”Галъп”: Българинът продължава да си обича домашарката и лютеницата

Това показва сондаж на "Галъп интернешънъл", който иска да покаже щрихи от съвременния портрет на българина - трийсет години след началото на прозападните, пропазарни и продемократични промени в страната ни.

Около и над две трети от пълнолетните българи са буквално на ръка разстояние от всичко, свързано със земя и природа. Предпочитат ракията да е домашна и своя, имат приятели и/или близки, които отглеждат домашни животни за храна или овощни дръвчета. Често използват домашна зимнина, коментират социолозите.

Над 70 на сто отговарят, че някога са приготвяли или често ползват т.нар. зимнина, включително туршия, лютеница, компоти и т.н. Изглежда, че модерният начин на живот в големите градове, характеризиращ се с възможността да се сдобиеш с всичко необходимо на една ръка разстояние в кварталния супермаркет, не е заличил традиционното за българите приготвяне на продукти за зимата.

В определени случаи употребата на домашно приготвени продукти дори е силно предпочитана, пред тези, произведени под държавна регулация. 66 на сто от запитаните например споделят, че предпочитат, ако пият ракия, тя да е домашна, а не купена. Една четвърт от запитаните не споделят това предпочитание. Останалите се колебаят.

Над 60 на сто от българите твърдят, че или отглеждат плодове и зеленчуци и домашни животни за лична консумация, или имат близки и познати, които го правят.

За 77 на сто процента от запитаните българи сушенето на дрехите на балкона остава основен възможен или предпочитан метод, въпреки спорния ефект върху естетиката на фасадите и градския пейзаж.

Впечатление прави и фактът, че за повече от две трети от участниците в национално представителното изследване събуването на обувките вкъщи е от голямо значение - 71 на сто отговарят, че когато имат гости, биха предпочели те да влязат в къщи едва след като се събуят. Една четвърт от запитаните са тези, които не биха предпочели гостите да са без обувки, а 4 процента не могат да отговорят.

Оказва се, че традиционализмът на подобни битови привички е широко присъщ. Разбира се, посочените тук примери, следва да се анализират и с усмивка, но те са ясен индикатор, че има навици, които трудно се променят - дори и при влиянието на масови медии и външни културни образци, коментират от "Галъп". Освен всичко, подобни навици идват и от средата, в която голяма част от българите са принудени да живеят.

Традицията обаче е "победена" по отношение на ремонтите. 55 на сто от участвалите в проучването заявяват, че твърдението "предпочитам сам да се справям с домашните ремонти" не се отнася за тях. 41 на сто обаче все още предпочитат да разчитат на себе си, а не на професионалисти, що се отнася до домашните ремонти.

По тази тема се открива значителна разлика между отговорите на мъжете и жените, но по другите индикатори не се наблюдава такава сериозна разлика в зависимост от пола.

По-младите хората в по-големите населени места, съответно с по-високи доходи и пр., са и онези, които са по-далеч от традиционните навици и вкусове. Има известни разлики в отговорите, характерни за различните поколения, но дори и сред най-младите дяловете на тези, които разчитат на зимнина, простират дрехите на балкона или подканват своите гости да се събуят на прага, се доближават до една втора от всички запитани младежи.

Разлики има и в начина, по който жителите на малките населени места и областните градове и столицата отговарят. Но отново дяловете на положителните отговори по отношение на традиционни за бита ни дейности като приготвяне на зимнина и консумация на домашна ракия и туршия например са около и над половината независимо от населеното място, макар и значително по-високи в по-малките населени места, уточняват анализаторите.

По отношение на столицата, мнозинството от жителите са изоставили отглеждането на животни и растения и извършването на ремонтите самостоятелно, но не и приготвянето на зимнина, употребата на домашна ракия или простирането на дрехите на терасата.

Представените данни са част от ежемесечната изследователска програма на "Галъп интернешънъл". Изследването е проведено в периода между 4 и 10 септември сред 802 души и е представително за населението на България на възраст над 18 години.