Любов и други катастрофи

Ju_16

В сферата на любовния живот ние, тийновете, се смятаме за доста вещи и няма как да бъде иначе, защото това, което най–много ни вълнува, са взаимоотношенията ни с връстниците. Темата на повечето разговори при младите девойки се върти именно около поредния сладък пич, засечен в трамвая, а при юношите– за яката мацка, която трябва на всяка цена да забият.

Що се отнася до интимните взаимоотношения „преди” и „сега”, наблюдаваме все по–големи разлики – ясно е че, всяко поколение се развива много по–бързо от предишното, но тук става дума за огромната пропаст между родители–деца, която се получава, когато например някоя загрижена майка понечи да засегне темата за секса или просто за интимната култура. Децата считат, че са доста по–напред с информацията и то не само на теория, ами и на практика. Добре известно е, че в България доста от подрастващите започват половия си живот в ранна младежка възраст, ясно е също, че това е съвсем нередно.

Аз нямам за цял да убеждавам някого, как не трябва да се бърза, колко е вредно за растежа и така нататък, всеки знае за себе си и, ако е решил да се превръща в чалга момиче или момче, прав му път. Мисля, че само статистиката, която представя Ширин Местан, председател на Държавната агенция за закрила на детето, е достатъчна като илюстрация: „Според специалистите децата вече започват да правят секс на 13-14 години. Аборти започват да се правят на около 16 години. Има изолирани случаи на деца с аборти и под тази възраст.”

Тук обаче не искам да говоря за секса и за това кой кога трябва да го прави, всеки родител, а и училището би трябвало да запознават своите деца с темата, а пък нататък те ще си решават дали да следват напътствията или не.
Като говорим за любовния живот на тийновете трябва да кажа, че той изобщо не е скучен, а напротив, изключително колоритен е. Докато нашите баби и дядовци са си правили серенади като знак за увлечение и интерес, а при родители ни са се писали любовни писма или пък се е звъняло по домашните телефони и се е мълчало красноречиво отсреща, то в наше време тези неща изглеждат смешни и абсурди и въобще не може да става дума и за такава романтика.




Тийновете днес са толкова разкрепостени и без задръжки, че дори понякога изглеждат прекалено пошли. Говорят съвсем разпуснато (разбира се, само в себеподобна среда) и са готови даже да се разсъблекат достатъчно, че да привлечат внимание (що се отнася до някои особено фриволни девойки). Флиртовете още са на мода, само че всичко се развива доста скорострелно – ако преди време моментът на „свалянето” е траел месеци наред и е бил съпроводен от много мили погледи, комплименти, жестове, услуги и разговори, то при нашите палави тийнейджъри са нужни няколко часа и айде: „Забърсах ново гадже!” В интерес на истината, именно това е най–точната фраза – „забърсах”, защото на практика тръпката от флирта се състои повече в самата победа, в това, че си успял да се харесаш на аудиторията, която е жадна за плът... Доста порнографско звучи, но в контекста на цялата порнографска държава мисля, че е съвсем нормално да назова нещата с истинските им имена.

А какво всъщност представлява една забивка и защо тийновете са толкова горди и доволни от себе си? Преди да се случи съответната заБивка, естесвено има и заПивка – обикновено на купони се ходи именно с тази цел: да се хвърли око на някое парче, да се заплюе и след това да действа – горе–долу това представлява една от основните философии на съвременната младеж. Ако пък случайно птичката е заета или просто не й се занимава, тя бързо се сменя и вече обектът е нов. Под действието на алкохола хората се разгонвали и били склонни към задоволяване на физическите и интимни си нужди – така тийновете обясняват фрапантното си поведение. Сред момчетата най–оборотни са тези, които успяват да „топнат чушката” още на първата вечер, след като си се забили с някоя. Още по–вървежни стават, ако успеят да постигнат това, че да ги огрее отново, но, забележете, с друго момиче.

Ако момчето обаче попадне на момиче, което разсъждава по различен начин и очаква повече от единия секс, се налага той доста да се потруди. Затова младежът изведнъж почва да се държи, сякаш гони плячка: става извънредно грижлив, нежен, мил, любвеобвилен, а всичко това си е в името на секса, като един вид авансова награда, за която момичето ще трябва да си плати. Сипят се рози, подаръци и любовни думи, за девойчето всичко това, естествено, е като сън, тя се чувства на върха на щастието, докато ножът не опре до кокала и „ухажорът” не разкрие истинските си намерение и в прав текст си поиска секса. В повечето случаи момичето просто не е готово, стават скандали и „прекрасната” връзка завършва бързо, както е и започнала.

Естествено, има и изключения, при които романтиката е искрена, макар и в по–модерните си форми, но пък такива връзки са съпроводени от доста злобни родителски коментарчета от сорта на: „Много сте малки за такива сериозни отношения” или „Къде си видял/а човек на твоята възраст да се държи така” или дори „Да не те женим скоро”.

Кофти е, че винаги, когато става дума за любов при тийновете, все ще се намери по нещо, което да прецака нещатата. А това е ужасно, защото в същото време всички казват, че онова, което ръководи целия свят и всичко около нас, е любовта...
Друга част от взаимоотношенията между младежите са така наречените изневери, които по–често се изразяват не в друго, а в целувка с друг човек. Този акт се счита за непростим, следват огромни скандали и истерии, придружени със заплахи за самоубийство и накрая отново приключване на всякакви отношения и връзки с „изневерилия”.



Финалът на една кратка връзка се преодолява по–леко, финалът на 7–8 месечна обаче изглежда сякаш като края на света, за скъсания всичко се срива, за него сякаш бъдеще не съществува. Една от най–шокиращите подобни истории ми разказа майката на едно момиче, което е претърпяло подобно раздяла, но по твърде болезнен начин. На пръв поглед изглежда съвсем банално – тя къса гаджето си, той не може да се примири, заплашва я, че ще скочи от прозореца, ако не се върне обратно при него; тя обаче е твърдо решена, че връщане назад няма. Като разбира това, той се затичва към балкона, а тя хуква към него, за да го спре и в същия момент се врязва във стъклената врата, която води към балкона. Губи адски много кръв от външната страна на бедрото, но и слава богу успяват да я спасят. Лекарите казали, че ако раната е била от вътрешната страна, не би могло да се направи нищо... Трябва ли наистина да се стига до такива крайности и с какво бихме обяснили толкова екстремното поведение на нашите младежи. Нормално е да си емоционален, но е неестествено до такава степен да си вглъбен в някого. В такъв случай просто всичко се убива..

Възрастните казват, че това, което днес ни изглежда трагично, по–късно щяло да ни развеселява. Възможно е. Но защо тогава те не се развеселяват от нашата тотална разкрепостеност и защо винаги бабите ни се дразнят, когато облчечем потник с деколте, да речем. Веднага почват трактати, бива ли да се разголваме така, как може да ходим на училище в този вид и т.н и т.н. Защо ли просто не приемат факта, че времето минава и светът се променя. А дали пък и ние няма да станем същите като тях след 50–60 години. Ужас!