Голямото изпразване

Ju_18

Едва 2 -3 месеца останаха до тазгодишните абитуриентски балове. Катурна се неусетно още една година и отново сме в навечерието на едни от най-шумните дни в България. Може би се питате, дали не е още рано да ви занимавам с рокли, костюми, прически, абитуриенстки страсти. Всъщност това далеч не е моята цел. Този път ще надникна в джоба на добрия родител на абитуриента, за да направя един не особено представителен, но въпреки това твърде достоверен разчет на разходите му тази година. Докъде е стигнало „изпразването” и какво тепърва му предстои или по-скоро... колко?

Ще ви разкажа историята на обикновено среднозаможно семейство Петрови от град София, чиято дъщеря тази година завършва елитна столична гимназия...

Една сутрин госпожица Петрова усмихната отива при родителите си с новината, че съвсем скоро ще ги снимат за училищния випуск и са необходими някакви си 30 лева капаро за албума. Снимките се правят, изпращат се на диск, всички са доволни и щастливи колко хубаво е тяхното отроче. Кво му плащаш? Това са спомени, братче, спомени до живот...

Минава малко време и класният ръководител събира всички родители на родителска среща. Причината? Училищното настоятелство събира по някакви си 20 лева за ремонт на тоалетните (става думи за дупките, ще ме прощавате за натурализма, но в училищата тоалетните са точно такива - много ретро, тип Давид Черни). Даскалът грижливо напомня, че скоро ще трябва да започне и събирането на парите за ресторанта и дискотеката за балната вечер.

Добрият господин Петров предпазливо си е направил сметката и има едно наум за предстоящите разходи. Прибирайки се у дома, внезапно го спохожда неприятното усещане, че сякаш не е пресметнал правилно колко точно още ще трябва да похарчи. Не след дълго опасенията му се оправдават. Дъщеря му заявява, че трябва да се дадат още около 50 лева за випускника плюс 45 лева капаро за дискотека. Неохотно Петров вади стотачката от задния си джоб и я подава на дъщеря си, казвайки й: „Започни и ти малко да спестяваш, на какво прилича това”. Междувременно госпожица Петрова е тръгнала на уроци по чужд език, тъй като съвсем скоро й предстои важен изпит за сертификат (нали има мераци да учи вън от България). Всеки частен урок коства на сломения баща по 40 лева. Хем това била евтината тарифа, обяснява учителката. Имайки предвид, че дъщеря му ходи на урок не само веднъж, а почти всяка седмица, грубите сметки показват, че до Нова година семейството дава около 300 лева само на госпожата по немски. От училище пък вече искат втората половина за дискотеката, която също наброява 45 лева. Избран е и хотел - естествено централен, с богато меню за вечерта и на близко разстояние от дискотеката - общо 120 лева (естествено платени на два пъти, за смекчаване на удара). Идва Нова година. Няма да коментирам парите, дадени около празника...

Нова година - ново начало! Господин Петров е потънал удобно в люлеещия си стол, чете вестник, гледа мач, люпи семки и се наслаждава на прекрасния неделен ден. Изведнъж идилията е нарушена, в стаята влиза дъщеря му и гордо заявява, че се налага да се яви на още един изпит по език за друг сертификат, тъй като желае да се подсигури, пък и така е препоръчала консултантката й. Тук отворяме една голяма скоба, за да наместим и разходите за фирмите, които подготвят всеки изявил желание зрелостник срещу крупна сума да му помогнат в кандидатстването в чужбина. Оказва се, че тези консултанти наистина си разбират от работата и действително ползата от тях е огромна, тъй като те правят подбор на най-добрите университети за специалността, която искаш да учиш, търсят общежитие, подготвят документите около самото кандидатстване и набавят всичко необходимо. Сам да се справи човек е изключително трудно, затова и услугите на тези консултантски фирми е доста търсено. Та това удоволствие струва на семейство Петрови 600 лева за работата на госпожа консултатката плюс още около 400 лева за оформяне на документите. Последните не влизат в нейния джоб, а са главно за институциите, които превеждат, легализират и изпращат бумащината. Та, именно тази консултантка разумно посъветвала нашата главна героиня да си „върже гащите” и да се яви на още един изпит по езика. Добрият чичко Паричко- Петров няма как да откаже и вади 260 лева – сума, която дава правото да отидеш на изпит, тоест плащаш си, за да те изпитат. Отделно от това курсът, който подготвя за теста, струва още 235 лева. Добре знаем, че всеки изпит си има собствен формат и ако не си правил упражнения по него, трудно ще го вземеш. Освен ако не си натурален чужденец... Тук се прибавят и парите за специални учебници - някакви си 60 лева.

Само ще маркирам още няколко "подробности" - курсове за подготовка по БЕЛ (за матура); ако предпочитате - уроци; курсове за втората матура; за кандидатстване и т.н., и т.н. Край няма, за разлика от финансиите на Петрови.

И ето че неусетно - стотинка тук, стотинка там - идва пролетта, а с нея и голямата треска около голямата вечер. Нали това не е просто вечер, а Вечерта! За нея всичко трябва да бъде идеално. Оказва се, че и майката Петрова вече е започнала да поспестява някоя друга пара за рокля и заявява, че преко сили ще похарчи около 800 до 1000 лева за рокля. Просто щото цените са такива в най-добрия случай.  Пък и едничко й е чедото и иска то да бъде най-хубавото. Тук идва моментът, в който ще споменем, че и госпожица Петрова е поспестила от джобни за обувки - 200 лева - скромно, но пак нещичко. Остават чанта и аксесоари- щеш не щеш още 200 лева. А щом стане дума за прическа, грим и маникюри за абитуриенти, козметиците веднага надуват нечувано (минимум три пъти) цените. Така прическата излиза около 100 лева, гримът- между 30 и 50, а маникюрът около 30 и 60 (в зависимост от ноктопластики, камъни и тем подобни). Самото изпращане в ресторант също възлиза на една доста тлъста сумичка, като се има предвид това, че госпожица Петрова веднъж завършва и следователно трябва да се покани целия род до девето коляно плюс всякакви познати, приятели и близки на семейството, тоест грубо около 500-600-700 лева за ресторанта. Пропускам всякакви други мънички разходи като подарък за класния, такси за явяване на матури и изпити и други по-дребни суми. Въобще не отчитам и разходите около изпращането в чужбина, смятам, че Петров ще ги калкулира в бюджета си за следващата година. Но отсега си знае, че ще му се отреже главата.

И тук идва моментът да сумирам общите разноски... Малко ме е страх да пресметна, ноо.... засега тя възлиза... към 4250 лева. Лошата новина е, че сумата продължава да се увеличава, тъй като постоянно излизат все нови и нови разходи...

Е, не се и съмнявам, че в някои семейства може тия цифри са значително по-големи, а може би има и такива, които ей сега ще скочат и ще писнат: "Аз като имах абитуриент/ка, минах с 1000 лв, кви са тия изхвръляния и простотии!" . Смея да се съмнявам, но ако сте били толкова икономични, блазе ви! Аз обаче наблюдавам съвсем отблизо, че когато детето ви е в 12 клас, кесията се развързва солидно, че се харчи непредвидено и по много, т.е., че си е цяло изпразване!  Добре, че няма задължителна военна служба, че поне задраскахме войнишкото изпращане...

А на зрелостниците - успех! И да помним, щото един ден и ние ще станем родители...Нали, г-жа Петрова?