Нашето „Голямо четене” не е вашето!

От известно време по телевизията ни бомбардират с реклами на кампания, която се нарича „Голямото четене”. Доколкото схванах, като представител на не особено четящото поколение, както ни наричат възрастните, става дума за любими книги на поколения българия. Значи и ние, тийновете, влизаме в тази кампания. Нали сме поколение? Аз все пак попрочитам по някоя и друга книжка – даже извън задължителните, които госпожата по литература направо със страх ни дава, че даже ни се и примолва да попрегледаме. Тук може и да преувеличих леко, защото в моето училище от време на време си говорим за прочетени книги.

При това не в час, а помежду си. И точно поради тая причина хвърлих поглед на класацията, която са направили българите от другите поколения. Какво разбрах? Моите връстници не са представени в тая класация, освен с една–единствена книга, която преди няколко години беше хит, но вече доста попремина. Говоря за „Властелина на пръстените”. Да, четяхме я много, не знам дали сегашните 12–13 годишни го правят, но мястото й е там, в класацията.

Ако обаче трябва АЗ да подредя книгите, които НИЕ четем, почти нито една от тези, които виждам там изброени, няма да влезе. Е, всички сме чели „Под игото” в 6 клас и май това е най–подходящата възраст за четене на тоя роман. Нищо против Вазов, ама ни е доста далечен и остарял. Иначе знаем, че е голям писател, че е писал във всички жанрове и без него литературата нямало да е такава, каквато е. Нашите уважения, но има и по–интересни автори, през които в училище препускаме в галоп, а пък би ни се искало да ги четем по–подробно. Искате пример от българските ли? Светослав Минков! А от западноевропейската литература на всички ни беше интересен „Бел ами”, пък се оказа, че ще го избутаме за 1 час по литература, защото нямало време. Трябвало да минаваме на възрожденска литература. Като си помисля, че трябва да чета „Българи от старо време”, зле ми става. Нямам нищо против и срещу Каравелов, въпреки че в 7–ми клас ни взеха здравето с „Маминото детенце”. Цял срок го нищихме, цял един срок! То не бяха жълтите пояси на Николчо като не знам какъв си символ, не беше крушовото дърво, не беше гюловата ракия, любениците и какво ли още не! С други думи възрожденската литература въобще не влиза в нашата класация.

Виж, седемте книги за момчето–магьосник Хари Потър няма начин да не са вътре. Това е мания за 13 до 15 годишните; направо култ! И въобще книги за магьосници и по–така свръхестествени неща здраво се харчат сред нас. Сега на пазара се появи един нов роман, който направо изби рибата – казва се „Здрач”, написан е от Стефани Майер и е много, много як! Уж тийнейджърска история, но в нея има и вампири, и върколаци, и други подобни същества, с които се храни нашето развинтено, по думите на възрастните, въображение. При това се чакат и продълженията – още 3 на брой. Вярно, че е скъпичка, но който иска да я прочете, я взима от приятели и така по веригата никой не е капо.

Друга книга, която някои от нас предпочитат, е „Отнесени от вихъра”. Нея и баба ми я е чела и я харесва, вярно, че е по–момичешка, ама си е вървежна. Имам съученичка, която си пада и по „Чучулигата”, само че това е по–скоро изключение.

Не е изключение и друга една книга, която мнозина от нас четат. Ще се изненадате! Това е „Крaxът на Третия Райх”. Налитат й една по–особена категория момчета, интелигентни са, но разбиранията им са леко крайни. Един от тях ми каза, че четял и „Капиталът” на Маркс, ама трудно му вървял. Аз пък като по–малка много харесвах „Човекът–амфибия” на Ал. Беляев. Ей такива книги да учим по литература, ще е много по–интересно, отколкото тия, дето ни карат насила да четем. Или „Главата на професор Доуел” – супер четиво! Ами „Предсмъртна целувка” на Айра Левин! Както и всичките кримки за Шерлок Холмс, като на първо място поставяме „Баскервилското куче”. И още една книга, която около мен се чете много напоследък, – тя се казва „Приказки за размисъл” и е на Хорхе Букай. Става и за възрастни, няма да ви я разказвам, защото много си струва да я прочетете сами. А като стана дума за приказки, чели ли сте приказките на Вилхелм Хауф? Страхотия! Както е модерно да се казва – направо къртят мивки.

Друго, което харесваме, е Паулу Коелю. Майка ми твърди, че бил любимо четиво на козметички, фризьорки и гейове. Добавям – и на тийнейджъри. „Алхимикът” сме го чели отдавна, но сега си прехвърляме ”Единайсет минути” и „Вероника решава да умре”.

Все пак трябва да призная, че тая година учим и „Шинел” на Гогол и на мен лично не ми беше скучно да я чета, даже ми стана жално за горкия Акакий Акакиевич Башмачкин. Така че, явно и в задължителната литература има някои книги, които не са лоши. Но тия, от които зависи, какво учим, все пак трябва да се сетят, че с тях сме различни поколения и онова, което им се е виждало смислено на тях, не е задължително и за нас да е такова.

И понеже все пак обещах да направя нашата класация за „Голямото тийн четене”, ето каква класация събрах с помощта на приятели и познати, разбира се, мои връстници:

– „Хари Потър” – Джоан К. Роулинг (и седемте книги);

– „Властелинът на пръстените” – Джон Роналд Руел Толкин;

– „Единайсет минути”– Паулу Коелю;

– „Баскервилското куче”– Артър Конан Дойл;

– „Здрач”– Стефани Майер (сигурно и следващите три части);

– „Жътварят” – Тери Пратчет;

– „Приказки за размисъл” – Хорхе Букай;

– „Дневникът на Бриджит Джоунс” – Хелън Филдинг;

– „Бебето на Розмари” – Айра Левин;

– „Пипи Дългото Чорапче” – Астрид Линдгрен.

Последната книга я слагам, защото едва ли има дете, съответно вече тийнейджър, който не я чел. Всъщност имам няколко съученици, които са си останали само с нея. Просто нищо друго повече не са прочели. Което е тъпо! В крайна сметка не е лошо да се чете. Особено, когато книгата е новичка, неотваряна от друг и мирише на мастило. Когато навън вали, а вътре е топло и приятно. Пробвайте, ще вземе да ви хареса! Не, че и аз по цял ден това правя, но от време на време си е истинска тръпка.

А пък който иска, да си прави класации; нашите критерии са други и не е зле от време на време да ни питат и нас. Все пак деца сме ви и колкото и да ни пренебрегвате, имаме право на собствено мнение!

ju_16