Микеланджело скрил мозък в Сикстинската капела

Според специалистите то е фрагмент от главата на Бог, който е нарисуван от гения на епохата на Ренесанса, е направен по образеца на анатомическия строеж на човешкия мозък.

Знае се, че в младостта си гениалният художник и скулптор детайлно изучавал анатомията. Докато бил студент, Микеланджело измолил свой приятел свещеник да го допуска при труповете, което се наказвало с екзекуция.

Така художникът могъл да изучава с помощта на скалпел структурата на човешките тела, за да може след това да ги предаде със стопроцентова точност в камъка.

Впоследствие Микеланджело унищожил всички свои записки, които правел, докато изучава анатомията. Според учените от Балтимор майсторът е направил илюстрациите с анатомичен характер, докато създававл едно от най-известните си произведения – тавана на Сикстинската капела.

Вниманието на експертите било привлечено от западния сектор. Точно там Микеланджело изобразил с детайлна точност ствола на главния мозък, както и гръбначния мозък, твърдят учените.

Според специалистите гърлото и гърдите на Бог са анатомично неправилни, но тези грешки отсъстват при всички други изображения.

Което е доказателство, че са направени нарочно. Освен това, докато върху всички останали изображения светлината пада отдолу вляво, шията на Бог е огряна от светлина, която идва направо към него.

Затова учените стигнали до извода, че всичко това трябва да крие някакъв смисъл. В изпъкналостите на шията се загатват всички съставни части на човешкия мозък. Налагането на снимка на човешки мозък върху шията на Бог от Сикстинската капела показала абсолютно точно съвпадение.

Странно навитата тъкан, която се плъзга покрай тялото на Бог, напомня гръбначния мозък. Учените все още не могат да открият какво точно е искал да каже на бъдещите поколения Микеланджело.

В това отношение им помогнал д-р Дъглас Фийлдс от университета в Мериленд. Той изтъква няколко възможни версии. Възможно е, според него, като е сложил тази картина точно при разграничението между светлината и тъмнината, Микеланджело да е искал да намекне за конфликт между науката и вярата.

Не е тайна, че отношенията на гениалния художник с църквата в онзи период са били не от най-добрите. Възможно е смисълът на Сикстинската капела да не е сътворението на Адам, а способността към наблюдение, както и човешкият ум.

Може би оттук на художника му е дошло вдъхновението да иобрази мозъка на човек в самия Бог, без при това да има задължително църковно присъствие, твърди д-р Фийлдс.