Защо Deutschland e über alles?

Ju_18

Не знам дали българите са прусаците на Балканите, но със сигурност знам, че германците не са българите на Средна Европа. Почти няма нашенец, който не е ходил в Германия, не се е движил по приятни и чисти улици, без дупки и боклуци, не е коментирал точността и изрядността на градския транспорт, в услугите, въобще навсякъде във всички сфери на живот. Традиции от векове...

Разликата между българското и немското образование също е толкова голяма, както и при гореизброените сравнения. И се усеща не само, като се съпоставят учебните програми у нас и при тях, а и като се хвърли поглед към изискванията, които предявяват германските университети, когато обявят своите кампании.

На първо място, разбира се, е владеенето на езика ‒ удостоверява се с получено от изпит ниво. Най‒добре С1. Навремето всички завършили немски гимназии у нас са го получавали автоматично, но сега вече не е така. Другият вариант е B2, но това ниво драстично намалява университетите, в които могат да те приемат. Провежда се писмен и устен изпит за зрелостниците, попаднали в лелеяните паралелки, даващи Sprachdiplom. Само че номерът е не само да влезеш там, но и да излезеш. Т.е. да завършиш с въпросното най‒високо ниво. Оценките се поставят в Германия, изпитните работи се изпращат там и след доста дълъг период от време (което обикновено е от декември до април‒май) резултатите се връщат у нас. Или друояче казано, българска следа при оценяването няма. Може да е за добро.

След това идва и самото кандидатстване. В повечето случаи е по документи, балът се приравнява към немския, представят се допълнителни сертификати за други езици, ако специалността го изисква, както и препоръки. Много важно е и мотивационното писмо ‒ от него личи кой си и за какво се бориш. Да избереш добър университет също си е цяло изкуство ‒ сравняват се различни рейтинги, в Германия дал господ всякакви ‒ на студентите, на бизнеса и пр. Понякога имат значение и наглед дребни детайли ‒ федералната провинция, летище, възможност за общежитие, цени, възможности на библиотеките, брой на жителите в определения град и пр., и пр. Тръгнал ли си сериозно да учиш, всичко това трябва детайло да се огледа. Както и предметите, които ще се изучават и възможностите за работа след това. Впрочем тези подробности дават хляб на много фирми, които се занимават с помощ на кандидат‒студенти. Много важно накрая е окомплектоването на документите, германците са педантични и изискват всичко да е изрядно. Каквато е цялата им държава. Или, ако ще отиваш да учиш там, ставаш част от общество, в което правилата са на почит и се спазват безпрекословно. Тоест свиквай от самото начало.

Сред зрелостниците има и друга негласна класация ‒ искаш ли да следваш, без да си даваш неистов зор, отиваш във Виена; имат ли мама и тате повече парички ‒ бягай в Лондон; готов ли си да се съдереш от учене, тогава си търси университет в Германия. Въпреки че, на когото му се учи, ще го направи навсякъде, а който е решил да се забавлява ‒ също може безпроблемно да го осъществи даже и в Германия. Нищо, че там улиците опустяват в 5 следобед. За всичко и за всеки си има място. Истината обаче е, че българските студенти в Deutschland, които са на второ място по многочисленост след китайските, наистина залягат над учебниците. Вече мина вълната на масовото гастарбайтерство със студентска виза. Учат по германски и за съжаление малцина са тези, които се връщат. Е, освен ако не са си напраскали някоя фалшива диплома за висш държавен пост!