Навигатор по кинти за морето

Ju_16

Лятото дойде и всички ние, тийновете, чакаме с натърпение да стане още по–горещо, безбройните дъждове да стихнат, моренцето да се стопли хубавичко, да хванем як шоколадов загар, да купонясваме на воля и просто да сме далеч от досадното и ужасно даскало. Мечтата съвсем скоро ще се превърне в реалност. Преди това обаче повечето трябва да си заработят за почивката, така че да са добре финансово подосигурени за всякакви глезотии.

Много от тийнейджърите у нас наистина искат да работят през лятото с единствената мотивация да имат парички за морето, защото точно тогава става голямото размазване. Повечето разбилаемо предпочитат да са близо до морето и точно там да намерят подходящата работа, независимо къде, но да е по Черноморието.

Тази година през юни заради недостиг на квалифициран персонал се оказа, че туристическите фирми масово наемат непълнолетни. Това накара много ученици да бягат от училище, за да бачкат. Повечето се примириха, че трябва да се простят с някоя друга шестица, но в името на осигурена работа и следователно гарантирана почивка по морето, възприеха жертвата като агнета пред вълк.

Според Главната инспекция по труда още преди началото на активния летен сезон молбите за работа са били над 2000 и то всичките от тийнове. Най-много молби са били подадени за Варна.

Петър е 16 годишен ученик в столичната Немска гимназия и вече трета година още в началото на лятото отива при роднините си във Варна, не на почивка, а за да продава захарен памук в Морската градина. Признава си, че понякога му е много трудно, да гледа, как хората се всеки ден дефилират безгрижно към плажа, а той трябва да бачка в жегата, но от друга страна е твърдо убеден, че тази работа ще му даде някаква финансова независимост, а пък после и той ще може да се наслаждава на ваканцията си. Много негови познати също продават на открито: кой пуканки, кой сладолед, кой понички, сандвичи или дюнери. И в интерес на истината парите, които се правят от този вид търговия са доста повече в сравнение с тези, ако бачкаш в автомовка например. Което пък от своя страна говори много и за летовниците, които сякаш, стъпвайки на морска земя, забравят и най–дребните си навици да се хранят здравословно.

Варианти за намиране на работа има и в търговията и в строителството. Най-лесно учениците намират работа като сервитьори. Обикновено тези, които имат роднини или приятели с ресторантьорски или хотелиерски бизнес, бързо решават проблема с наемането си. Разбира се, става дума за второкласни и даже третокласни ресторантчета или капанчета по морската ивица, които също печелят добре. Кофти е, че по такива места условията за работа са гаднички, но който иска кинти, се прежалва. Посетителите в тия кръчмета също не са от най–елитните, не липсват и такива, които хвърлят мазни погледи по младите момичета с къси поли, случва се даже и да ги посегнат да ги поопипат тук–таме... Дъни яко чалга и мирише на пържена цаца, а на сервитьорките постоянно им се налага да изхвърлят пълни пепелници и да се съобразяват с капризите на подпийналите чичковци, които сякаш са решили отново да се почустват млади...

Голяма част от младежите си намират работа нелегално; всъщност като се замисли човек, почти всички правят така. За миналата година инспекторите по труда са засекли близо 3000 тинейджъри, работещи на черно без договор. Иначе трябва да се мине по процедурата, която включва медицински преглед, искане на разрешение от името на работодателя до инспекцията по труда, разрешение от родителите. Освен това на непълнолетния му е разрешено да работи само 4 часа на ден и то до 20 часа, което е твърде малко, за да може да се спечели достатъчно голяма сума. Точно заради това, почти никой не минава по каналния ред, нали се разсъждава така: в България сме, вярно, има закони, но кой ли ги спазва...

Ако искате все пак да сте легални, има и друг вариант. Единственото специализирано посредническо бюро в София за търсене на работа за ученици и студенти е филиалът "Студентски труд" към дирекция "Бюро по труда - Младост". Посредническите услуги тук са безплатни както за учащите, така и за работодателите. Филиалът обслужва студенти от всички висши учебни заведения в София и ученици, навършили 16 години. За да може един ученик да ползва услугите на това учреждение, той трябва да се регистрира на място и то лично, а не по Интернет. Нужно е още да се представи ученически бележник и копие на адресна регистрация. Има оферти за работа в най-различни сфери, за постоянна работа или за временна.

В момента се предлагат 1580 работни места за учащи се. Някои от офертите са за работа в спортни комплекси, за продавачи, бармани, сервитьори, за обща строителна работа, офис сътрудници и други. По закон на час трябва да се плаща по 1 лев и 7 стотинки, но понякога бюрото успява, да се спазари и за по–високо заплащане – между 2 и 3 лева. В зависимост от извършената дейност учениците си изкарват суми между 15 и 30 лева на ден. Работещите в автомовки могат да си докарат около 25 лева дневно, което за месеца средно прави около 700 лева, а това е доста желана сума. Разбира се, изключително рядко се постига. Ако обаче си от езикова гимназия, това е голямо предимство, тъй като такива ученици ги наемат в преводачески бюра към авто– или жп гарите, където работят на кабинка.




Ако обаче случайно не успееш да се включиш някъде, ако всички твои приятели бачкат, а ти–не, не се вкисвай. Вашите винаги ще ти ударят едно рамо и ще поемат разноските около летните купони. Пък от друга страна ще можеш целодневно да се излежаваш и да мързелуваш на пясъка, да разхлаждаш в морето или пък да се занимаваш с някой воден спорт, докато другите се изтрепват да бачкат.

Не било възпитателно? Чудо голямо! Нали цял живот след това все работа те чака!