СЕПТЕМВРИ

 

В българските традиции септември се свързва преди всичко с узряването на гроздето и настъпващото преображение на природата, която се подготвя за приближаващата зима. Всички празници, обичаи и ритуали са подчинени на идеята, че от първия ден на този месец започва новата календарна година. И като всяко време на ново начало, то е изпълнено с тайнственост, надежди и очаквания за здраве, благополучие и късмет.

 

1 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ СИМЕОН СТЪЛПНИК

Симеон се родил през 357 г. в семейство на бедни и благочестиви християни. Когато бил на 13 години Бог поискал от него да се отдаде на подвижнически живот. Чудото станало по време на един празник, когато непознат и мъдър старец  го посветил в словото на Иисус.

На 18 Симеон постъпил в манастир. Отдал се на постоянен труд, пост и молитва и с тъпрение понасял изпитания, които Господ му пращал.

 

Един ден праведния младеж отишъл в планината, привързал се с верига за огромен камък. Там прекарал дълго време в  усамотение. За да не бъден изкушаван от земни желания и страсти, светецът изградил неедин  камънни стълпове, един от друг по-високи, където живеел в пълна отдаденост на Бога.

 

За праведния живот на преподобни Симеон научили в цялата околност. Много бедни, слаби и безпомощни хора се стичали при него. Слушали проповедите му, докосвали дрехите му и получавали благословията на светия отец.

Отшелническият живот на преподобни Симеон продължил много години. Земния свят светецът напуснал на 103 години. Погребали го с заслужени почести в град Антиохия през 460 г.

Именден днес имат всички, които носят имената Симеон, Симеонка, Семо, Симан, Симо, Симон, Симчо, Симеончо, Симана, Симеона, Симона, Симка, Моне, Мони, Мончо, Миньор, Мона, Моника, Монка.

 

В традициянния народен календар този ден е популярен като

СИМЕОНОВДЕН

 

В представите на българина м.септември бележел началото на новата календарна година. А св.Симеон се почитал като покровител на селскостопанския труд. Затова първият ден на новата трудова година народът е белязан от една необикновена тайнствен и особен магически смисъл.

 

По стар обичай на 1 септември тържествено се освещавали семената за посив, заедно с китка босилек – божието цвете, което има апотропейна сила да пази живата и нежива природа от беди, болести, порои и градушки. В някои села между семената слагали нанизани на червен конец чушки, плодове, орехи, сребърна монета и пепел от бъдника, които придавали подчертано магически характер на ритуала.

 

След празничната църквона служба хората отивали за дасадят нивите си. Обличали се в празнични нови дрехи. Украсявали със цветя колите и животните, като на рогата на воловете слагали малки кравайчете. Около колите и добитъка жените ръсели пепел от огнището на Бъдни вечер, а пред колата колели петел – курбан за св.Симеон. Специално за орачите жените приготвяли бяла погача, баница и варена кокошка. Правели и нещо засукано – например зелник,  за да се суче така късмета в дома.

 

Преди да започнат заораването, мъжете ритуално захранвали добитъка с обредния хляб. Разчупвали го на четири парчета – първият хвърляли на изток към слънцето; вторият – давали на воловете; третият заравяли в земята; четвъртият изяждали сами. Костите на обредната кокошка пък заравяли в първата бразда. Тези ритуали се изпълнявали, за да бъдат предотвратени бури и градушки, злодеянията на мамници, бродници и самовили, за да е берекетлия година.

 

В някои родопски селища на Симеоновден празнували младите булки и бременните жени. За да са здрави и да родат хубави и силни дечица, жените не работели никаква домашна работа. Табу било да се хваща отворена ножица, за да не се случи нещо лошо на бременната жена и бъдещата й рожба. Хората вярвали, че ако на този ден срещнеш бременна жена с пълни ръце – ще се роди много жито. За щастието и късмета на неродените още деца жените гадаели по това какъв е полязът на дома – ако човекът, който пръв навести невеста или бременна, е добър и щедър, такъв ще е и късмета на бебето.

 

От 1 септември започват най-големите празниците на неортодоксалните мюсюлмани у нас – наричани най-общо алиани,  известни като

ЕСЕННИ МАЕТА,

или празници на светеца.

 

По традиция те се правели два пъти в годината – през пролетта и есента, в продължение на повече от месец, всяка събота – свещеният ден за алианите.

 

По време маетата съвпадали с настъпващите видими промени в природата – на пролетното съживяване и прехода към идващата зима, когато всичко в природата “умира”. А в тяхното съдържание са се запазили едни от най-архаичните прадстави и вярвания на мюсюлманите.

Всяко мае традиционно се организирало на мястото, където е гробът на светеца – неговото турбе. То започвало с тайнствено жертвоприношение, в което участвали само мъжете. Курбанът се правел в чест на светеца, който отбелязват.

 

Своята почит към  него алианите отдавали като палели свещи на гроба му. След това устройвали търг с даровете, донесени от богомолците за празника.  Парите от търга оставали у дедето /духовният водач на алианите/, което ги съхранявало до следващото мае.

 

После по стар обичай се организирало общоселско празнично угощение. Нареждала се обща трапеза, на която жените слагали специално приготвени за големия празник обредни храни – кешкек /гозба от овче месо с чукано жито/ и пиляф /ястие от ориз и овче месо/, специално приготвени от посветените мъже в общността. Веселието, което продължавало през целия ден, завършвало с благопожелания за здраве, щастие и късмет през годината.

 

2 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК МАМАНТ

 

Мамант бил дете на Теодот и Руфина – знатни и богати римски патриции. Посветени в евангелското учение, те открито изповядвали вярата си в Иисус. Злите езичници ги наказали – Теодот починал в затвора, а покрусената от смъртта му съпруга Руфина го последвала малко, след като родила сина си.

 

Момченцето огледала благочестивата вдовица Амия. Намерила дете случайно в затвора, между умрелите му родители. То било нямо и проговорило когато станало на пет години. Тогава тя го нарекла Мамант, защото първата дума, която казал, била „мама”.

 

Когато поотраснало, момченцето проявило изключителни заложби. И наставницата му решила да направи най-доброто за него, като го посвети в учението Христово.

 

Скоро след смъртта на Амия започнали големи гонения срещу християните. Лично император Аврелиан повикал при себе си едва четиринаденесет годишния Мамант и поискал от него да се отрече от Бога. Но нито обещанията, нито заплахите били в състояние да отвърнат младежа от христовата вяра.

 

Разярен, императорът му наложил големи изпитания. Опалвали тялото му с огън, замервали го с камъни, хвърлили го морските дълбини, оставили го да бъде изяден от дивите зверове. Но Мамант винаги оцелявал.

 

Мъченическия живот на свети Мамант завършил през 275 г. в една пещера, където  ставали много чудеса.

По-късно в Цариград бил издигнат манастир в памет на свети мъченик Мамант.

 

На тази дата църквата почита и светлата памет на свети Йоан Постник, патриарх Цариградски.

 

3 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АНТИМ НИКОМИДИЙСКИ

 

Антим се родил през 3 в. в гр.Никомидия. Като дете получил  християнско възпитание. Станал  човек с високи добродетели – интелигентен, дълбоко смирен и изпълнен с любов към Бога и ближните си. Затова го избрали за епископ на Никомидийската катедра.

 

По това време в родния му град живеели императорите Диоклетиан и Максимиан. Ревностни езичници. Те били непримирими към християнската църквата, а християните – наказвали със смърт. Най-големият им удър бил насочен срещу пастирите на Христовата вяра.

 

За да продължи да служи на паството си, Антим бил принуден да преселил в село Семана. Но Максимиан научил за местонахождението му. Заповядал да доведат светия отец при него, но забранил да бъде воден под стража, защото знаел за обичта и уважението на  сънародниците му.

 

Свети Антин по своя воля тръгнали с войниците. Когато епископът се явил пред императора, изповядал открито верските си убеждения и понесъл с достойнство всички мъчения и изпитания.

 

Светият отец бил посечен с меч пред очите на християните през 303 г.

 

Днес църквата отбелязва още паметта на света мъченица Василиса и на свети свещеномъченик Вавила Антиохийски.

 

4 СЕПТЕВМРИ

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК МОИСЕЙ БОГОВИДЕЦ

 

Моисей бил третото дете на Авраам и Йохаведа. Той се родил около 1550 г. преди Христа, когато фараонът Тутмос I заповядал да бъдата избивани всички еврейски деца от мъжки пол.

 

За да спаси своя невръстен брат, сестрата на Моисей – Мариам, го сложила в един плетен кош и го пуснала в реката. По чудо детето оцеляло. Спасила дъщерята на фараона, която му дала името Моисей, което значи „от вода изваден”. Отгледала го с голяма любов, но Моисей не забрави своя род.

 

Скоро дошъл и денят, в който Бог го призовал да стане водач на онеправдания еврейски народ. Върнал се в Египет. Там намерил по-големия си брат Аарон. Много евреи се събрали около тях. И скоро те повярвали, че Моисей е пратен при от Бога, за да бъде техен водач и избавител от тежкото робство.

 

По това време Бог изпратил на Египет  десет природни бедствия, едно от друго по-тежки. И когато започнал да умъртвява всяко мъжко дете египтянче, тогава двамата братя постигнали целта си. Евреите напуснали своите господари и тръгнали за Ханаан  през Червено море. След тях тръгнали и мъчителите им. Но станало чудо – пред очите на всички водите се отдръпнали и така божият народ минал през него като по суша., а войската на фараона била погълната от водите на морето, които отново се събрали.

 

Евреите стигнали до Синай и там Моисей станал посредник между Бога и своя народ. На 40-ия ден Господ му дал най-напред  скрижалите с Десетте божии заповеди. Послед по негови указания наредил да построят скинията –подвижен храм, където поставили ковчега на завета с двете каменни плочи на Десетте заповеди. След време Моисей и народът му стигнали до Миавската равнина. Там той произнесъл своите пророчески речи и напуснал завинаги народа си.

 

Докато митарствал, Моисей написал първите пет книги на Свещеното писание от Стария завет, известни като Моисеево Петокнижие. Преди смъртта си, пророкът се изкачил на планината Нево, където починал на 120 годишна възраст.

Гробът на светия пророк останал неизвестен.

 

5 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ ПРАВЕДНИ ЗАХАРИЙ И ЕЛИСАВЕТА

 

Захарий бил свещеник в град Хеврон по времето на цар Ирод. Той и съпругата му Елисавета били добродетелни хора, но страдали много, защото си нямали деца. Всеки ден се молели на Бог да ги дари с дете, така както напраил с престарялата Сарра, майката на Дева Мария.

 

Един ден, докато Захарий служел в Йерусалимския храм, Захарий трябвало да прикади. Тогава му се явил ангел Господен, който му казал, че Бог ще го възнагради и скоро ще се сдобие със син. Той ще се казва Йоан и ще бъде велик светец и предтеча на Спасителя. Захарий не повярвал отведнаж на тези думи, затова Господ го наказал и той онемял.

 

Когато настъпило времето, Елисавета родила момче, за което избрала името Йоан. Но силно искала да знае какво име желае да му даде съпругът й. Тогава свети Захарий размърдал устата си и произнесъл „Йоан”. В този миг той проговорил.

 

Изпълнен със светия дух преподобни Захарий започнал да пророкува за бъдещата съдба на своя народ. И всичко, което говорел светият отец се сбъднало. Скоро след това  Захарий и Елисавета починали.

 

Именици днес са Захари, Захария, Заре, Зарко, Зарин, Заро, Зарчо, Захарин, Зашьд, Зара, Захарийка, Захарина, Заша;

Елисавета, Елиза, Елизабет, Елизабета, Елиса, Елисавета, Бета, Бети, Бетина, Вета, Ветка, Лиза, Лиса, Лизавета, Лисавета, Савета.

 

6 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ РОМИЛ И ЕВДОКСИЙ

 

Ромил бил началник на царската стража по времето на император Траян.  Тогава християните били подложени на жестоки гонения, хвърляни в тъмници и безмилостно убивани. Жертва на това насилие станал и храбрият Ромил, който открито изповядвал вярата си.

 

Евдоксий пък бил военачалник при царуването на император Диоклетиан. Той живеел като ревностен християнин. Затова, когато започнали да преследват и убиват християните, избягал със семейството си на далечно и пустинно място.

 

Императорът не можел да се примири с измяната на смелия си войни и изпратил по дирите му войска. Евдоксий лично приел войниците и по своя воля се върнал в главния град. Но не се подчинил на заповедта на императора да принесе жертва на езическите идоли. За наказание му отнели оръжието и знаците на военното му звание. После го подложили на нечовешки изтезания. Накрая осъдили мъченика на смърт.

 

След него смъртта си намерили неговата съпруга Василиса, децата му и още много смели войници, които мъжественият и непоколебим Евдоксий бил посветил в истините на Евангелието. Това станало през 311 г.

 

По-късно в Цариград бил построен храм на името на свети мъченик Евдоксий.

 

7 СЕПРЕТМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК СОЗОНТ

 

Сезонт се родил в Ликаония през 3 век. Бил бедно овчерче, което ревностно обичало Бог. Живеел в тежки времена, в които християните били жестоко преследвани от властта.

 

Веднаж, когато езичниците от град Помпеал празнували голем празник в чест на един златен идол, Сезонт отишъл тайно в езическото капище, раздробил на части идола и раздал златото на бедните християни.

Езичниците узнали за деянието му. Наказали го със смърт. Светецът умрял в ужасни мъки през 288 г. Вярващите взели тялото му и го погребали с големи почести.

 

Оттогава на гроба на светия мъченик ставали големи чудеса.

 

8 и 9 СЕПТЕМВРИ

РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА И ЖИВОТЪТ НА БОГООТЦИТЕ ЙОАКИМ И АНА

 

В малкия градец Назаред живеели праведните Йоаким и Ана. Те били щедри и милостиви хора, но страдали от голямо нещастие – нямали деца. И двамата денонощно се молели на Господ  - Йоаким в пустинята, а Ана – в бедния си дом.

Молитвите им били чути и ангел Господен известил на Ана за раждането на детето им. А на Йоками се явил сам Бог, за да възрадва страдалното му сърце.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим и там принесли жертва в храма в знак на благодарност.

 

На 9 декември света Ана зачена своето дългочакано дете. А на 8 септември се радила пресветата Дева Мария. На три годинки родителите я отнесли в Йерусалим и я оставили да живее като другите девици в храма. Лишена от родителски ласки, Мария се отдала в служба на Бога.

 

Скоро родителите й починали. Изпитала страданието на сиротството, Мария станала Утешиелка и Застъпница на всички сирачета. Тя била удостоена от Бог да бъде майка на Спасителя Иисус Христос.

 

Оттогава църквата отбелязва един от най-големите християнски празници в чест на Пресвета Богородица.

 

Според традицията на този ден се отбелязва празника

МАЛКА БОГОРОДИЦА

 

Той бил преди всичко голям църковен празник. Но според едно старо поверието на Малка Богородица всеки добър християнин може да намери изцеление за болест или страдание, ако даде обет пред Светата Дева.

 

Затова някога в навечерието на празника се правела магия. Спотанката на дома измесвала богородичен хляб, който украсявала с булченска гривна. Върху него слагали малка великденска кукла, цялата облята с мед. Погачата изпичали и болният я разчупва. Първото парче хвърлял на покрива на къщата, втората половина изяждал, като изричал магическите думи: „Докато съм жив, няма да сложа в устата си гъше месо. За болеста - медената пита, а за мене – здравето и сигурността”. После болният отливал малко червено вино от глина купа за болестта, а останалото вино изпивал, като мълчаливо молели Света Богородица за нейната благословия.

 

На 8 септември евреите отбелязват един от трите най-големи празници
РОШ АШАНА , еврейската Нова Година.

Той се чества на първия ден от първия месец Нисан, който съвпада с м.март в Юлианския календар и със седмия месец - Тишри /септември/, затова всяка година е на различна дата.

Според народните вярвания през този ден на тайнство Всевишният оценявал делата на всеки човек. Мъдреците казвали, че на Рош Ашана се откривали три вида небесни книги: на праведните, на които е отсъдено да живеят щастливо; на грешниците, които са обречени на смърт заради греховете си и на средно добрите, които с ъс своите дела могат да предрешат съдбата си – да живеят или да умрат. Затова по стар обичай днес евреите се поздравявали с „Честита нова година – да ни запишат в книгата на живите!”.

В навечерието на Рош Ашана ритуално се нареждала тържествена трапеза. На нея задължително слагали седем блюда, наречени ‘йеирацони’ – ябълки, печени с мед; пюре от праз; пюре от листата на цвекло; фурми; пюре от тиква; рибена каша; месо от овча глава. Те символизирали пожелания за здраве, щастие и сполука.

В деня на празника, по време на тържествена служба в синагогата се тръбяло с овчи гор. Смисълът на този ритуал бил да накара вярващите да се замислят за своето поведение, да си даде отговор дали са спазвали Божиите заповеди, които еврейският народ е получил от свещената Синайска планина.

От Рош Ашана започвали десетте дни на покаяние, които предшествал празника Йом Кипур. Това били дни на размисъл и равносметка как сме живяли през годината, какви добрини сме направили и колко лоши мисли са минали през главите ни. Затова хората се молели за прошка за прегрешенията, които са допуснали.

 

Тази година на 9 септември мюлюсманите честват големия празник

РАМАЗАН БАЙРАМ

 

Той се празнува непосредствено след свършването на тридесетдневния пост (оруч) и се приема като голяма милост от вярващите и благочестиви мюсюлмани, които реално са гладували. Смята се, че по това време на постите те водят ожесточена борба със злото и успяват да победят, затова има право на тържествено празнуване на Рамазан байрам. Тогава освен пищното угощение, всички по-млади искат прошка от възрастните.

 

Сред турското население у нас по време на постенето за Рамазан байрам мъже пеят манита (четиристишия, които обикновено са римувани в първия, втория и четвъртия стих). С тъпан събуждат вярващите мюсюлмани за закуска преди зазоряване и пред домовете на отделните семейства изказват най-различни благопожелания. Събуждането с тъпан и манита се повтаря всяка ранна утрин в продължение на 30 дни. А в първия ден на Байрама посещават всичките семейства, за да си получат съответното възнаграждение. В паметта на вече доста възрастни мъже от турското население са съхранени текстове и мелодии на манита.

Преди Рамазана мюсюлманите пазят пълна възбрана от хранене, вода и пушене от изгрев слънце до залез. Въздържат се и от полови връзки. Времето за хранене се известява чрез биене на тъпан от един или двама мъже, които спират пред някои къщи и произнасят молитви или пеят манита. След едномесечен пост правят разговяване в първия ден на месец шаввал, който отговаря на месец януари.

 

По стар обичай Рамазан продължава три дни. Същинският празник се подготвя два дни по-рано. Пекат се катми и се раздават. Наричат ги още чурек гюн или арфа. Раздават се също и мекици. В този ден децата обхождат къщите и ги даряват с мекици и бонбони.

 

Рамазан байрама започва сутринта с рамазанска молитва в джамията. Непосредствено след службата започват поздравленията (байрамлашмак) на по-младите към по-възрастните мъже. След поздравленията и благословиите всички се прибират у дома и започват празничното угощение, за което са се погрижили жените - капама – месо със зеленчуци, баница и баклава. Това угощение е за изкупление и опрощаване на греховете, сторени волно или неволно. Дават от баницата и баклавите и на съседите си българи. Всички дават милостиня – закат, която е натурален десятък с благотворителен характер. Момичетата играят в махалите и пеят мани, а младите мъже играят буйни хора. Понякога показват и пехливанлък.

10 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИТЕ МИНОДОРА, МИТРОДОРА И НИМФОДОРА

 

Сестрите Минодора, Митродора и Нимфодора се родили във Витиния през 3 в. От ранни години били християнки, затова се отдале на уединен и съзерцателен живот.

 

По това време бушували гоненията срещу християните. Управителят на Витиния научил за добродетелните девойки и поискал да ги отрече от Христовата вяра. Една по една девиците заставали пред своя господар, който не пестял думи, с които да ги върне към предишните им богове. Но те били непоколебими. Подложени на нечовешки изпитания и жестоки страдания, сестрите смирено ги приемали  и не падали духом.

 

Накрая разгневеният управител заповядал да хвърлят  мъченици в огън, за да изгорят. В този миг паднал гръм, който убил слугите му. Завалял проливен дъжд, който угасил огъня.

 

Християните взели телата на светите девици и ги погребали в един гроб. По-късно на гроба им издигнали църква, наречена с техните имена.

 

11 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНА ТЕОДОРА АЛЕКСАНДРИЙСКА

 

Теодора се родила през 5 в. в град Александрия. Омъжила се щастливо, но Теодора била въвлечена в прелюбодеяние. Измъчвана от съвестта си, тя се разкаяла за греха си и решила да постъпи в манастир. За да не я търси съпругът й, в негово отсъствие Теодора подстригала косите си, облякла се в мъжки дрехи и се отправила към мъжкия манастир Октодекат. Пред игумена се представила като Теодор от Александрия и с мъка успяла да го склони да остане да живее в неговото братство.

 

Оттогава настъпили дни на големи изпитания за преподобна Теодора. Но най-голямото дошло по време на едно пътуване до Александрия. Монах Теодор спряла в една страноприемница да пренощува. Там го видяла дъщерята на енатския игумен и се опитала да го прилъсти. Теодор не отвърнал на желанията й и тя прелюбодействала с друг от гостите. Но когато след девет месеца тя  родила дете, обвинила за позора си Теодор.

 

Разгневени братата в манастира решили детето да остане при монах Теодор и той да го отгледа. Благочестивата девица приела и това изпитание. Взела новороденото и избягала с него в една самотна бедняшка колиба. Там прекарала седем години, през които Бог бил милостив към тях.

 

Преподобна Теодора Александрийска починала опростена от всички манаси в манастира Октодекат през 472 г. А осиновеният й син станал достоен нейн последовател.

 

12 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК АВТОНОМ

 

Свети Автоном бил епископ на Италия. Но когато император Диоклетиан започнал гоненията срещу християните, се преселил във Витиния. Установил се в градеца Сореос, в дома на  Корнилий, известен със своята щедрост и боголюбивост. Тук епископът започнал да просвещава езичниците и да сее словото Христово.

 

Скоро християните станали толкова много, че се нуждаели от свой храм. Скоро християнската община построила своя обител, в която свети Автоном ръкоположил за пръв дякон добродетелния  Корнилий. Тотава спокоен и окрилен напуснал града и тръгнал за да просвещава невежите в Божието учение в други малоазийски градове и села.

 

Но фанатици езичници от село Лимна решили да отмъстят на християните, които поругавали техните идоли, като погубят техния духовен водач. По време на проповед на св.Автоном в храма на Сореос те всезапно нападнали богомолците, осквернили езическите идоли. Нахлули в светия олтар, убили епископа и затрупа тялото му с камъни. Това станало в 311 г.

Благочестивата дяконеса Мария взела тленните останки на светителя и ги погребала. Години по-късно, в памет на свети свещеномъченик Автоном, издигнали храм, където много болни и безпомощни хора намерили изцеление за страданията си.

 

13 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК КОРНИЛИЙ СТОТНИК

 

Корнилий произхождал от знатен римски род. Живеел в Кесария Палестинска и бил стотник от Италийския полк. Бил езичник, но не изпълнявал юдейските обреди. Прославил се като благочестив и милостив човек. Господ го обикнал и го направил пръв член на Църквата из средите на езичниците.

 

Това се случило по време на молитва в храма, когато Корнилий получил послание с висше – да намери апостол Петър и да изпълни всяка негова заръка. Корнилий се подчинил и заедно с цялото си семейство, роднини и приятели тържествено приели светото Кръщение от самия апостол Петър. Корнелий станал негов последовател и спътник. А не след дълго светият апоспол го въвел и в епископски сан.

 

До края на живота си свети Корнилий служил на Бога и своето паство. Починал в дълбока старост.

 

14 СЕПТЕМВРИ

ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН

 

Православната църква четири пъти се прекланя пред животворната сила на Кръста Господен: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна; на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

 

Празникът на 14 септември е свързан и посветен на няколко свещени събития в историята на Християнството: чудесното явяване на Светият Кръст на император Констанин Велики; намирането на Светият Кръст на Голгота и възвръщането му от персиаски плен, за които се знае от житията на светците.

 

Днес имат именден всички, които носят имената Кръстьо, Кръстан, Кърстина, Кръстанчо, Кръсте, Кръсти, Кръстойчо, Кръстомир, Кръстю, Кръстян, Крътьо, Къне, Кънчо, Кръста, Кръстена, Кръстина, Кръстяна, Къна, Кънча;

Ставри, Ставраки, Ставре, Ставрьо, Ставрица, Ставруда, Ставрула.

 

Днес българинът отбелязва един от големите черковни празници

КРЪСТОВДЕН

 

Наричат го още Кръстов и съвпада по време със строгия Богородичен пост.

По стар обичай на този ден жените ходели на църква, палели свещи за здраве и раздавали питки в името на светия животворящ кръст Господен. Свещеникът обикалял къщите и ръсел със светена вода за благополучие и щастие на семейството.

Кръстов се смята за празник на земята и не случайно на този ден започвало есенната сеитба и гроздобера. За да е чист и благодатен денят за засяване, съпрузите съблюдавали сексуално табу. Не слагали  нищо почерняло на огнището, за да няма плевели в посевите и да е хубаво житото.

 

Отколешна традиция е мъжете да освещават първите семена, приготвени за посев. През това време стопанките приготвяли малки колачета и питки за воловете, с които изпращали орачите още преди да се покаже слънцето.

 

В някои села Кръстовден бил празник на народните лечителки и баячки. На този ден всеки, който е намерил изцеление за страданието, отивал при своята лечителка с прясна пита и китка цвете, дребни подаръци и пари, за да засвидетелствува своята благодарност и уважение към своята избавителка.

 

В много селище от този ден започвали есенните седенки и активният предбрачен сезон.

 

15 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК НИКИТА

 

Никита бил вестгот, живял през 4 в., когато християнската религия се разпространявало бързо по бреговете на р.Дунав. Тогава вестготите били разделени на две държави. Едната владеел езичникът Атанарих, а другата – християнинът Фритигерн.

 

Между тях пламнала голяма война, която завършила с победа за Фритигерн. Това било шанс за християнството, което намерило в лицето на Никита, един от най-прославените мъже сред весготите,  своя най-ревностен защитник.

Скоро Атанахир отново дошъл на власт и не пожалил сили да се разправя с боголюбивите вестготи.  А свети Никита не се колебаел да разобличава езическите идоли, неговото безбожие и безчовечност.

 

За тази дързост светецът бил подложен на нечовешки изпитания. Накрая изгорили мъченикът на клада, но тялото му останало невредимо. Разяреният Атанахир заповядал да го оставят без погребение.

 

Тленните останки на св.Никита тайно прибрал добродетелният християнин Мариан. Отнесъл ги в отечеството си Киликия и ги погребал до своя дом.

 

След време на това място изградили прекрасен храм, в който положили светите мощи на великомъченик Никита. Посещавали го много хора, които търселе изцеление за страданията си.

 

16 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕВФИМИЯ ВСЕХВАЛНА

 

Евфемия била дъщеря на благородни родители от гр.Халкидон. Веднаж управителят на града, Приск, устроил тъжество в чест на идола Арес и поканил всички жители да принесат жертва. В същото време християните тайно се събрали, да се молят на  Иисус.

 

Приск научил за вероотстъпниците и заповядал да бъдат издирени и изправени на съд. Между тях била нежната и пленителна Евфимия. Когато повели непокорните християни към затвора, управителят бил запленен от красотата на девойката. Спрял я и с благи думи се опитал да я склони да се отрече от Бога и стане негова съпруга. Девицата била непреклонна.

 

По заповед на Приск подложили Евфимия на нечовешки мъки. Но Бог обичал своята дъщеря, облекчавал и най-нечовешките й страданията и тя  винаги оцелявала.

 

Изплашен от чудото, което ставало пред очите на Приск, той не знаел какво да прави с магьосницата. Принуден бил да пуснат срещу мъженицата дивите зверове, за да я разкъсат. И докато животните само скимтели и се умилквали около безжизненото тяло на светицата, тя се молила на Бога и той отнесъл душата й.

 

Родителите на Евфимия взели тайно тялото й и го погребали до града. След време император Константин Велики издигнал прекрасен храм в памет на светата великомъченица Евфимия в родния  град Халкидон.

 

На този ден църквата почита и светлата памет на свети Киприян, митрополит Киевски и Московски и на цяла Русия.

 

17 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИТЕ МЪЧЕНИЦИ ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ И МАЙКА ИМ СОФИЯ

 

София била добра и боголюбива християнка от Рим. Имала три дъщери, които носели имената на трите най-високи християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов.

Чистотата и благородството на това семейство впечатлило силно управителят на града, Антиох. Но разочарованието му било огромно, когато разбрал, че са ревностни християнки.

 

Изпратил трите девици при знатната римлянка, Паладия, като се надявал да ги склони да се отрекат от Бога. Но и Паладия била безсилна пред тяхната преданост и отдаденост на Христос. Последната надежда на Антиох била поотделно да убеди девиците да се върнат към старте си богове. Макар разделени, Вяра, Надежда и Любов останали непоколебими. Горди приемали всяка изпитание, смирено понасяли всяко страдание.

 

Мъченическият живота на трите светици завършил през 126 г., когато били публично обезглавени. Добродетелната София положирла телата на дъщеретите си в скъпи ковчези  и ги погребала на висок хълм край Рим. След три дни бдения починала и света София.

 

От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват в Елзас, Франция.

 

Именден имат днес всимки, които носят имената Вяра, Надежда, Любов и София и техните производни.

 

В миналото днес българинът е отбелязвал

ДЕНЯ НА ВЛЮБЕНИТЕ

 

Девойките са давали на своите избраници свежи бели цветя, а ергените – запалени свещи, с очакването, че надеждата и любовта ще  ги окриля през целия им живот.

 

18 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ЕВМЕНИЙ, ЕПИСКОП ГОРТИНСКИ, ЧУДОТВОРЕЦ

 

Евмений се родил през 7 в.. Още от младини силно го привличал монашеския живот. Затова раздал богатството си на бедните и се уединил в манастир. Станал баща на бедни и сираци, опора на слаби и беззащтни, утеха на скърбящи и безпомощни, целител на болни и страдащи. Скоро Евмений се прочул с дарбата на своето чудотворство.

 

По това време се ширела ерестта на монотелитите, които създавали много смут в християнската църква. За да запази мира и върне спокойствоето на миряните, светият отецът положил много сили да убеди еретиците в същността на тяхното лъжеучение.

 

Разгневени, враговете му го заловили и предали на властите. След много мъчения, изпратили свети Евмений на заточение в Тивианската пустинята, където скоро умрял.

 

Тялото му било преннесено в град Горгин, където го потребали с подобаваща почест.

 

Десет дни след Рош Ашана евреи отбелязват
ЙОМ КИПУР, денят на всеопрощението.

Празникът започвал с тържествена служба в синагогата в навечерието на Йом Кипур. Службата продължавала до 22 часа, когато изкарвали ‘сефер торот’. Богомолците оставали в храма и на следващия ден, където в продължение на 24 часа прекарвали в пълен пост и молитва. Краят на поста отбелязвали с чаша вишнев сироп, който се поднасял на всички присъстващи.

За да се пречистят телесно и духовно, по-младите се къпели в река или море. А по-възрстните давали ключовете от своите домове, дюкяни и работилници на съседите си, за да се освободят от всичко прозаично и делнично, което нарушавало хармонията на свещения празник.

По стара традиция във всеки дом се организирало празнично тържество, което продължавало до късно вечерта.

 

19 СЕПТЕМВРИ

 

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ТРОФИМ, САВАТИЙ И ДОРИМЕДОНТ

 

Трофим и Саватий били двама благочестиви мъже, познали вече истинския Бог. Те живеели в тежки времена, когато християните били жестоко преследвани, съдени и убивани, докато езичниците ликували в храмовете на своите идоли.

По време на един голям езически празник в Антиохия Трофим и Саватий не могли да скрият възмощението си от езическите ритуали. Идолопоклонниците не се поколебали да кажат за тях на самия управител на града, Илиодор. Той се опитал с всички средства да убеди благородните мъже да се отрекат от техния Бог, но се оказали безплодни. Тогава, по заповед на кръвожадния Илиотор, се заредили безпощадни мъчения.

 

Саватий не издържал и мъченически умрял. А Трофим бил изпратен при Дионисий, управителят на Фригия, с надеждата че този жесток човек единствен може да прекърши волята на светия мъченик. И тук Трофим проявил изключителна воля и твърдост. Разгневен до полуда, владетелят заповядал отново да върнат светецът в затвора.

 

Мъжеството, с което посрещал всички изпитания Трофим поразили Доримедонт – знатен и богат сановник, който тайно изповядвал християнството. И по време на един от езическите празници в града, той единствен не отдал заслужена почит на идолите. Дионисий разбрал за дързостта му. И наредил Доримедонт и Трофим заедно да бъдат оставени на дивите животни в цирка. Когато мъчениците отново останали невредими, управителят заповядал да отсекат главите им с меч.

Това станало през 278 година.

 

20 СЕПТЕМВРИ

 

ДЕН НА СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ЕВСТАТИЙ

 

Евстатий, чието рожденно име било Плакида, бил знаменит пълководец при императорите Тит и Траян. Бил езичник, но скоро разбрал цялата суета и лъжовност на езичествот, когато  Бог му пратил големи изпитания. Най-първо му отнел  богатството, слугите, приятелите. А послед далеч от родината му, в Египет, разбойници отвлякли жена му, а синовете му се изгубили в пустинята. Оттогава Евстатий прекарал 15 години в пустинята в пост, молитва и смирение пред Господа.

 

Когато започнала войната между варвари и римляни, Траян се сетил за своя храбър военачалник. Повикал го в Рим и го назначил за върховен началник на цялата войска. Евстатий оправдал доверието на своя господар. В Рим се завърнал триумфално, като победител. А Бог го възнаградил, като му върнал съпругата и синовете, които бил изгубил в Египет.

 

В чест на тази победа Адриан пожелал да направят тържествено жертвоприношение на езическото капище. Единствен виновникът за събитието на присъствал на ритуала. Разгневен от отказа на Евстатий да почете празника, императорът лишил знаменития пълководец от военния му сан и заповядал той и цялото му семейство да бъдат оставени на дивите зверове.

Оцелели с Божията воля, светите мъченици били хвърлени в нагорещена пещ и там намерили смъртта си. Благочестиви християни ги погребали с големи почести през 126 г.

 

Днес светите мощти на великомъченик Евстатий, съпругата и синовете му се намират в църквата „Св.Евстатий” в Рим.

 

21 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ КОДРАТ

 

Свети Кодрат бил поставен за епископ на Атина. Той се прославил като един от най-добрите ученици на светите апостоли и ревностен защитник на християнското учение.

 

По време на своя праведен живот апостол Кодрат написал няколло блестящи апологии на християнството, най-известна от които е тази от 126 г. Силата на словото и внушенията на епископа била толкова силни, че сам император Адриан, който бил езичник, забранил всякакви посегателства над християните, ако те не са извършили доказани престъпления.

Днес църквата почита още паметта на свети Димитър Ростовски.

 

22 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ ПРОРОК ЙОАН

 

Йоан живял около 800 години преди Рождество Христово. Бог го много го обичал, затова го направил свой пророк.

По това време жителите на град Ниневия силно разгневили Господ. Той заповядал на Йоан да отиде при тях и да ги помоли за покаяние. Йоан не изпълнил заръката. Вместо това се качил на един кораб и отплавал в друга посока. Но Бог го наказал. Излязла страшна буря, от която корабът трудно можел да оцелее.

 

Скоро моряците на борда с хитрост разбрали, че виновника за тази голяма беда е Йоан. Хвърлили го в морето и така се спасили. А нещастният младеж попаднал в корема на грамаден кит. Там прекарал три денонощия, през които горещо се молил за своите грехове.

 

Бог чул искрените молби на своя обичан син. Китът изхвърлил  Йоан на брега жив. Без всяко колебани пророкът се отправил към Ниневия, за да изпълни заръката на своя Бог. В продължение на 40 дни той говорел на хората за голямата заплаха, която тегне над тях, а те се молели за своето спасение. Така градът бил спасен от разрушение.

 

Още много години свети Йоан пророкувал и вярно служил на Бога. Починал в Асирия, когато вече бил на пределна възраст.

На тази дата църквата отбелязва още светлата памет на преподобни Козма Зографски.

 

Тази година 22 септември съвпада с еврейския празник
СУКОТ
Някога Сукот се тачел и като празник на реколтата, затова го наричали ‘Хаг аасиф’. Но в еврейския календар той е популярен като един от трите празника на странството.

По традиция Сукот се отбелязва през м.Тишри и продължава 9 дни, от които най-важни са първият и последният.
Стар обичай било всеки евреин да направи сука, което в превод значи колиба, шатра. Построявал я мъжът в семейството на удобно и чисто място. Шатрата се покривала с камъш и там семейството обядвало и вечеряло, като храната се слагала в най-хубавите съдове. В суката било забрането да се играе на карти, да се устройват шумни веселия. Това била сакрално място, в което витаел божият дух и духовете на седемте пратоци, за да напомнят за дългото странстване на еврейския народ из пустинята след бягството от Египет.

Сука задължително се правела и в двора на синагогата. Обикновено след служба в нея се събирали богомолците, за да хапнат по малко грозде, сирене и маслини, да пият мастика с мезе печени яйца.

Най-тържественият момент по време на празника бил обичаят ‘Симхад Тора’ (радостта на Тората). Това се изпълнявал последния ден. Тогава свършвало четенето на последнта глава от Петокнижието и започвало четенето на самото Петокнижие. За това избирали двама от най- изявените богомолци, на които възлагали тази висока чест. Същият ден евреите обикаляли седем пъти синагогата с всички изнесени сефарими. На Сукот този ритуал нямал смисъл на тържествена процесия. Това било по-скоро празнично шествия, в което вярващите се радвали, пеели, танцували. При всяка една обиколка възхвалявали по един от седемте юдейски пророци и се молели за тяхната благословия.

 

23 СЕПТЕМВРИ

 

ЗАЧАТИЕТО НА СВЕТИ  ЙОАН ПРЕДТЕЧА

 

Днес църквата припомня праведния, изпълнен с чудеса, живот на Йоан Кръстител, чийто памет християните почитат всяка година на 5 септември.

 

24 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТА ПЪРВОМЪЧЕНИЦА И РАВНОАПОСТОЛНА ТЕКЛА

 

Текла била наследница на знатен и богат род от град Икония. Била вече сгодена за красивия и умен младеж Фамир, когато  познала Христовата вяра от най-близките ученици на Иисус – апостолите Павел и Варнава, които проповядвали през това време в града. Думите на светите отци били толкова силни, че Текла решила да посвети целия си живот на Бог.

 

Годеникът й много се угорчил от решението на Текла.  По негова молба началникът на града затворил апостол Павел в тъмница, като се надявал това да вразуми непримиримата девойка. Вместо разкаяние, Текла пожелала да сподели съдбата на своя духовен учител. Избягала от дома си и отишла при него да му служи така, както дъшеря служи на баща си.

 

Дързостта на Текла накарала управителят да поиска за нея най-страшното наказание - да бъде изгорена жива на клада. Когато кладата била готова, гордата християнка сама скочила в нея. Бог бил милостив към светицата и я спасил.

Свободна, Текла напуснала града, намерила апостол Павел и станала негова постоянна спътница. Затова църквата я нарекла „равноапостолна”. Но скоро тя била изправена пред ново изпитание.

 

По време на една от проповедите им в Антиохия красивата Текла  залюбил управителят на града Александър. Той пожелал да се ожени за нея. Отказът на девицата силно го разгневила и той заповядал да я хвърлят на дивите зверове. И този път Текла останала невредима. Хвърлили светицата в яма с отровни змии и други гадинки, но тя пак оцеляла.

 

Изплашен от невероятната  сила на мъченицата, Александър и върнал свободата. До края на живота се св. Текла  прекарала на едно пусто място, където помагала на бедни и безпомощни,  изцелявала страдащи и болни хора.

 

25 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНА ЕФРОСИНИЯ

 

Ефросиния се родила в семейството на знатни християни от Александрия. Била умна и много красива. Не един младеж в града бил запленен от нея. Но боголюбивата Ефросиния повече от всичко искала да живее само за Господа.

 

По време на храмавия празник на един манастир край града, на който бащата на девойката редовно давал помощи, Ефросиния склонила един старец-йеромонах да я направи послушница. Тайно от родителите й старецът постригал косите й и я облякъл в монашески дрехи. Предрешена като мъж Ефросиния отишла в Теодосиев манастир, където се представила като евнух Смарагд. Там девицата заживяла сама в една килия, където 38 години прекарала в пост, молитва и пълна отдаденост на Бога.

 

Много пъти скърбящият баща на Ефросиния идвал в манастира и разпитвал за изчезналата си дъщеря. Всички опити да открие любимото си чедо останали напразно, докато един ден не ги срещнала съдбата. Трогнат от горещата изповед на своя баща Смарагд излял цялото си сърце пред него. Но не намерил сили да му каже, че това е дъщерята, която той търси.

Три дни преди смъртта на Евросиния баща й отново дошъл в манастира. Чак тогава Смарагд разкрил истината за своя монашески живот. Тайната на девицата Ефросиния станала достояние на цялото монашеско братство.

 

Преподобна Ефросиния умряла блаженна в прегръдките на баща си през 445 г.

 

Оттогава на 25 септеври монасите започнали да честват светлата памет на преподобна Ефросиния и нейния благочестив баща.

 

26 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ АПОСТОЛ ЙОАН БОГОСЛОВ

 

Eдин ден Христос минавал покрай Генисаретското езеро и видял двамата братя Яков и Йоан да кърпят една рибарска мрежа заедно с баща си. Призовал ги да тръгнат с него и те без колебание го последвали.

 

От този ден насетне братята били неизменно до Спасителят. А Йоан станал един от най-любимите му ученици. Той бил посветен в святия живот на Учителя – на  неговите чудесата и пророчества, изпитания и страданията. Бил сред първите, повярвали в чудото на Христовото Възкресение и Възнесението Господне, когато получил и благодатния дар на Пресветия Дух.

 

Оттогава започнала апостолската мисия на св. Йоан. С жар и любов проповядвал Евангелието и обръщал много езичници и юдеи в Христовата вяра.

 

Светлото му делото започнал от Йерусалимския храм. После се отправил заедно с ученика си Прохор към Мала Азия. Посетили много села и градове, където усърдно проповядвал словото Христово, вършели чудеса, откривали църковни общини, поставяли епископи, презвитери и дякони.

 

По това време на власт бил император Диоклетиан, комуто никак не се нравела новата вяра. Затова призовал Йоан да се разкае за делата си. За неговата непоколебимост императорът жестоко го наказал. Първо дал на светеца да изпие чаша с отрова, после го хвърлил в кипящо масло. Накрая го пратил на заточение на остров Патмос. Нищо не могло да попречи на светия апостол да сее учението на Иисус сред хората.

 

В замяна Бог го възнаградил – да узнае от устата му каква  ще е съдба на Църквата и бъдещето на целия свят. Това, което чул от Христос, Йоан написал в свещена книга, наречена Апокалипсис или Откровение Йоаново, с което завършва светата Библия.  

 

В края на живота си апостол Йоан се изкачил високо в планината заедно със своя  любим  ученик Прохор. В продължение на три дни светият отец, по внушение на Бог, писал своето Евенгелие, което започва с думите: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото”.

 

Преди да умре, свети Йоан сам посочил мястото на своя гроб. След това легнал в него и умрял.

 

Всяка година на 8 май на това място излиза тънък прах, който изцелява страданията и болките на вярващите в светия живот на апостол Йоан Богослов.

 

27 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕТИ МЪЧЕНИК КАЛИСТРАТ

 

Калистрат бил родом от Картаген. Още от малък го възпитали в Христовата вяра.

 

Когато възмъжал, станал войник във войската на  Персентин,  свиреп гонител на християните. Веднаж той извикал при себе си Калистрат и му заповядал да принесе жертва на езическите идоли. Войнът не се подчинил, макар да знаел каква ще е съдбата му. И най-ужасните мъчения не могли да склонят ревностния християнин да се откраже от своя Бог.

 

Свети Калистрат завършил мъченическия си живот през 286 г., когато бил пребит в тъмницата, заедно с още 49 войни – негови последователи.

 

По-късно на мястото на светите им мощи бил издигнат голям храм в тяхна памет.

 

28 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ ХАРИТОН ИЗПОВЕДНИК

 

Харитон живеел в град Икония през 3 век, когато християните били гонени, преследвани и убивани от господарите им еретици. Сред тях бил и Харитон. След тежки наказания, полужив бил отнесен в затвора. С Божията помощ  мъченикът оцелял и императорът го пратил на заточение.

 

Скоро новият император помилвал всички християни и върнал свободата на затворници и заточеници. Свети Харитон заминал за Йерусалим. Но по пътя го нападнали разбойници и го затворили окован в една пещера. И този път Бог му помогнал – освобидил праведния християни от враговете му. В пещерата Харитон намерил голямо богатство. Част от него раздал на бедни и болни хора. С останалото построил манастир, който нарекъл Фаре. А пещерата превърнал в църква. Около нея започнали да се стичат много братя, които приели живота на преподобни Харитон.

 

Когато установил ред манастира, той се преселил на непознато място в друга пещера, където създал още един манастир. След време отново се отдалечил и построил трети манастир, който устроил по правилата на първите два.

 

В края на живота си преподобни Харитон прекарал в пълно усамотение високо в планината. Достигнал до дълбока старост, светия отец  починал на 28 септември 350 г. Монасите от трите манастира  му отдали заслужена почит, като го погребали в първия манастир, където някога била разбойническата пещера.

 

29 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА ПРЕПОДОБНИ КИРИАК ОТШЕЛНИК

 

Кириак се родил в Коринт в семейство на свещеник. Още като малък го направили четец в съборната църква. Когато навършил 18 изпратили любознателния младеж в Йерусалим, за да се поклони на светите места. А после постъпил в манастир.

 

След време Кириек отишъл в Палестинската пустиня, където срещнал преподобни Евтимий Велики. Той го посветил в подвижническия живот. И следващите десет години Кириак прекарал в усамотение и пълна отдаденост на Бога.

 

За да избяга от човешката слава,  добродетелният християнин сменял местата на своето пребиваване. Учител на монасите, лечител на болните, утешител на скърбящите и спасител на онеправданите, скоро Кириак се прославил със своето подвижночество и чудотворство. А църквата видяла в негово лице велико светило и един от стълбовете на Православието.

 

Преподобни Кириак Отшелник  починал през 408 г. в един от манастирите на св.Харитон, когато бил на 107 г.

 

30 СЕПТЕМВРИ

ДЕН НА СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ГРИГОРИЙ, ПРОСВЕТИТЕЛ НА АРМЕНИЯ

 

Григорий произхождал от знатен благороднически род, който имал роднински връзки с персийския владетел Артабан и арменския цар Курсар.

 

Когато започнала войната между арменци и перси, семейството му се преселило в Кесария Кападокийска. Там Грирорий приел светото Кръщение и станал християнин.

 

След смъртта на съпругата си, Грирогий се върнал  в Армения и постъпил на служба при цар Тиридат. Но там намерил само мъка и страдания.  Заради вярата си в Бог бил хвърлен в дълбока яма, където прекарал цели 14 години.

 

През това време в Рим  били осъдени на смърт 37 монахини, а техният мъчител Тиридат се побъркал и заприличал на звяр. В съня си неговата съпруга видяла, че той може да бъде изцелен, само ако върне свободата на свети Грирогий.

 

Когато Грирогий бил освободен, той първо погребал телата на 37-те  мъчениците, захвърлени край града. После излекувал своя господар и станал негов близък приятел. Сдобил се с правото да просвещава  народа в учението на Иисус. А на лобното място на  монахини мъченици издигнал храм в тяхна памет.

 

През 305 г. свети Григорий бил ръкоположен за епископ на църквата в Кесария Кападокийска. Като епископ покръстил целия царски двор и арменския народ. Наследил го неговият син Аростан. Той продължил делото на баща си и бил един от 318-те отци на Първия вселенски събор в Никея през 325 г.

 

Многострадалният живот на свети Григорий завършил през 325 г.