Пиянството на един народ

Руснаците наистина се оказват ужасяващи пиячи  – не откривам Америка, а и това звучи като клише, защото всеки го знае. Някои са го чели, други са го гледали по филми. Преди няколко години в училище госпожата ни по руски ни пусна „Съдбата на човека” (после разбрах, че това бил филм, който навремето въртели по телевизията стотици пъти). Филмът си го биваше, там видяхме как разбират руснаците пиенето на водка – на екс, в огромни водни чаши, без да замезват, с една дума – страховита гледка. Госпожата каза, че и в това можело да се види проявление на руската душа. Сигурно, щом казва. Не знам само как се отразява това на руския черен дроб... Наскоро прочетох някъде, че половината от руснаците пиели водка най-малко веднъж месечно, а консумацията растяла с възрастта. Ето това вече трудно мога да си представя, защото ми се случи да видя наистина как пият руснаците. При това не на филм. При това не възрастните. Не и ветерани от войната. Колко да расте тая консумация, щом на тия години е такава?!

Става дума за най-обикновени студенти. При това предимно момичета. Тук критиците ми веднага ще скочат, че нищо не съм виждала досега в живота си, защото съм зелена. Вероятно. Но не бих казала, че се чувствам особено щастлива от това, което видях. На студентски купон, на който имаше няколко рускини и двама руснаци, видях как човек се „сцепва” буквално за минути съвсем доброволно, без никой да му налива в устата. Комбинацията беше „класическа” -  водка с разредител бира. И чашите си бяха като във филма – водни, от твърдо стъкло. Технологията на пиене ми се видя много отработена – течността се изливаше в гърлата на пиячите като в кофа. Мезе никакво, естествено, а не че нямаше! Всички останали бяхме буквално втрещени и ако целта е била да застинем и да гледаме – определено се постигна. Не че съзнателно някой го искаше от нас. Колегите иначе са симпатични и никога до този момент не ги бяхме виждали пияни. Само че те преди това споделиха, че се събирали да го правят всяка седмица. Било едва ли не потребност. Разпускали. Може би наистина говорим за национална черта, не знам. Както и другото – руснаците по света, независимо къде се намират, се поддържат доста и изпитват страшна носталгия по Русия. Човек да им се чуди защо са тръгнали нанякъде, щом всеки ден, като говорят с роднините си, реват... То бива емоция, ама чак пък толкова...

Тук се сетих и за една руска поговорка, която същата тая наша госпожа, дето ни пусна филма, все повтаряше: „На вкус и на цвет – товарищей нет”. Да, абсолютно вярно! Размишлявайки обаче върху всичко това, а и върху редица други неща, които наблюдаваме и обсъждаме по български, все повече се убеждавам, че нашите младежи са много читави. Е, със сигурност не всички. И не защото не се наливат като руснаците. Образованието ни, независимо от критиките към него, за 12 години очевидно все още върши много добра работа. Около мен бъка с мои сънародници, които са прочели наистина поне по половин вагон книги, говорят свободно по няколко езика, интересуват се, учат... И все още смятат, че биха дали много на България. Затова и вие, от които това зависи, просто ни дайте възможност да го направим!