Моята утопия

Ju_16

Аз съм едно обикновено момиче и живея в София, столицата на България. Живея в блок с приятен външен вид и невероятно чисти и спретнати коридори. По таванските помощения не се разхождат дрогирани лица и не пишат с кръв по стените: „Не за наркомани, само за дрогирани”. Блокът ни се заключва, а домофонът винаги работи. Съседите пък са изключително мили хора – сред тях не се срещат ниски, фъфлещи лелки–домоуправителки, които никога не поздравяват или са вечно намусени, или такива, които вместо съвестно да водят отчет на събраните пари, прибират част от тях в собствения си джоб. Няма и такива, чието хъркане да се чува в стаята ми всяка вечер, щом си легна да спя. Изолацията ни е перфектна. Рядко се случва да видя в блока и лаещи, хапещи псета без намордник, които се облекчават където им падне. Домашните любимци са дресирани идеално от спазващите правилата собственици, на които и през ум не им минава да ги изхвърлят, щом им се наситят. А за бездомни четириноги – да не говорим – не съм виждала такива екземпляри никъде, само съм чела, че по разни места по света безпризорни кучета щъкали навред...

Харесвам си местоживеенето и защото в асансьорите на моя блок (които никога не аварират) не мирише на цигари, поради простата причина, че хората спазват правилото да не пушат вътре. Убедена съм, че влезе ли забраната за пушене на обществени места, няма да има някой, който да я престъпи.
А когато някой съсед реши да прави ремонт, той винаги се съобразява с установените дни и часове, когато останалите почиват. Няма оглушаващ шум от бормашина сутрин или в неделя, а наложи ли се някому да спре водата или тока, той уведомява всички с бележка на входа и спазва заявения час за пускането им, та даже го прави и по–рано от обещаното.

Сутрин пък, когато пътувам за училище, никога не чакам автобуса повече от 5 минути, въобще не зная какво е това да висиш по спирките по половин час и повече. А за автобусите... просто нямам думи! Имам чувството, че пътувам в луксозна лимузина: никога не се блъскаш, винаги има място за сядане, през зимата е топличко, чисто и уютно. Хората спазват елементарна хигиена, никой не мирише отблъскващо, а ако някой е болен, задължително поставя ръка пред носа или устата си. Някои дори носят маски – нали така правят навсякъде в Европа, та даже и в Япония... Разбира се и у нас!
За задръствания не може да става и дума. Шофьорите са точни, а и спретнати и чисти; слушат класическа музика, никога не надуват чалга, камо ли да си припяват. Никога не им се случва и да пускат някоя тлъста ругатня по адрес на шофьора отсреща – нали в превозното средство има и деца, чиито слух не бива да се накърнява с мръсни думички. Накратко – транспортът ни е уреден, всички имат билети и карти, а да не забравяме и дългото метро, което опасва София, построено за кратко време и без далавери.




Oбразованието ни и то е отлично– в училище всички са толкова прилежни, а за учителите да не говорим – никога не твърдят, че техните предмети са най–важни, нито пък си позволяват да ни изтресат по 6–7 контролни на седмица. Всяка седмица те се събират на съвет и съгласуват контролните и класните работи. Мислят единствено за учениците – да им поднесат материала забавно и интересно, така че да не се налага самоподготовка по 7–8 часа допълнително. Ангажиментите ни са така разпределени, че не може да се случи в един ден да се застъпят контролно по немски, изпитване по биология, огромно домашно по математика и стихотворение наизуст по руски. Невъзможно е да имаме по 7 часа в училище, а после още толкова да учим вкъщи, така че да чувстваме главите си като удряни с чук. А пък информацията в учебниците е толкова интересна и полезна. Бас ловя, че всеки копнее да се докосне до изречения като следните: „В рибозомата има места за свързване на две транспортни РНК–и, като всяка транспортна РНК идва в рибозомата, носейки аминокиселините, съответстващи на кодона, който е част от информационната РНК и се чете от рибозомата в момента, след като рибозомните аминокиселини си свързват чрез пептидни връзки в полипептидни вериги и така рибозомата се придвижва по дължината на информационната РНК и последователно четем кодоните, като едновременно с това приетите РНК–и носят съответстващите аминокиселини”. Увлекателно, нали?!

Така че и в училище всичко е изрядно, точно както и в държавата! Властниците ни са качествени, кадърни хора, изцяло неподкупни, мислещи първо за страната и за благото на българския народ, но никога за собствена изгода. Избрани са съвсем честно и демократично, никой не може и да си помисли за купуване на гласове, камо ли пък да го направи. В нашата държава законите се спазват, а неща като корупция, пръстъпност или източване на пари от ЕС са немислими. Столичният кмет отдавна си е решил проблема с боклука – улиците блестят от чистота, отпадъци няма. Пътищата са изрядни, без дупки, без кърпежи. Не знам какво е това да зейне дупка някъде по булеварда и в нея да се сложи стол, че отдалеч да се вижда. Това ще да е някакъв виц. Катастрофите също са рядкост, няма прегазени пешеходци или велосипедисти. Всички водачи на автомобили стриктно спазват знаци и ограничения, никой никога не кара пиян, всеки се грижи колата му да е напълно изправна, да дава предимство.

Естествено, че и хората знаят как да се държат едни с други, те са коректни, цивилизовани, дискретни, любезни, усмихнати!
С една дума – нямам от какво да се оплача – моята държава се е погрижила за всичко!

................................................

Дзърррррррррррр. Часовникът! 6,15 е! Време е за събуждане!