Св. цар Петър -небесен покровител на България

Изворите го описват като пълна противоположност на баща му – 43-годишното му царуване е белязано от дълбока социална криза, постоянни разорителни нашествия на русите и разпространение на богомилската ерес. Няма нито една бляскава победа на бойното поле, но остава в историята като мъдър дипломат, успял да постигне 30-годишен „дълбок мир” с най-големия враг на средновековна България – Византия. Недвусмислено доказателство, че силата на българската държава по негово време не е била за подценяване откриваме в нежеланието на иначе надменния Никифор ІІ Фока да тръгне на поход срещу българите – вместо война той им предлага мир.

Цар Петър допринася и за укрепване на православието в България – смятан е за една от най-значимите фигури в духовния живот на цялото

Благодарение на него през 927 г. българската патриаршия официално е призната за независима от Константинопол и останалите църкви. Впоследствие тя става петата патриаршия в християнския свят. Така владетелят довършва започнатото от дядо му и баща му, утвърждавайки облика на България като православна държава.

Малко преди да почине на 30 януари 970, цар Петър приема монашество. Канонизиран е за светец скоро след кончината си. Съвременниците му го прославят като „боголюбов и достопочтим”, „най-добър и най-прочут”, „твърд камък на вярата Христова”. Култът към него има важна роля не само в църковния, но и в политическия живот на българите, особено по време на византийското владичество. Показателно е, че водачите на три от въстанията срещу Византия, имащи за цел възобновяването на българското царство, приемат името на царя светец Петър. Това са Самуиловият внук Петър Делян, Самуиловият праправнук Константин-Петър Бодин и най-големият брат от Асеневата династия – Теодор-Петър. Така те легитимират правата си върху българския трон, търсейки приемственост с Първото българско царство. Ето защо св. цар Петър Български е почитан не само като един от небесните покровители на България, но и като Цар-Обновител на българската държава.