградски
Св. Герман, Патриарх Цариградски - VIII век, известен с благочестивия си живот. Принуждаван да се откаже от иконопочитанието, той се отказал от патриаршеския престол, отдалечил се в безмълвие и тъй запазил почитанието си към светите икони.

Св. Герман е известен църковен писател. На Седмия вселенски събор (787 г.) били прочетени три негови послания за почитането на иконите и името му било вписано в диптиха на светците.

От него са останали химни за прослава на светците и за чудесните дела на Божията благодат, проповеди и тълкувания на трудните места в Св. Писание. Съчинението му за ересите съдържа важни исторически сведения за ересите от Апостолските времена и за църковните събори по време на царуването на Лъв Иконоборец. От произведенията за православното богослужение особено важно е разяснението на св. Герман на Божествената литургия.

Св. Герман починал през 740 година на 95-годишна възраст и бил погребан в манастира Хора в Константинопол.

По-късно мощите му били пренесени във Франция.

В българския календар денят е известен като
ГЕРМАН
Според едно предание Герман бил повелител на небесните летни бури – град, дъжд, огнени стихии. Имал си няколко побратими – Вартоломей, Лисе, Видовден, но той бил най-големият сред тях и от неговата воля зависело дали хората ще се радват на спокойно време и добра реколта.

Тази легенда е в основата на обичая Герман. Българите го изобразявали като глинена кукла, висока около половин метър, с ярко очертани мъжки полови белези. В някои краища куклата била направената от дърво, листа от лапад, метла и парцали. Тя се изработвала само от сираче или девойки, които вече са участвали в обичая пеперуда. Куклата полага в сандък, палели свещи и оставяли цветя.

След това жените я оплаквали, така както се оплаква мъртвец и наричали: „Мамин Герман, мамин Герман, умря от суша за киша!” После извършвали ритуално погребение – попът опявал куклата и после я хвърляли в реката. Ритуалът завършвал с нареждането на обредна трапеза за „Бог да прости” .

Ритуалите на Герман имали магически смисъл и целели омилостивяването на Герман, за да им изпрати благодатен дъжд.. Когато това все пак се случело, хората излизали на нивите и благославяли Герман. Другаде гърмяли с пушки в знак на благодарност към стореното от Герман чудо.

Именици днес са всички, с имената Герман, Геран, Геро, Герчо, Гера, Геранка, Герка, Германка.

13 МАЙ
ДЕН НА СВЕТА МЪЧЕНИЦА ГЛИКЕРИЯ
Гликерия била дъщеря на богат римски съновник. След смъртта на родителите си тя станала християнка. Веднаж, по време на езическите тържества, Глекерия се осмелила да отиде на капището. Но вместо да отдаде почит на езическите богове, с гореща молитва към Бог строшила всички идоли.

Това предизвикало гнева на градския управник и той заповядал да хвърлят Гликерия в тъмница. Поискали от праведната девойка да се отрече от вярата си, на тя не склонила. Подложили я на жестоки изпитания, но някаква небесна сила пазела невредима непокорната девица. Разгневен, управителят заповядал да хвърлят мъченицата на дивите животни в цирка, които кротко легнали в краката й. Скаро св. Гликерия намерила своята мъченическа смърт.

14 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ИСИДОР
Още от малък Исидор приел христовата вяра и живеел смирен и праведен живот. По времето на император Декий младежът насила бил взет във войската. Като римски войник той трябвало да се покланя и на езическите богове. Исидор много обичал своя Бог и не можел да се отрече от него. По заповед на войводата непокорния християнин бил подложен на нечовешки страдания – били го с волски жили, отрязали му езика, но той продължавал да проповядва божието слово.

Своя мъченически живот св.Исидор завършил през 251 г., когато отсекли главата му пред очите на добродетелните християни.

На този дата в София и Софийско ромите отбелязват празника
МАЯ
Наричали го още циганския Първи април.

Рано сутринта жените правели котле с ракия и билки, което оставяли да нощува под цъфнал храст. На другия ден, преди изгрев слънце, отивали на някоя близка поляна и се търкаляли по росата. Беряли пролетни билки, връзвали китки, които слагали на кръста или главата си, за да се предпазят от всякакви женски болести. После нареждали голяма трапеза, която много приличала на суфрата на Гергьовден. На нея канели и мъжете. Празникът продължавал до късно през ноща и бил съпроводен с много шеги и веселие.

15 МАЙ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ПАХОМИЙ ВЕЛИКИ

Пахомий бил родом от Тиваида. Още от малък имал непоносимост към езическите богове. На 20 години младежът постъпил на военна служба. По това време, в кр.на 3 в., се водела война. В нея участвал и Пахомий. По пътя войниците срещнали добри хора, които им помагали за всичко, от което се нуждаели. Тогава за първи път Пахомий чул името „християнин”, узнал за Иисус Христос и благородното му учение. Пред себе си дал обет да бъде вече християнин.

Когато се върнал след войната в страната си, там се ширели разни лъжеучения. Младежът побързал да се покръсти и се оттеглил се в Тиванската пустиня. Там срещнал отшелника Паламон и заживял в неговия манастир.

По време на една молитва в местността Тавена, младият християнин получил знак от Бог, че тук е неговия дом. Построил малка килия, около която започнали да се събират много иноци. Не след дълго килията прераснала в манастир, къдете с мъдри проповеди Пахомий обърнал много езичници в християни. Когато броят на учениците му нараснал, светият отец ги разделил. Така Тавенското общество скоро се състояло от 10 манастира.

В края на живота му Бог надарил светеца с чудотворна дарба да предсказва и да лекува болните. Доживял до дълбока старост, преподобни Пахомий умрял в 348 г., в присъствието на многобройните си ученици.

16 МАЙ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ТЕОДОР ОСВЕЩЕНИ, ученик на преподобни Пахомий Велики

Теодор бил един от най-любимите ученици на преподобни Пахомий, който единствен в манастира получил свещенически сан. Неговият учител от първия миг видял в добродетелния младеж призвание в монашеския живот. Проявените от него мъдрост и боголюбие спечелила уважението и обичта на всички иноци. Той Бил избран по достойнство за игумен на Тавена и на другите манастири, където умрял в 360 г.

17 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ АНДРОНИК И НЕГОВАТА ПОМОЩНИЦА ЮНИЯ

Свети Андроник бил сродник на ап.Павел. Църквата го почита като един от 70-те апостоли на Христос. Целия си живот посветил на учението Христово като епископ на Панония. По цял свят проповядвал мъдро божието слово, обръщайки в христовата вяра много юдеи и езичници.

Заедно със своята помощница Юния, апостол Андроник приел мъченическата смърт в името на Иисус. Мощите на двамата светии били намерени по-късно в град Евгения.

На този ден църквата почита паметта и на свети великомъченик Николай Софийски.

18 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТЕОДОТ АНКИРСКИ И СЕДЕМ СВЕТИ ДЕВИ- МЪЧЕНИЦИ

Теодот живял по времето на император Диоклетиан, който жестоко мразел християните. Имал страноприемница в град Анкира. Като боголюбив християнин, той с радост давал храна и подслон на бедните и гладните, ободрявал и спасявал затворниците, а телата на умрелите за Иисус мъченици откупувал и погребвал по християнски обичай.

По това време жертва на гонениятя срущу християните станали и седем девици. Те много обичали Бог, затова били подложени на големи страдания. За непокорството им езичниците ги хвърлили в езерото, с привързани на шиите им огромни камъни. Там светиците намерили мъченическата си смърт.

Скоро телата им намерил Теодор, заедно със сродника си Полихрония и тайно ги погребал. Обезумял от случилото се, градският управител заповядал да хванат виновните, а телата на девиците - изгорил за назидание на всички християни.

От страх, че ще бъде смъртно наказан, Полихроний издал Теодот. Покрусен от предателството на своя събрат, светия човек сам се преда и пламенно защитил вярата Хистова. Това силно разгневило местните жреци и те поискали смъртта му. След жестоки изтезания и 15 годишен затвор, свети Теодот умрял мъченически през 303 г.

Днес църквата почита още паметта на свети мъченици Петър, Диориний и Андрей, и свети мъченици Павла и Христина.

19 МАЙ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ПАТРИКИЙ, епископ Пруски и тримата презвитери: Акакий, Меандър и Полиен.

Епископ Патрикий и тримата презвитери живеели в Бруса през 4 в. В града имало топъл лековит извор, който често посещавали царски наместници и управници.

Един ден тук пристигнал на лечения царският наместник Юний. Той повикал при себе си епископ Патрикий и поискал да разбере кой е създал този благодатен извор. Епископът непоколебимо отговорил, че творецът му е Христос, неговия Бог. Юний бил силно наскърбен от отговора на светия отец и решил да изпита вярата му. Хвърлили Патрикий във врящата вода.

Горящите капки пръскали навсякъде и наранявали присъстващите, а светецът - останал невредим. Не повярвал на чудото, разгневеният управник заповядал в този час да отсекат главите на дръзкия епископ и тримата негови свещеници – Акакий, Меандър и Полиен.

20 МАЙ
0ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ТАЛАЛЕЙ

Талалей бил родом от Ливан. Съгражданите го познавали като добър лекар и боголюбив човек, който открито изповядвал вярата си в Иисус. Господ го надарил и с необикновени способности – да прави чудеса.

Управниците виждали в лицето на Талалей свой враг, затова го изпратили на съд. Дръзкото му поведение принудило съдията да му наложи жестоко наказание. Заповядал на двама палачи – Александър и Астерий, да продупчат коленете на светеца, да прекарат през дупките въже и да го обесят с главата надолу. Вместо това те продупчили една дъска и нея окачили на дървото. След тази постъпка палачите били жестоко наказани. Мъченията били нечовешки и в ужаса си поискали помощ от Иисус, за което били посечени.

Тогава управителят решил сам да се разправи с Талалей. Когато посегнал към свредела, за да продупчи коляното на мъченика, ръката му се вкоченила. Безсилен, той поискал помощ от светия човек. Но на добрината, която му сторил Талалей, жестокият властник отговор с омраза. Първо го хвърлили мъченикът в морето, но той оцелял. После го оставили жив на дивите животни в цирка, но те само кротко ближели нозете му.

След много унижения и страдания, св. Талалей намерил мъченическата си смърт през 284 г.

21 МАЙ
ДЕН НА РАВНОАПОСТОЛИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

В началото на 4 век Евангелието било на голяма почит, а християните - многобройни. Това не се нравело на тогавашните управници Деоклетиан и Максимин, които били езичници. Затова заповядали да се рушат храмовете, да се горят богословските книги, а неверниците – да се наказват. Отговорни за това били двамата цезари Констаций Хлор и Галерий.

Констанций бил миролюбив човек и много уважавал християните. По своя воля прекратил гоненията срещу тях, а някои дори удостоил с високи длъжности. В добродетелност възпитал и своя син Константин, който от малък бил посветен в християнската вяра. Когато пораснал, станал любимец на народа и на войската. А през 306 г. единодушно бил избран за император вместо баща си.

По същото време останалата част от империята страдала от игото на жестокия Максенций. През 312 г. римляните помолили Константин да ги избави от гнет и страдания. Смелият император събрал голяма войска и се отправил към Рим. Преди да влезе в града, той и войниците му видели на небето кръст от звезди и надпис:”С това ще победиш!”. А в нощта Бог изпратил послание до мъдрия държавник, в което се казвала, че трябва да направи знаме, с формата на кръст и да изобрази кръст на оръжията, щитовете и шлемовете на своите войници. Константин изпълнил повелята. Рим го посрещнал триумфално и го провъзгласил за император на цялата империя. Той въздигнал за своя столица Константинопол. После свикал Вселенски събор през 325 г., с който въдворил мир и спокойствие в църквата, силно смущавана дотогава от ереста на Арий. Издал много укази в защита на християните, а християнската вяра възтържествувала в цялата римска империя.

След това Константин Велики започнал да стои храмове и в езическия Йерусалим. Мисията поверил на майка си – царица Елена, която отдавна била християнка. Там тя открила животворния Кръст Господен и построила няколко църкви – в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина.

Скоро, след завръщането си от свещения град, царица Елена починала. През 337 г., на 65-годишна възраст умрял и император Константин. Тялото му било отнесено в Цариград и тържествено погребано в църквата „Св. Апостоли”.

Оттогава император Констанит Велики и царица Елена заслужили названието равноапостоли.

22 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ВАСИЛИСК

Василиск живял при управлението на император Максимин през 4 в. Бил племенник на св.Теодор Тирол, който станал негов духовен баща. Отдаден на Бог, светецът понесъл всички изпитания, на които били подложени християните. Страдал мъченически заедно с Евтропий и Клеоник. Живота си завършил като мъченик на христовата вяра.

Днес църквата отдава почит и на свети великомъченик княз Йоан-Владимир.

23 МАЙ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ МИХАИЛ, епископ Синадски

Михаил бил мъдър йерарх, отдаден от младини в служба на Бога. Водел подвижнически живот и спазвал стриктно християнските закони. Затова цариградският патриарх Тарасий го въвел в сан епископ на Синадия. По време на Веселенския събор през 8 в. св.Михаил ревностно поддържал иконопочитанието, което не се харесало на императора иконоборец Лъв Арменяк. По неговата заповед изпратили епоскопа на заточение, където умрял през 818 г.

24 МАЙ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН СТЪЛПНИК, ДИВНОГОРЕЦ

Симеон се родил в Антиохия Сирийска през 522 г. Още пет годишен майка му го поверила на светия старец Йоан Стълпник, който живеел в пустинята. Когато пораснал, младежът пожелал да стане по-добър от своя наставник. Шест години живял като отшелник. След това се подвизавал на висок стълп- кула, където прекарал още осем години. По волята на Бог Симеон прекарал остатъка от живота си в Дивна гора, където основал обител и стълп върху голяма скала. Събирали се много хора, за да слушат неговите мъдри проповеди и пророчества. А болните получавали изцеление на телата и душите си.

На 33 години преподобни Симеон получил свещенически сан от епископ Дионисий. Умрял на пределна възраст през 596 г.

26 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ГЕОРГИ СОФИЙСКИ, НАЙ-НОВИ

Свети мъченик Георги се родил в София, в знатно софийско семейство. На 25 години останал полусирак. Младежът се славел със своята добродетелност и красота, за което турците започнали да го преследват. Те имали неписано правило- такива християни, като Георги, да бъдат обръщани в мохамеданската вяра. Като не постигнали целта си с благост, прибягнали до насилие – навили на главата му чалма и го провъзгласили за мохамеданин. В замяна Георги хвърлил чалмата и я стъпкал в краката си.

Разярените мюсюлмани предали непокорния младеж на кадията. Той бил подложен на нечовешки мъчения – рязали ивици от тялото му, обгаряли раните му със запалена свещ. Георги останал непоколебим. Съдията наредил светия човек да бъде обесен на стъргата на София и три дни тялото му да виси на бесилото за назидание на гяурите.

Изтощен и напълно безсилен, св.Георги умрял още преди да бъде обесен. Но тялото му било виснато на бесилото на 26 май 1530 г. То стояло там три дни, а наоколо се разнасяло необикновено ухание от светите мощи на мъченика. До него неотменно била бедната му майка.

След това тялото на светеца било погребано по християнски обичай, в присъствието на тогавашния софийски митрополит Йеремия, в църквата „Св.великомъченик Георги Победоносец”. Днес не се знае къде са мощите на св. Георги.

27 МАЙ
ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ТЕРАПОНТ, епископ Сардински

През 3 в., когато управлявал Деций, били издадени два едикта срещу християните. Вторият от тях предвиждал смърт за всички духовни лица, които отказват да признаят официалната религия.

Жертва на този закон станал и тогавашния епископ на Сарди Терапонт. Той бил ревностен християнин и открито проповядвал божието слово. Това не се нравело на местния управител Юлиан. По негова заповед не веднаж хвърляли светия отец в тъмница, подлагали го на големи унижения и страдания. Нищо не можело да прекърши волята на светеца.

Веднаж завели Терапонт при р.Асталин, привързали го с четири кола за земята и го били до смърт. Земята се напоила с кръвта му и на това място покарали вейки, от листата на които болните получавали изцеление.

Непокорният епископ завършил своето мъченичество на 27 май 259 г., когато отсекли главата му с меч.

На тази дата църквата чества и паметта на свещеномъченик Терапонт Сердикийски.

28 МАЙ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ НИКИТА, епископ Халкидонски

Никита още на младини бил известен със своя добродетелен живот. Отдеден на Божието слово, той бил избран за епископ на Халкидикон. Светият отец служел всеотдайно на своето паство, напътствал християните, помагал им в трурдности и несгоди, закрилял ги и ги утешавал в страданията им. Епископът ревностно защитавал иконите и публично разобличавал император Лъв Арменяк, който почитал лъжепророците и езическите богове.

За своята дързост св.Никита бил изпратен на заточение, където и умрял.

Днес църквата отдава почит и на преподобни Софрония Български (Софийски).

29 МАЙ
ДЕН НА СВЕТА ПРЕПОДОБНОМЪЧЕНИЦА ТЕОДОСИЯ

Теодосия се родила в семейство на добродетелни християни. На 7 години родителите й я дали в манастир. Наследила голямо богатство, благочестивата девойка го раздала на бедните и за украса на християнските храмове.

По това време еретикът патриар Анастасий започнал жестоки гонения срещу иконопоклониците. Той заповядал да унищожат всички икони, между които била и иконата на Спасителя, поставена от император Константин Велики на вратите на царския дворец. Света Теодосия не можела да понесе да бъде поруган нейния Бог и осуетила намеренията на епископа. Смелата девойка публично изобличила Анастасий за грешните му деяния. Почувствал се унизен от дързостта на девойката, той я предал на императора, за да я съди.

Светицата била затворена в тъмница. Седем дни била жестоко бита. На осмия ден я влачили с кон по улиците на града, хулена и оскърбявана от освирепялата тълпа. Своята мъченическа смърт св.Теодосия намерила на 29 май 730 година.

30 МАЙ
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ АСААКИЙ ДАЛМАТСКИ

През 4 в. арианството намерило силна подкрепа в лицето на император Валент. Той издал указ всички негови поданици да приемат новото лъжеучение, а непокорните – да бъдат наказвани със смърт.

За страданието на беззащитните християни научил пустинникът Асаакий. За да укрепи вярата на събратятата си той напуснал пустинята и отишъл в Цариград.

По това време императорът водел война с готите, които приближавали столицата. По пътя си срещнал самия Асаакий. Той го посъветвал да избави християните от страданията и отвори техните храмове, ако иска да бъде победител. Императорът повярвал в думите на непознатия. Но коварните му служители го разубедили от добрите му намерения и го накарали да хвърли Асаакий в една тинеста яма, обрасла с тръни. По волята на Бог светият човек бил спасен. Отново се явил пред Валент с молба да бъде милостив към християните, ако не иска Бог да го накаже. Разгневен от думите му, императорът наредил да затворят стареца в тъмница и продължил своя поход. Скоро предсказанията на преподобний Исаакий се сбъднали – вместо триумф, Валент намерил смъртта си в пламъците на една запалена плевния.

Повярвал в пророчеството на светия отец, новият император въдворил мир и спокойствие сред християните. Преподобни Асаакий останал в Цариград, където продължил да проповядва словото Божие. Построил храм за много иноци. Доживял до дълбока старост, отецът починал около 380 г. Светите мощи били погребани в църквата „Св.първомъченик Стефан”.

31 МАЙ
ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ЕРМ

Свети Ерм е един от 70-те апостоли на Иисус. За неговата активна проповедническа дейност разказва в посланието си самият св.ап.Павел. Той бил избран за епископ на Филипопол (Пловдив), където дълго вярно служил на своето християнско паство. През целия си живот светецът смирено изповядвал Божиите закони и с примера си обърнал много юдеи и езичници в христовата вяра. Написал редица поучителни беседи и книги, най-известната от която е „Пастир”.

На тази дата църквата почита паметта и на свети мъченик Ермий.