Пипи, Game of Thrones или Паулу Коелю?

Датата 23-ти април е емблематична за литературата и по друг повод, тъй като на този ден, но, разбира се, в различни години са починали Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес.

С празнуването на този ден в целия свят ЮНЕСКО се стреми да насърчава четенето, издателска дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. Особено внимание формацията се отделя на младите хора, като се организират различни инициативи от рода на маратони по четене, конференции и викторини. Целта е младежите да  открият удоволствието от книгите и да допринесат за развитието на човечеството.

А въпросът "Четат ли българските деца и младежи?" се превърна направо в екзистенциален през последните години. Няма да открием топлата вода като кажем, че през последните десетилетия интересът към книгите е затихващ. Четат се (ако въобще това се случва) предимно произведенията от задължителната школска литература, при това в най-добрия случай по диагонал. Затова и бисерите по изпити и матури са така многобройни. Бъркат се герои и автори поголовно, Моканина, Гунчо, Лазар Дъбака, Сали Яшар, Борис Морев звучат като наименования на неизвестни планети, а плачевният правопис и пунктуация на подрастващите се обяснява с все по-рядкото съприкосновение с книгите.

И все пак, независимо че в последно време младежите предпочитат всевъзможни вампирски саги, или пък поредици от рода на много актуалната напоследък Game of Thrones и пр., доброто старо "Пипи дългото чорапче" продължава да е начело в предпочитанията. Вероятно защото почти всеки четящ започва именно с приключенията на рижата пакостница.

По-късно обаче читателските вкусове, ако останат, се развиват във всевъзможни посоки. Затова сред днешните абитуриенти има такива, които са започнали и застинали с Пипи, други, които "консумират" като четиво единствено лъскави дамски списания и чиклити за Беки Б. и прочие мацки, които пилеят време и пари предимно по молове и заведения, а трети обявяват гордо, че Паулу Коелю е най-гениалният автор на всички времена (не че има лошо да четеш Коелю, но би било добре преди него да си минал още един вагон от друга литература). Не липсват естествено и книжните плъхове, за радост на всяка майка или учителка по литература. Малко са, но ги има. Срещала съм ги по книжарските щандове, където много внимателно, но и очевидно компетентно подбират поредната книга (Уви, покупката на книга вече си е направо лукс), виждала съм ги по библиотеки, където се ровят в каталозите и се сещам за един отдавна забравен стих - "Чети! То прави сляпото окато!" Написан е преди доста повече от век, но пък все едно, че се отнася за днешния ден...

Честит ви Ден на книгата!