Тлъсти цени напраскаха книжни търговци

Ju_18

Панаирът на книгата тази година събра много почитатели на четенето, а сред тях през цялото време имаше много тийнове, отишли в НДК сами, доброволно, без някой да ги наред под строй или да ги накара да отидат по задължение. Това беше видимо, пред част от щандовете в събота (работен ден) блъсканицата беше направо като за автографи от Калин Врачански.

Панаирът показа огромно разнообразие от всевъзможна литература ‒ покрай някои от щандовете въобще не си струваше да се минава; тук‒там предлагаха речници, литературна критика и произведения (дето навсякъде можем да си ги купим, или пък отдавна ги имаме, защото се изучават в клас), но пред витрините на големите издателства всеки можеше да намери по нещо за себе си. По нещо, защото цените на книгите отдавна вече са като на луксозни стоки. И като казват, че четенето е лукс, сигурно се имат предвид и цените, защото най‒приемливата цифра на тазгодишния панаир беше 10 лв. Най‒приемлива, но не и най‒честа. А колко книги могат да се купят с иначе не много тлъстия ученически бюджет. Да не говорим, че истински намаления почти липсваха. Що така?

В известен смисъл четенето е двустранен процес, когато искат да ни стимулират да го правим, не би било зле да ни се дава и съответната възможност. Защото, повярвайте, много малко са тия тийнове, които не биха разлистили някое хубаво издание от добро четиво. Напротив! Може да се чете по‒малко, но все пак се чете. Е, честа е практиката да се разменят книги, това го е имало винаги и винаги ще го има. Но пък колко е хубаво, когато си купиш сам някое томче, разтвориш го, а то ухае неповторимо на печатница. Даже и в такива наглед второстепенни факти се крие магията на четенето, нали?

Знам, че на ученическите предложения винаги се гледа снизходително. Пресен пример ‒ протестите на учениците заради намалената зимна ваканция. Общо взето, там се очертава качване на шейната. Пък и зима е. Но въпреки всичко ще си позволя да дам едно предложение. Знаейки си, че никой няма да му обърне внимание. Дали пък и защото има негласно намерение или да ни изхвърлят от тая държава, или да ни отглеждат безграмотни и безкнижни... Но въпреки това ‒ към всички книгоиздатели и разпространители: Алооо, господа, продавайте книгите си на ученици на преференциални цени, правете щедри намаления. Така нито книгите ви ще залежават, нито обществото ще има повод да говори, че младите сега са ограничени и не четат. Пробвайте, рекламирайте една такава истинска кампания, пък ще си говорим тогава четем ли или напротив! Дано се вслушате! Дано, дано, ама надали!