Св. Теодор Тирон препуска с кон - Тодоровден

Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, император Юлиан (332-363), наречен Отстъпник заради усилията му да върне почитането на езическите богове, наредил на градоначалника в Константинопол да напръскат тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара, та християните, като ядат от тях, да се осквернят.

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Константинополския архиепископ Евдоксий и чрез него известил на християните за замисъла на императора. На запитването на архиепископа какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил да си приготвят жито и то да им бъде храната.

След изминалата седмица на усилена молитва, внимателно изследване на душата и постъпките ни и искрено дълбоко покаяние, всеобща практика е християните да се изповядват и на този ден да се причастяват със светите Христови Тайни.

В навечерието на Тодоровден християните отиват в храма и в присъствието на свещеника разкриват своите греховни мисли, чувства и дела. Кръстът и Евангелието, които лежат на аналоя, символизират невидимото присъствие на Бога, пред Когото човек се изповядва и Който, като вижда искреното разкаяние на човека, умива душата му от изповяданите грехове и обновява духовните му сили. По време на тайнството Изповед свещеникът е само свидетел на тази тайнствена среща на душата на човека, копнеещ по изначалната си чистота и неговия Създател.

Накрая свещенослужителят възлага епитрахила върху главата на каещия се, прочита разрешителна молитва, след което изповядващият се получава благословение да се причасти със светите Христови Тайни.

Така очистени и с обновени духовни сили, християните продължават подвига на въздържанието и покаянието на четиридесетдневния Великденски пост. С благословението на своите духовни отци болните и немощните преминават на по-облекчен хранителен пост, което не намалява задължението им да спазват строго духовния пост – да се въздържат от всяко зло: вражда, омраза, завист, гняв, злоречие, празнословие, пилеене в празни и суетни занимания на времето, отредено им за спасение и добротворство… Остава и задължението им да употребяват всичките, дадени им от Бога, сили и възможности, за да вършат добро.