На Възнесение Господне празнуваме Спасовден

.
В народните представи в този ден Господ започва да прибира душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви.

Според старо поверие, ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата – обилна. В някои райони се извършват обреди за осигуряване на дъжд (Пеперуда, Герман); а в други се „черкува за дъжд”.

Народната вяра пази още споменът за русалиите, които на Спасовден кършат връхчетата на цветето росен, смятано за самодивско биле. С него се кичат и са милостиви към хората, даже ги лекуват от неизличими болести.

В този ден се изпълнява и обичаят ходене на росен. Вечерта срещу празника болни от различни болести отиват на места, където расте лековитата билка. Те носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, вино, хляб, печена кокошка – дарове за русалиите. Престояват там до втори петли, в пълно мълчание, като преди разсъмване също мълчешком се търкалят в росата и напускат мястото или биват отвеждани от близките си без да се обръщат назад.

Празникът се тачи особено от бездетни жени, тъй като се вярва, че само срещу Спасовден те могат да се излекуват от безплодието. А в Източна България на празника се изпълняват обичаи със сватбена насоченост.

Именици днес са: Спас, Спаска, Спасена, Спасуна.