Революция: роботи рисуват портрети

Индустриални роботи като художници? Това, което на пръв поглед изглежда нереално, всъщност беше демонстрирано от учени на CeBIT в Хановер. Любознателните успяха да видят там металния художник в действие. Притова той рисуваше техните лица.

Творците често са бляскави личности. Но този изглежда другояче - хладен, прецизен, метален, без каквато и да било нотка на екстравагантност.  И нищо чудно - в крайна сметка става въпрос за индустриален робот, който е превърнал щанда на института Фраунхофер на CeBIT в ателие.

Неговият артгений се проявява само, когато някой седне пред него на стола: първо той прави с камера снимка на модела си, след това взима молив и прави портрет на лицето върху плоскостта за рисуване. Когато след около десетина минути произведението е завършено, той с годост го показва на публиката.  Тази удивителна робоинсталация е разработена от художници от групата robotlab в Центъра за изкуство и медийни технологии ZKM в Карлсруе, които частично днес работят в института Фраунхофер за опитика, системна техника и анализ на снимки IOSB в Карлсруе.

Но как може машина автентично да пресъздаде чертите на лицето на човек? „Ние в определена степен дадохме на робота зрение чрез система за анализ на картина“, разяснява Мартина Рихтер, учен от IOSB. „На ръката на робота е прикрепена камера, с която той първо снима човека.“ Софтуер за обработка на кантове търси констрастите в снимката и ги превръща в координати за робота, т.е. в движение на ръката.

Трудността за изследователи и художниците била преди всичко в напасването на алгоритъма за обработката на снимката и то така, че рисуваната картина да прилича на портрет и хай-тек-художникът например да не рисува най-малките бръчици, а да пропусне очите. „Ние особено държим на художествените качества на възникващата рисунка, но същевременно сме интегрирали в робота и автоматична система, така че да може да извършва всички крачки самостоятелно. С тази инсталация създадохме обща плоскост между изкуство, наука и техника“, казва Мартина Рихтер.

Ежедневната рутинна дейност на робота всъщност е далеч по-малко творческа: изследователите от IOSB обикновено го използват за анализ на оптичните рефлектиращи свойства на материалите. Те изпращат светлинни лъчи от различни направления към обект, например рефлектор, както ни е познат от училищните раници или от облекло за деца. Ръката на робота с помощта на полукълбо обикаля около тествания материал и измерва как рефлектира светлината. Експерти говорят за обемна рефлекторна характеристика. Така например рефлекторите по възможност трябва по-компактно да връщат обратно светлината, например към водача на МПС. Тогава рефлекторът светва и привлича вниманието на шофьора към детето. Обратното е при ефектния лак на автомобилите: той, в зависимост от ъгъла на наблюдение, се показва в различни цветове на наблюдателя.

Всичко това си е истинска революция, нали? А какво ли следва нататък?

Frognews.bg