Д-р Евлоги Станчев за ФрогНюз: Не ни трябва сляпа съветофилия, а сухата истина - да очистим от емоции Руско-турската война

Това каза пред ФрогНюз д-р Евлоги Станчев, историк и антрополог.

Д-р Евлоги Станчев е главен асистент в Института за балканистика с център по тракология към БАН. Има бакалавърска степен по история от Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2012 г.), две магистърски степени – по "История на Евразия, Русия и Източна Европа" и "Етнология и културна антропология" от СУ (2014 г.), а също и докторска степен по "История на Русия" от СУ (2019 г.).

След МОЧА, и надписът “На Съветската армия освободителка от признателния български народ” падна. "Нищо от тази плоча не е вярно", посочи д-р Станчев. "Тази плоча беше оскърбителна за цялата българска история".

"По един много парадоксален начин войната на Русия срещу Украйна допринесле българите да започнем, макар и закъснялото, но бавно и последователно отърсване от тези руско-съветски зависимости. Датата 24 февруари 2022 година започна да ни помага да осъзнаваме на какво е израз тази абсолютно сляпа, ирационална русофилия, съветофилия, соцносталгия".

"Родовата, колективна семейна памет на руснаците относно Великата отечествена война в момента се използва от руската пропаганда, за да се консолидира подкрепа срещу Украйна. Руското общество се държи в информационен похлупак. Те наистина приемат всички тези пропагандни клишета за чиста монета".

"Украинската културна идентичност съществува от векове. В някои ситуации, украинската култура допринася много за влизането на модерни идеи в тогавашна Царска Русия. Тезата “Сталин е създавал украинците” е абсолютно несъстоятелна. Сталин не създаде украинците, но пък се опита да ги унищожи в началото от 30-те години с Гладомора".

"Руската пропаганда използва украинските българи за своите политически цели. В България те целяха да създадат впечатления сред незапознатия средностатистически българин, че в Украйна новата власт води едва ли не война срещу българите. Няма нищо такова".

"Има изключително тежка съпротива срещу скъсването с руските връзки у нас. Трябва български граждани да бъдат абсолютно запознати със сухата ясна истина. Такава каквато е тя - без интерпретации, без фейкове. Това е много трудно, защото и водещи медии са овладяни от разпространители на пропаганда. През последните 10 години и повече, руската пропаганда е много сериозно платена от Русия. В момента Русия дава най-много пари за война, на второ място обаче - за пропаганда".

"В българското мислене има едно латентно състояние на “освободителката Русия”.Трябва да очистим от емоционалните наслагвания Руско-турската война от 1877-78 г. Русия не воюва от емоционални братски чувства, а за контрол над Босфора и Дарданелите. Русия обаче не казва “ние водим война тук, за да направим Черно море руско езеро”, вместо това казва “ние водим война, за да освободиме нашите братия славяни”.

Ето и цялото интервю:

МОЧА, чийто демонтаж започна на 12 декември 2023 година, се извисяваше над плоча с надпис “На Съветската армия освободителка от признателния български народ”. Въпросната плоча беше демонтирана в понеделник, 22 април. Историческо погледнато, колко лъжи има в това кратко изречение?

На практика нищо от това изречение не е вярно от историческа гледна точка. Дори самата Съветска армия по онова време не се е наричала така, наричала се е Червена армия. Ако погледнем към по-важните неща, тоест дали Червената армия е освободителка и дали българският народ е признателен, виждаме, че това е исторически фалшификат и откровена пропаганда на тогавашния комунистически тоталитарен режим, предвид неговата тотална зависимост и липса на национален суверенитет в полза на СССР. Няма как една армия, която обявява война и то едностранно на друга държава и я окупира военно, да е освободителка.

В последните 15-20 години много активно се коментира на най-високо експертно равнище, че в България такова понятие като фашизъм или монархофашизъм не е имало от историческа и политическа гледна точка. Това е една абсолютно идеологическа щампа на последвалия комунистически режим. В този смисъл, от какво точно ни освобождава СССР или Червената армия? За мен това е абсолютна фалшификация на историческата памет и подмяна на историческото минало. Когато опонентите на демонтажа искаха монументът да се съхрани, те използваха аргумента, че трябва да се пази историята такава, каквато е. Е, тя не е такава, каквато беше монументализирана в този паметник.

Стигаме и до тази емоционална квалификация, че “българският народ е признателен”. Първо, няма скала, с която да можем да измерим настроенията на цял един народ. Второ, няма как от името на народа да говори една партия, която е изцяло тоталитарна, изцяло подчинена на съветската политика. Тази партия - БКП, по този начин опитва да намери легитимност именно в някаква концепция за това, че народът е съгласен с всичко това. Народът не е бил питан за този паметник, нито е бил питан за окупацията малко по-рано. 

Нищо от тази плоча не е вярно. Тази плоча беше оскърбителна за цялата българска история. Нейното сваляне най-накрая е глътка въздух, макар че много, много закъсняла. 

Тук искам да обърна внимание на нещо много важно. Дебатът за Паметника на Съветската армия в София се интензифицира последните две години, но се води доста отдавна - на практика от началото на Прехода. Ако обаче не беше пълномащабната война на Русия срещу Украйна, всички тези ужасни престъпления, които руската армия извърши срещу украинския народ, допускам, че може би ние все още щяхме да си съществуваме с един високо стърчащ съветски паметник с една оскърбителна плоча и този дебат нямаше да стане толкова изострен.

Трябва да се замислим, че тази война показа много важни тенденции и настроения в общественото мислене. По един много парадоксален начин допринесе ние да започнем, макар и закъснялото, но бавно и последователно отърсване от тези руско-съветски зависимости. А те са не само политически и икономически. Те са преди всичко психологически, емоционални, ментални. Те са навсякъде около нас. Датата 24 февруари 2022 година започна да ни помага да осъзнаваме на какво е израз тази абсолютно сляпа, ирационална русофилия, съветофилия, соцносталгия.

Споменахте твърденията за фашизъм или монархофашизъм в България. Може ли да се прави паралел в това отношение с Украйна? Путин днес твърди, че се бори с нацисти, воюва, за да денацифицира Украйна, "освобождавайки я". Може ли да кажем, че толкова години по-късно подобен наратив се повтаря?

В някаква степен, да. Този паралел е интересен, само че в руското мислене самата категория нацизъм, фашизъм, буди много по-силна реакция и съпротива, отколкото в българското. Този разказ, който Путин предлага на руското общество, цели абсолютно сляпа мобилизация. Извиква се разказ от Втората световна война, която на тамошната територия е известна като Велика отечествена война. Правят се изключително нелепи исторически паралели, че както тогава фашизмът бил срещу Русия или Съветския съюз, така и сега “нацизмът в Украйна” и неговите “западни спонсори”, плюс всички клишета от типа на “англосаксонски империализъм” и по-нови, но не по-малко нелепи определения като “джендър идеология”, “войнстващ либерализъм”, са против Русия. С това руското политическо ръководство се опитва да събере максимално широка обществена подкрепа. Безспорен факт е, че огромна част от руснаците са пряко засегнати от Великата отечествена война - имат в семействата си жертви, загубили са баби и дядовци, защото и жените са участвали в тази война. Почти няма руско семейство, което да не е губило член на своето семейство в нея. Тази родова, колективна семейна памет в момента се използва от руската пропаганда, за да се консолидира подкрепа срещу Украйна. 

Най-нелепото в случая е, че територията на днешна Украйна тогава е била може би най-тежко пострадала през цялата Втора световна война. Украинците са пострадали от немския нацизъм и немската окупация дори повече от руснаците. Това, разбира се, въобще не се споменава в днешна Русия. В днешна Русия се създава една абсолютно изкривена представа, че това, което е дошло на власт в Украйна през 2014 г., е наистина нацистка хунта. Руското общество се държи в информационен похлупак. Те наистина приемат всички тези пропагандни клишета за чиста монета. Критично мислене не е позволено и не е провокирано в Русия. Когато в Русия извикаш този емоционално тежък спомен за нацизма, ти печелиш подкрепа. Това се случва в момента в Русия и затова тази война е толкова популярна все още, въпреки че вече коства неимоверно много на руския народ. 

Една от основните тези на руската пропаганда в момента е, че украински народ не съществува, че той е създаден от Сталин и съответно Украйна принадлежи на Руската федерация. Гледайки в историята, защо това не е вярно? 

Това е пропагандна теза, която цели много праволинейно да лиши Украйна и нейния народ от каквато и да е историческа легитимност, от право на историческо съществуване. Разбира се, това изобщо не е вярно, ако погледам исторически. Украинската културна идентичност съществува от векове. В някои ситуации, украинската култура допринася много за влизането на модерни идеи в тогавашна Царска Русия. В днешна Русия дори съществува това понятие, наречено украински барок. То е поне от 17-ти век. Украинският барок е тип църковна архитектура, която прави старите руски църкви по-внушителни. Тази културна тенденция идва от украинските земи. Значи, кое е вярно - има ли украински барок или Сталин е създал Украйна? Това са клишета, които целят да вкарат повърхностно мислещият руски читател или зрител в една пропагандна линия. Карат да го да преповтаря, че Украйна не съществува и не е имала право на съществуване.

Под тази пропагандна теза се визира една съветска политика от 20-те години на миналия век, която се нарича коренизация. Това буквално означава вкореняване. Тогава новите съветски републики, техният титулярен народ, в Грузия - грузинци, в Украйна - украинци, в Беларус - беларуси, получават някаква форма на национална културна автономия, но изцяло в съветски комунистически контекст. Това стои в основата на тази пропагандна теза, че “Сталин създава украинците”. 

Ако погледнем историята малко по-назад, дори през 19-ти век има конкретни забрани върху украинската култура и това е абсолютно ясно посочено в документи. Има забрани за публикуване на украинска литература, забрани за печатане на украинска религиозна литература. Не е необходимо да си доктор по история, за да видиш, че тезата “Сталин е създавал украинците” е абсолютно несъстоятелна. Сталин не създаде украинците, но пък се опита да ги унищожи в началото от 30-те години. Това вече можем съвсем категорично да твърдим. Този опит се случи с масовия глад, наречен Гладомор. Съвсем наскоро светът отбеляза 90 години от тази ужасяваща трагедия, за която и до ден днешен по-широката аудитория в България не знае много, въпреки че вече се появиха доста сериозни публикации, като например “Червен глад” на Ан Апълбаум. Препоръчвам тази книга. 

Споменавайки възприятията на българите в България, струва ми се, че путинофилски настроената част от българите е много склонна да забрави, че в Украйна има и украински българи. Моето виждане е, че не би следвало украинските българи да са единствената причина, поради която България да солидаризира с Украйна, нашата помощ и солидарност трябва да идват, защото това е единственото правилно действие. Гледайки в историята обаче, каква е картината на украинските българи?

Днешните южни територии на Украйна са пряко свързани с българска история, включително от Средновековието. На практика, в някакъв смисъл това е люлката на българската държавност - Стара Велика България на Кубрат, след това първата Дунавска България на Аспарух.

Ако говорим конкретно за днешните българи в Украйна -  бесарабски, запорожки българи или таврийски българи, както също са известни, това са изселнически вълни, които най-интензивно протичат през XIX век. Това е в общи линии обезмюсюлманчената част на тогавашна Южна Руска империя, защото оттам насам идват много мюсюлмани - татари, черкези и всякакви други общности. За сметка на това, на тяхно място към Украйна отиват християнски народи - не само българи, но основно, когато говорим за Бесарабия, става въпрос за българи.

Днес тази общност, която не е никак малобройна, се използва за всякакви политически, геополитически пропагандни клишета, които, имайки предвид, че тези хора носят войната си на своя гръб, са меко казано грозни и цинични. По-рано през април на фронт загина бесарабският българин Роман Юхневич, който беше военен медик. Това е един от поредните нагледни примери, че тези хора страдат директно от тази война. Това е тяхната война. Те се борят за своята родина. Въпреки че имат българско самосъзнание, те приемат Украйна и тамошните земи за тяхна родина. 

Тукашните консуматори, разпространители на кремълска пропаганда, още от 2014 г. използваха тази бесарабско-българска карта в своята пропаганда и донякъде успяха да съберат немалка публичност, пускайки фейкове. Спомням си, че през 2015 г. bTV излъчи в новинарската си емисия репортаж как “десетки етнически българи са загинали при кризата в Украйна”. Основната теза беше, че новата власт в Киев тероризира българското малцинство. До ден вече в русофилските групи този репортаж циркулира. Тогава случаят беше следния - дори след края на Майдана основните малцинствени организации и културни институции в Украйна, не само български, но и на други етнически общности, продължаваха да бъдат овладяни от хора, свързани с Партията на регионите. Това е партията на Янукович, проруската партия, която беше свалена. Тези хора направиха всичко необходимо, за да представят етническите малцинства като жертва на новата власт в Киев. В България те целяха да създадат впечатления сред незапознатия средностатистически българин, че в Украйна новата власт води едва ли не война срещу българите. Няма нищо такова. Това е абсолютен фейк. Има немалко публикации по този въпрос. Аз самият също готвя текстове, които доказват, че това не е вярно. Съвсем скоро идва годишнина от трагедията в Одеса на 2 май 2014 г., когато се говореше за живи изгорели българи в Дома на профсъюзите, което също не е вярно. 

Тази отвратителна пропаганда използва хората и тяхното наистина ужасяващо състояние днес, когато те действително загиват. Руската пропаганда използва украинските българи за своите политически цели. Например лидерите на “Възраждане”, освен да използват бесарабските българи като част от своята политическа пропаганда, не се интересуват по никакъв начин от тези хора. От 2008 година насам съм имал колеги бесарабски българи, които бяха дошли тук да учат, да работят. Те се опитват да се адаптират тук. Какво направи националистическата партия “Възраждане” за бесарабските българи - ако не тези в Украйна, то поне тези, които идват тук и се искат да се адаптират? Следва се конкретна политическа линия, а подобни формации не се интересуват по никакъв начин от действителното състояние на бесарабските българи, които в момента са в изключително тежко състояние, защото се води война на местата, където те живеят и в близост до техни населени места.

Започнахме разговора от МОЧА, минахме през Русия, минахме през Украйна. Водила съм разговора за оттърсването от руското влияние с украинци, говорили сме и за България, казвала съм им, че това би било трудно. Отговорът от тяхна страна винаги е бил разказ колко трудно е било това и при тях, как е все още продължаващ процес. Как мислите - имате ли формула, която можем да използваме, за да скъсаме с руското влияние?

Има изключително тежка съпротива срещу това. Трябва, преди всичко, българското общество, български граждани да бъдат абсолютно запознати със сухата ясна истина. Такава каквато е тя - без интерпретации, без фейкове. Това е много трудно, защото и водещи медии са овладяни от разпространители на пропаганда.

Много далеч съм от мисълта, че пропагандата трябва да бъде забранявана, защото нещо, което се забранява, се романтизира. По-скоро пропаганда трябва да бъде публично изобличавана и дори осмивана. Има платформи и в България - например FactCheck, има и чуждестранни много добри примери. Това трябва да стане много по-широко разпространено - изобличаването на несъстоятелността на тази пропаганда, не просто нейното забраняване. Когато забраниш нещо, то се възпроизвежда. Когато обаче покажеш много ясно, че то води до обществена деградация, хората ще гледат по-различно на него. 

Освен всичко друго, през последните 10 години и повече, руската пропаганда е много сериозно платена от Русия. В момента Русия дава най-много пари за война, на второ място обаче - за пропаганда. Това, което беше преди 2013 година, сега е много по-страшно. Изляха се огромни пари, за да се подкрепя руската пропаганда. Честванията на 3 март на Шипка например ги има от доста години. Не помня някога преди да е имало толкова много руски знамена - ако е имало, са били по едно-две. През последните години, особено от 2022 година насам, има повече руски знамена от български. Това показва, че пропагандата се интензифицира, защото се подхранва политически и финансово, за да има Кремъл пета колона навсякъде, където може. 

В България тази пета колона много лесно може да се поддържа обществено, защото в един от основополагащите митове на българската държава, тук имам предвид не мит като лъжа, а мит като антропологично понятие, като фундамент на българската държава, е, че Русия е освободител. Това е един неизчерпаем ресурс на емоции спрямо Русия. Аз не казвам, че това трябва да бъде заличено или низвергнато. Казвам, че истинският исторически разказ, който е лишен от такива емоционални изблици и забежки, трябва да покаже историческата истина по един абсолютно ясен начин и да редуцира тази форма на “вечна благодарност”, внушавана на много поколения българи не само след 9 септември, а от началото на Третата българска държава.

През последните две години хора, които са тотално аполитични, въобще не се интересуват от политика, не гласуват на избори, казвал съм им - в Украйна се случи това и това, взривиха родилен дом, убиха бременна жена. Отсрещния отговор е: “Не, това не може да е истина”. Ако това го бяха направили американците, същата тази отсрещна страна щеше да ми каже: “Ужас, това е катастрофа”. Казвам това, за да илюстрирам как в българското мислене има едно латентно състояние на “освободителката Русия”, положителният образ остава. Това трябва да бъде редуцирано. Не казвам, че трябва да се пренаписва историята на Руско-турската война от 1877-78 година, защото това са исторически факти, не може да ги заличим. Трябва обаче да ги очистим от емоционалните наслагвания, които пречат на българската държава и българското общество да погледнат трезво на отношенията с Русия.

А какъв е трезвият прочет? Споменахте ясните исторически факти, от които има необходимост. Какъв е ясният прочит на нашите отношения с Русия?

Ако говорим за XIX век, трябва да бъде пределно ясно, че Русия води войни с Османската империя. Тази война, която ние наричаме освободителна, а на практика, предпоследната война, която Русия води с Турция, последната е Първата световна война. Русия не води тези войни от някакви емоционални братски чувства - “да освободим поробените българи, защото те са православни, те са славяни, да оставим хиляди хора по полетата и по планините умрели”. Всъщност целта на Царска Русия от доста отдавна към онзи момент е контрол над проливите Босфора и Дарданелите. Тя използва всичко - от пропаганда, която и тогава е съществувала, до какви ли не манипулации, за да се аргументира защо води война. Няма да каже “ние водим война тук, за да направим Черно море руско езеро”, вместо това казват “ние водим война, за да освободиме нашите братия славяни”.

Панславянската реторика е един абсолютно нагледен пример за това как Царска Русия използва конкретни емоционални принадлежности - дали религиозна, дали културна, дали езикова и т.н., използва емоционални фактори, които ще събудят желанието у някакви народи за подкрепа към самата Русия, като използва това за своите имперски цели. Освен руски панславизъм, имаме и много други примери за панславизъм и за славянска идея - в чешките земи, в полските земи и т.н, и те не включват руския прочит. В руската теза се включват именно тези като “дайте, славянски братя, да ви освободим”, само че няма да сме точно равни, няма да сме точно братя, а ние ще сме големият брат. 

Следосвобожденската българската история показва, че руснаците са се опитвали да овладеят българската държава под всякаква форма, да я контролират и да я направят своя марионетка. Това трябва също да се казва, защото в ученици по история продължава да се говори как братска Русия идва да освобождава. Русия не идва просто за да го освобождава, идва, за да следва своите имперски интереси. Това е все пак една империя по онова време и тя има имперски интереси.

Друга основна лъжа на проруския прочит на българската история е, че със Санстефанския договор, който оформя една голяма България, Русия създава мечта за обединено българско етническо землище, тоест всички българи, живеещи в една голяма България. Това изобщо не е вярно, защото преди Санстефанска България имаме Българска екзархия. Формирането на Българската екзархия е изцяло българска културна и политическа инициатива. Тя обединява всички българи в едно землище, макар и религиозно. Тя очертава границите на обединеното българско етническо землище, а не Санстефанска България, не тази русифицирана митологема. Смятам, че със Санстефанска България руската политика опитва просто да каже “ето, руснаците ви показваме какъв идеал трябва да следвате; оттук нататък, следвайки този идеал, българите трябва непременно да се съобразявате с руснаците, да сте подчинени на нас, защото ние ви показваме идеала”. Този идеал, първо, е фалшив - той никога не се осъществява. И второ, не Санстефанска България е първият път, когато е очертана тази мечта на граница на обединените българи в една държава. За Българската екзархия също трябва да се говори повече в обучението по история - и в училище, и в университетите.

Илияна Маринкова