Ю. Спасов: 20 г. се правят жалки опити за стойностен филм

Юлиан Спасов е създател на тийнейджърския филм TEENDAY 3, отличен със специалната награда на международния филмов конкурс на фондация «Фумико Ямаджи», в Япония. Той е на 18 г., учи в 9-та френска езикова гимназия «Алфонс дьо Ламартин»

интервю на Ju_18

- Знаем за филма ти Teenday 3 и наградата, която той спечели в Япония. Разкажи ни, как ти хрумна идеята да направиш филм? Как избра актьорите и колко време ти отне да заснемеш филма?

- Много хора ми задават този въпрос. Истината е, че всеки път давам различен отговор, защото няма точно нещо, което да ми е подсказало „направи филм”. TEENDAY 3 за всеки е просто един филм, докато за мен е над 6 месеца труд върху идея. А тази идея е плод на много обстоятелства, случки, запознанства и дори пътувания, които са изградили някаква схема в съзнанието ми, която в един момент вече разбирам и ясно си казвам, че искам и мога да направя филм. Актьорите бяха избрани на кастинг, който проведохме еднократно. Общо взето, много правила не бяха спазени при направата на филма, повечето просто от незнание, затова той и има немалко кусури. Но в крайна сметка пък много се забавлявахме, откъснахме се за момент от реалния живот и се събрахме, за да направим нещо ново и различно. Като време това за мен беше шест месеца – от нахвърлянето на идея на хартия, през разговори с потенциални спонсори, през подбор на хора, екип, след това заснемане, чак до монтажа. Самият снимачен процес беше около 3 месеца. Всяка седмица имаше по 2-3 снимачни дни.

- Във филма участват и учители от Френската гимназия? Как успя да ги накараш да се включат и поискаха ли нещо в замяна те?

- Учителите, които участват във филма, са учители, с които се познавам от 4 години. Те също ме познават и знаеха още тогава, че извън училище се занимавам с интересни неща като Every.BG например. Когато им предложих участие във филма, в първия момент бяха леко шашнати, но много бързо го приеха нормално и се съгласиха да участват. В замяна… (смее се)… станаха най-коментираните учители в гимназията. Никой от тях не е очаквал нещо повече, защото всички знаеха, че това е проект на доброволни начала.

- Главният актьор, който играе Крис във филма, показва завидно спокойствие и липса на притеснение пред камера. Разкажи ни нещо по-интересно и за него.

- Със Сашо се познаваме от година и половина. В интерес на истината в началото, както и всички останали, той също се стягаше пред камера и имаше за кратко моменти, в които искаше да се откаже, но с времето нещата се промениха. В началото все пак предвидихме, че първите няколко снимачни дни ще са по-скоро тренировъчни, а не директно за филма. Но в крайна сметка Сашо се справи наистина добре както на колективните снимки, така и в соловите, каквито са например сънят на героя му на моста Чавдар или снимките на покрива.

- Трудно ли се заснема любителски филм? Как се разбирахте с тийновете, влизахте ли в конфликти?

- Трудно – не знам. Но не е лесно. Именно защото повечето бяха тийнейджъри, процесът беше по-плавен и лесен, защото се разбирахме на един и същи език. Конфликти обаче както във всеки друг екип имаше. Никой не е професионален актьор, което означава и че липсва тази култура. Да не закъсняват, да не прекаляват със смеха, да не коментират всяка сцена… А закъсненията в един момент се превърнаха в сериозен повод за конфликти, тъй като от местата, които уреждах да се снимат ни даваха точен час, а заради закъсненията беше трудно да го спазваме. Но като цяло любителски филм със сигурност се прави по-лесно от вече истински професионален филм. Там можеш да си позволиш да не вървиш стриктно по правилата, а по твоето виждане.

- Коя ти е любимата част от филма и защо?

- Две са. Първата е интрото на филма. 3 минути интро, заради които една седмица сме снимали цяла София, булеварди, сгради, блокове, хора, коли, небе… Страшно много неща, над 30 часа снимачно време за 3 минутно видео, което обаче и до ден днешен гледам с удоволствие. Другата част е последната сцена във филма, когато Крис е на покрива. Там е развръзката за съня му, кадърът е красив заради хубавия залез и присъствието му на покрива много добре се върза с „мислите му” изразени с voice-over.

- Каква беше реакцията, когато показа филма на приятелите, съучениците и учителите си?

- Всички те видяха за пръв път филма в кино Одеон. Имаше разни кадри, които пуснах само на класа ми предварително, но като цяло монтажният процес беше сложен и времето ме притискаше. Но реакцията в киното… беше страхотна. Накрая на филма всички се изправиха и ръкопляскаха пет минути. Това за мен беше огромно признание.

- Как разбра за конкурса в Япония и каква беше наградата?

- Българското посолство в Токио ме уведоми, че там се провежда конкурс, за който TEENDAY 3 е подходящ. Не се двоумих особено. Изпратих го, защото, честно казано, си е гъдел да знаеш, че на другия край на света група хора ще обърнат внимание на нещо твое. Удивително обаче месец по-късно получих писмо, че филмът е отличен със специална награда за високи творчески постижения. Наградата все още я чакам да пристигне, така че не знам как точно изглежда.

- Плануваш ли да направиш нов филм и имаш ли идеи какъв ще е сценарият? Ако да, издай ни мъничко за него.

- Сценарий имам. 86 страници е. Това вече е сценарий, за който аз и приятелите ми, с който го правихме, се информирахме сериозно как се прави филмов сценарий, как се форматира, какви са особеностите и т.н. Филмът е тийнейджърска комедия, но не в стил „Американски пай”, ами доста интелигентна. Показва една институция, в която група тийнейджъри имат свои планове, не спазват правилата и това довежда до доста комични ситуации, като на този фон се случват и други доста зрелищни неща. Не искам да издавам нищо от него, защото той няма да бъде реализиран в скоро време, тъй като съм в 12-ти клас и ми предстои кандидатстване във Франция.

- Правил ли си и други филми? Какви?

- След TEENDAY 3, реших да се отдам на късометражното кино. SUN PLAYS е последният ми проект, в който показвам как София се изменя през различните часове на деня. Филмът е само пет минути, но пък стана интересен.

- Разбрах, че в момента работиш върху нов проект, а именно това е твоят сайт Every.bg. Какво представлява той и каква е неговата цел?

- Той не е нов. Съществува от миналия юни. Разбира се, сега след TEENDAY 3, цяло лято аз и моя съдружник Нико Алексиев работихме по въпроса да направим специално студио за уебсайта и да го възстановим под шапката на новия „втори сезон”. Every.BG е комплексен проект, който с няколко думи се описва по следния начин: „сайт за видео интервюта с известни и интересни личности”. В него наистина каним най-различни хора, които ни се струват интересни, известни са и ги показваме такива каквито са в реалния живот, а не в роля, тъй като повечето хора са свикнали да обвързват дадения човек с ролята му. Неговата цел е да разказва човешки истории.

- С кои известни личност си правил интервю? Какво е да разговаряш с така наречения в България „хайлайф”?

- С много. Поименно - звездите на "Стъклен дом", Део, Милена от "Тройка на разсъмване" по радио Витоша, Драгомир Симеонов, Хилда Казасян, звездите на Аламинут, актьорите на HDSP: Лов на дребни хищници и други. Но всъщност единственото „хайлайф”-ско у тези хора са техните имена, станали по една или друга причина популярни. За мен разговорът с тях е същия като разговор с неизвестен човек. Те не са по-различни, а и никой от тях не се държи надменно, не показва някакво отношение, подсказващо голямо самочувствие. Затова и уважавам всички тези хора – не летят в небесата.

- Любимо интервю от тези?

- Много хора ми задават този въпрос. Любимо интервю нямам. Има интервю, в което са казани повече интересни неща или е станало по-разчупено, или ме е впечатлило, но съпоставка, базирана на лични предпочитания не мога да правя. Непрофесионално е и до някаква степен неетично спрямо хората, седнали пред камерите в студиото на Every.BG. Ако трябва все пак да изразя някакво мнение за дадено интервю - това със Стефка Ангелова, която е управител на издателство Кръгозор, ми харесва не само защото е най-дългото интервю правено за Every.BG, а защото тя разказа по много интригуващ начин през какво минава една книга от ръчното написване на хартия, до продажбата и в книжарницата. Процесът е дълъг, сложен, но и изключително интересен. Интервюто ще излезе тази седмица.

- В момента работиш и по един друг проект и по-точно заснемаш необикновено красивите пейзажи на България? Как се нарича проектът, какво представлява и кога да го очакваме готов?

- Проектът е уникален за България и е доста комплексен и обширен, тъй като има няколко цели, снима се на мнооооого локации по цялата страна. Една от целите му е да навлезе в дълбочина в същността и мисленето на хората, които работят в държавните железници. Друга цел е същевременно да покаже невероятно красивите природни кътчета на България, през които минава железен път. Проектът е изключително интересен и очаквам, че през януари ще е готов, тогава ще е премиерното му представяне, но това зависи от много фактори, така че още е трудно да се каже.

- Предполагам си се насочил към определена специалност, след като завършиш. Каква е тя и къде би искал да я изучаваш?

- Амбицията ми е да уча кинематография във Франция и да задълбая в кино режисурата. Това ме влече страшно много.

- Тогава какво ти е мнението за българското кино?

- Много хора ще оплюят отговора ми и ще кажат кой съм аз, да го казвам, но ще го кажа. Последните двадесет години има един-единствен филм, който ми направи много позитивно впечатление. Това е "Мисия Лондон". Абстрахираме се от неговата идея да осмее българина и типичното българско мислене. От падането на Тодор Живков през 1989 досега филмите, които се правят, са жалки опити да се създаде стойностен филм, който да има много дълбоко послание. Истината е, че самите създатели не са знаели какво искат да кажат. Изключително депресарски филми, които като ги гледаш, светът ти се струва черен, филми, затънали в екзистенциализма, на които нищо не им се разбира, но големите критици ти намекват, че си твърде прост, за да разбереш смисъла, а не че просто го няма. В това отношение "Мисия Лондон", беше първият истински развлекателен филм в българското кино. Затова и се превърна в блокбастър.

- Как се виждаш след 10 години?

- Труден въпрос, чийто отговор е основан само на желания, цели и планове. Но истината е, че никой не може да знае със сигурност. Аз виждам след десет години себе си, но с друго по-развито, по-обхватно и по-опитно мислене. Вече правилно, за да продължа да се занимавам с кино.

Филмът TEENDAY 3 може да бъде гледан в интернет на адрес: www.t33nday.com