Българи цакат Божолето

Всяка година в първите секунди на третия четвъртък от месеца милиони бутилки от виното, което току-що е станало, се отварят по всички краища на света. Тази година представянето на новата реколта Божоле беше на 18 ноември. В началото на месеца от областта Божо, на север от Лион, над един милион кашона от младото вино поемат към Париж, а оттам се пръскат по всички краища на света. Да бъдеш първият, който предлага от новата реколта Божоле, се е превърнало в престижно състезание.

В тази надпревара търговци и ресторантьори го транспортират с мотори, камиони, хеликоптери, дори балони и рикши
за да достигне навреме крайната дестинация. Едни от основните чуждестранни потребители на киселеещата напитка са японците. Само миналата година там са пласирани над 7 млн. бутилки, а в целия свят - 35 милиона. Червеното вино с 60-годишна традиция, което е известно с пищните си планетарни маркетингови кампании, вече е по рафтовете на почти всички големи магазини по света. Проверка на „Торнадо” в търговската мрежа обаче установи, че у нас култовото вино е заредено на броени места. Едва 1-2 вериги го предлагат, и то на цени от 14-15 лв., при положение че навсякъде по света новото Божоле се продава средно за 4 евро бутилката. Наша винарска изба пък се се е изхитрила и е пуснала Божоле родно сакарско производство за подривните 10 лв.

Истинското Божоле нуво се произвежда от сорта гаме, далеч отстъпващ на червените френски сортове бургундско и бордо. То обаче съзрява по-бързо от именитите си събратя и именно затова се пие младо - когато букетът е най-богат и ароматен. Виното се пуска в продажба веднага след като е спрял процесът на ферментация - по-малко от 10 седмици. С леко лилавеещия си цвят, с финия си аромат на виолетки, ябълки или боровинки и свежия си вкус младото вино от района Божоле притежава качество, което в родината му се нарича gouleyant - може да се пие на големи, спокойни глътки. И е сред най-сговорчивите вина за съчетаване с храна.

Реколтата 2011-а, която се характеризира с необичайно добри климатични условия и ранен гроздобер, предполага по-високо качество от по-малки количества грозде. Така че сегашното Божоле е имало малко повече време да узрее и ще е много по-добро от обичайното. Поне така се опитват да го възхвалят производителите, за да потушат критиките че популярността му се дължи повече на рекламата, отколкото на истинските му достойнства. Шеметната история на Божолето започва преди 50 години, когато парижките журналисти, прекарали Втората световна война в Лион, донасят със себе си няколко бутилки евтино местно вино. То се нарича Божоле по името на средновековните владетели на областта Божо.

Леко ферментиралата напитка, бутилирана само няколко седмици след прибирането на гроздето, бързо става популярна сред ценителите. Селяните от Божо от своя страна на часа се ориентират и провеждат светкавична маркетингова кампания, която и до днес е световен еталон за винарска промоция. Сред доайените на тази маркетингова революция е „кралят на Божолето” Жорж Дюбьоф. През 1952 г. той обикаля Франция със своя велосипед, за да продава вината си. През 60-те предприемачът развива концепцията за Beaujolais Nouveau, младото Божоле, леко и ненатрапчиво червено вино, което дотогава по-скоро е пренебрегвано от французите В следващите десетилетия младото божоле, междувременно получило търговска марка и специален етикет, се превръща в световен хит. От първото представяне на пазара на Beaujolais Nouveau през 1954 г. нито една есен не минава без потоп от публични изяви, като купувачи от Япония и Австралия се състезават да бъдат сред първите, поставили на рафтовете на своите барове и ресторанти модерното вино.

През еуфоричните 70 и 80 години на ХХ век пилоти, балонджии, собственици на ретро автомобили, колоездачи и щафетни бегачи се присъединяваха към търговската лудост превърнала виното, дотогава запазена територия за нископлатени работници, в питие за сноби. През последното десетилетие обаче се появи една по-взискателна клиентела, според която времето на Beaujolais Nouveau е отминало. Тя започна открито да го бойкотира и постепенно Божолето започна да се превръща в масово вино. През 2002 г. 100 000 хектолитра или около 13 млн. бутилки бяха изтеглени от магазини и изби. Дегустаторите все по-често обръщат внимание на влошеното качество на Божолето. Според тях производителите са започнали да добавят захар и ароматизатори, както и да пастьоризират напитката, за да ускорят производството и да осигурят трайността й.

Въпреки тези негативни тенденции и този ноември областта Божо отново се превърна за няколко дни в сърцето на винарския свят. Такова светкавично струпване на винолюбители и професионалисти на едно място е мечта на всеки винар, но само Божо го предизвиква. В близкия Лион пък виното пристига с фанфари по баровете и кафенетата и се разлива по кани направо от бъчвата. Това е семпло вино, направено да се изпие бързо, докато по-качествените вина на областта бавно отлежават и подобряват вкуса и аромата си. И ако за тях има време, днес се пие Божоле. По традиция Божоле нуво трябва да се изпие до Коледа, така че от днес остава точно 1 месец.

Деница Бояджиева