Рокгрупа Торнадо: Войната рок срещу фолк приключи!

Рок Група "Торнадо" се сформира през 2005г., а първият им сингъл "Отначало" излиза през 2007 г. Група "Торнадо" попада в номинациите на БГ радио за 2007 година в четири категории: БГ песен, БГ текст, БГ клип и БГ група. Наред с участията по клубове, продължават и със записването на авторска музика с парчетата "Остани", "Скапана държава", "Спомени", "Очите ти говорят". Момчетата от „Торнадо” са Никола Здравков - вокал, Божидар Петров - китара, Иван Йорданов - китара, Емил Лопарски - синтезатор, Христо Аблански - бас, Стоян Копринков - барабани. С „адашите” се виждаме рано сутринта, когато със сигурност повечето от колегите им музиканти все още спят. Ники и Боби обаче са абсолятно точни за срещата.

интервю на Ju_18

- Защо „Торнадо”? Питам, защото торнадото не е познато по нашите ширини или поне не беше докато вие не се появихте.

- Много различни са причините за това да се наречем „Торнадо”. Всъщност май, че един ден гледах Animal Planet и ми хареса предаването за торнадото. Аз по принцип харесвам това бедствие не в символиката му, че е разрушително, а в символиката, че е нещо могъщо, огромно. Плюс това, ние като излезем шестимата (отскоро сме шест души в бандата) на сцената, страстите, които раздаваме и самото настроение, което излъчваме, наподобяват торнадото. Цяло бедствие сме, всеки един прави истинска вихрушка около себе си, а хората приемат много добре тази енергия. Затова просто се сравнихме с едно торнадо.

- А почуствахте ли се за 5 години достатъчно могъщи вече?

- Не не! Не, сме се почуствали могъщи. Може би сега сме в първата фаза на торнадото.

- Която е...?

- Която е... точно, когато изникне и хората си кажат „уааау”, значи има нещо на хоризонта. Ние се чувстваме могъщи, когато сме на сцената, а не се чувстваме принципно могъщи, т.е. не сме се взели чак толкова на сериозно.

- Едно емблематично ваше парче е „Скапана държава” и се питам какво правят толкова млади хора в тази скапаната държава?

- Това парче беше направено покрай изборите. Става дума за една много стара наша идея още от времето, когато не ни харесваше управлението в България. И това нашият глас, който искахме хората да чуят, да се вземат в ръце и малко да се замислят, дали искат да стане нещо добро в тази държава и да си дадат гласа за него. Смисълът беше да не оставяме нещата просто да се случват ей така, някой да идва на власт, друг да си тръгва; искахме всеки да вземе отношение и да помисли, особено младите хора. Специално за тях беше направена песента. И да се опитаме да не се връщаме в онези времена, в които всички сме били мачкани, или по-скоро майките и бащите ни и дядовците и т.н., а да сме наясно, че гласувайки, ние сме си избрали бъдещето.

- Днес пеете ли го това парче? И има ли основание да го пеете?

- Не, не го пеем. Не сме сампатизанти на някакви партии, но лично на мен в момента ми е много по-спокойно.

- Тоест вие сте по някакъв начин граждански активни, а не политически?

- Ами, да, опитваме се да покажем нашата гледна точка и какво се случва, когато човек е безучастен.

- А бихте ли пели за някоя партия?

- Не сме пели досега. Не сме пристрастни, пък и това не бива да е част от занаята ни. Ние не свирим за някаква партия, ние свирим заради хората. Но, ако ни поканят да свирим пред голяма аудитория, едва ли ще има някакъв проблем. И все пак ‒ ние се опитваме да не симпатизираме на определена партия, но сигурно за червените не бихме пели.

- Точно това щях да попитам, защото голямата аудитория би могла да бъде и на по-преклонна възраст...

- Преди да се случи каквото и да е било подобно нещо, то ще бъде много добре премислено. И няма да е за която и да е партия. Пък и хората над 60 години не възприемат много добре тази музика, много ще им е силна (смеят се). Те отиват там да ядат кебапчета и такива неща.

- Е, да, вашата аудитория е от хора, които обичат рок?

- Да, обичат съвременна музика, но и по‒старата музика, или по‒точно обичат осъвременената стара музика.

- В този смисъл как възприемате страшната чалгаризация във всякакво отношение, не само в музикално?

- По принцип не е хубаво да се казва чалга, особено напоследък, защото чалгаджиите това са всъщност свирачите. В България до скоро поп фолкът беше тотално копие на сръбски, гръцки хитове. В последно време обаче започнаха да се правят много качествени поп фолк парчета, които заимстват доста от рокмузиката, със сигурност почитателите на тази музика също са го забелязали. Говоря за хитовите парчета, те наистина много черпят и от рок музиката, и от поп музиката, което е добре.

- Но поп фолкът, общо взето като едно торнадо, почти помита абсолютно всичко друго на пазара.

- Ами щом има още групи като нашата, които дори до някаква степен си изкрават и хляба с музика, значи че не е точно така. В България имаше две партии - едната си харесваше само попфолка, а другата ‒ нашата музика. Но честно да си кажем, ние свирим и в Студентски град, там има много поп фолк клубове и един рок клуб, където сме ние. Хората след поп фолк клубовете идват и издивяват при нас. Тоест те вече харесват и двете. Просто е въпрос на настроение. Всъщност почти го няма това разграничение вече. Преди бяхме разделени повече на отбори: „ние сме рок, вие сте чалга”. В момента момчета и момичета на по 16-18 г. ще се забавляват днес на чалга, утре на рок, вдруги ден на попмузика. Вече няма такава граници в предпочитанията на младите за типа музика.

- Значи нямате проблем да си спретнете по едно парче с Камелия, Галена, Емилия...?

- Зависи каква е тематиката на проекта. Е, да вземем да завием маанета, няма как да стане. Но напоследък много поп фолк изпълнители вече правят дуети с наши известни рок изпълнители, опитват се да се комплектоват, да направят нещо по-интересно. Вижда се, че типичният поп фолк започва да омръзва на хората.

- Помежду ви има ли творчески разногласии?

- Ха‒ха, понякога се хващаме и за гушите...(смеят се). Просто, докато се образува един цялостен проект, минаваме през доста голямо торнадо. Един мисли по един начин, например за текста или за пеенето, друг мисли къде да сложи повече китари, като Боби, а пък Емо повече обича да има друга лежаща хармоника и се получават такива неща. Това е нормално, иначе парчетата няма да станат така, както звучат в момента.

- А музикант къща храни ли, защото вие си имате и други професии?

- Ами трудно, все още трудно храни музикант къща и затова имаме и професии. Зависи все пак, ако си достатъчно комерсиален и ако се харесва музиката ти, ще се и продава. Ние я правим така, както се харесва и на нас, и на нашите почитатели. Пък ако се продаде, е добре дошло.

- Е, продава ли се?

- Понеже пътуваме из страната, много се радваме, че има разни хора ‒ и в Пловдив, и по морето, които като засвирим някое от по-старите ни авторски парчета, почват да пеят вместо нас. Това не е клише, просто сме го забелязали, което значи, че явно е стигнало до хората по някакъв начин.

- Като каза клише, има и едно друго клише ‒че обикновено по фронтмена най-много си падат мацките, обаче в крайна сметка барабанистът ги обира повечето. Как е при вас?

- Ники: Това за фронтмена изобщо не важи в нашата група. Плюс това аз съм сериозен човек. Пък и аз ги прехвърлям: ако видя, че някой се навърта около мен, просто бия стрелката вляво или вдясно, съответно при Боби или при Емо или другите и те затова много ме обичат.

‒ Боби: Я, си признай, че се сгоди!

- Кой ви пише текстовете?

- Ники: Аз и моята приятелка, т.е. моята годеница и бъдеща жена! Двамата ги пишем, общо взето, като се усамотим някъде, аз давам някаква насоченост и тя започва да твори.

- И нататък какво?

- В момента сме залегнали върху няколко проекта, още се чудим кое да предложим по-бавното или по-бързото парче. А по концерти, като видим искащи хора, се раздаваме до несвяст. Боби: В такива моменти мога да припадна на сцената, но това ни зарежда адски много.

- А припадат ли от други неща по концерти?

- Не, не бих казал.

- Защото като каза одеве Студенски град, общо взето витае една представа, че Студентски град е Содом и Гомор, че там друго общо взето не се прави освен да се ходи по клубове, да се взимат разни опиати...

- При нас досега не се е случвало такова нещо. Но то може да стане и на други места, които не са толкова рок ориентирани. Пък и ние все пак свирим, не знаем какво точно става под нас. Ако има такъв случай, той ще е единичен, но масови надрусвания няма. Дето се вика, ние и на сбивания не сме присъствали, все пак 5-6 години не са малко.

- Споменахте, че в броя на буквите на Торнадо има интересна символика?

- Oще като измислихме името, моята приятелка беше започнала да го дешифрира и от нумерологична гледна точка то носи много добър заряд, значи много добро начало сме си поставили. Самото име като числа е много щастливо. Много хора казаха, защо пък сега „Торнадо”, какво е това торнадо, вие не сте дедметъл група, но то наистина е много щастливо име. В началото бяхме малко критикувани за това име, казваха, „ето то не ви отива”. Защо пък да не ни отива? А‒а‒а, и много се зарадвахме, когато видяхме вашия вестник. Аз живея в центъра и всеки ден като изляза, гледам „Торнадо”, „Торнадо”. Както при вашия слоган, така и ние по същия начин държим на символиката, че не сме някакво разрушително торнадо, което след концерт нищо не остава по сцената и всичко е тотален demage. Просто това е торнадото, след което стават хубавите неща, хубавата емоция, по този начин пречистваме всички хора, които са дошли да ни гледат.